Сирия е светска държава и в нея живеят милиони християни. Какво ще се случи с тях обаче, ако екстремистите завземат властта и изпълнят мечтата си да превърнат Сирия в ислямска държава, водеща се от шериата?

Ще ви разкажа една история. Преди 4 години бях в Сирия и пътувах с ван до Мармарита, християнски град, разположен високо в планината. Беше в разгара на лятото, през Август, християните празнуваха празника на богородицата. Спътниците ми бяха всички християни, българи и сирийци. Ванът се повреди посред нощ и закъсахме на съвсем опустяло и забутано място. Помощта можеше да закъснее поне ден. Случайно минаващ човек с мотор ни забеляза и каза да го почакаме. Беше мюсюлманин, сунит. Отиде до близкото селище и се върна с инструменти, с които поправи повредата във вана. Дори не поиска пари. Не знам дали щеше да си възстанови светлите дрехи, които си нацапа при ремонта, но тази история съвсем ясно показва каква бе атмосферата в Сирия. Чудех се дали подобно нещо щеше да ми се случи в някоя друга страна. В България по-вероятно щяха да ни оберат. В Сирия цареше разбирателство и толерантност, а проявите на религиозна нетърпимост бяха рядкост и се наказваха.

Какво се случи обаче през последните години? Как така се стигна до на практика религиозната война, която в момента бушува и съсипа живота на милиони?

Но нека разкажем нещата в цифри. Има близо 2,5 милиона християни в Сирия, което прави около 10-12%. Съставът им е доста пъстър:

Християните в Сирия:

  • Антиохски православни – 36 %
  • Сирийски православни – 22,5%
  • Католици – 26% (повечето са гръцки католици)
  • Арменска църква – 11% (около 200 000 арменци, предимно живеещи в Алепо)
  • Асирийска църква – 5%
  • Има малко протестанти и от други деноминации (маронити, якубити и др)

Някъде около 330 000-350 000 християни избягаха от Ирак в Сирия през последното десетилетие. Хубаво е да се запитат защо тези хора избягаха точно в Сирия и във въздуха някак веднага  се появяват още няколко въпроса: какво ще се случи с християните в Сирия, къде ще отидат, какво ще се случи с най-старите християнски паметници и храмове и т.н.

Да разгледаме какво беше положението и какви са правата на християните в Сирия, преди да започне гражданската война.

Права на християните в Сирия

  • В християнските населени места хората почиват в неделя, никъде в мюсюлманския свят го няма. В смесените градове, всеки християнин имат право на 2 часа за молитва в неделя сутрин, като никой няма право да му държи сметка за това.
  • Държавата финансира строежи на църкви и джамии
  • Пълна свобода на жените, според вярванията и разбиранията на съответната група. Плажовете са пример за това. Може да се видят жени с плажни костюми и жени с типични дрехи да се къпят в морето.
  • Безплатно образование и здравеопазване за всички религиозни групи.
  • По конституция Сирия е светска държава и не фаворизира нито една религия над друга.
  • Християните имат отделни съдилища за дела като сключвания на граждански брак, за разводи, за определяне на наследство и т.н., които да са съгласувани с Библията.
  • Има разбирателство между отделните религиозни групи да не се проповядва дадена религия на други религиозни групи.
  • Много висок процент са християните с високо образование.

Християните в останалия арабски свят

  • В Ирак християните бяха изгонени от радикални групировки. Днес броят е съвсем малък.
  • В Саудитска Арабия християнството е забранено, а проповедите се наказват със смърт. Няма нито един свещеник, нито една църква.
  • В Катар едва през 2008г. властите позволиха да се построят храмове, но без религиозни символи и без служения.
  • В Сирия има повече църкви от всички страни на арабския полуостров взети заедно.
  • В много други мюсюлмански страни правата на християните са ограничени, има дискриминация.
  • Постоянно насилие над християните (коптите) в Египет.

Историята на християнството. Сирия – родината на християнството.

Когато папа Йоан Павел II посети страната той неслучайно казва: „Сирия е люлката на християнството“. Действително именно арамейците, сириански народ, са основоположници и разпространители на християнството. Исус е говорил на западен арамейски език, който днес се говори единствено на територията на Сирия, по-точно в три града: Маалула, Бах’а и Джубадин. Самото име “Сирия” произлиза от гръцкото ” Συρία”, термин, с който гърците наричали територията на  сирианските народи – асирийци, арамейци и т.н. Асирийската източна църква се смята за най-старото отделно християнско вероизповедание. На практика днес християните в Сирия са наследници на най-старите християни в света. В библейски времена Дамаск е бил първият голям християнски град и там е имало повече християни от която и да е била част на света. Антиохийската църква е най-старата от 4-те древни източни патриаршии,  основана от самите апостоли Петър и Павел. Именно в Антиохия започва разпространението на християнството, и то започва със тръгването на апостол Павел към Дамаск. Днес центърът на антиохийската църква е в Дамаск (временно бе преместен в Ливан), а патриаршии по традиция са сирийци.  В Сирия са някои от най-старите християнски храмове и манастири. Затова сирийските християни са толкова привързани към тази страна. Защото това е родината на християнството.

А какво ще се случи с всичко това? 

Борба за свобода и демокрация или унищожение на християнството?

Западните медии пропагандират, че режимът на Асад избива християните, но това е напълно невярно. Та той спаси 350 000 християни от Ирак. Именно Хафез ал-Асад налага светската конституция и слага точката, в която никоя религия да не доминира над друга.  Истинските душмани на християните са религиозно-фашистките групи, като Ал-Нусра, Ал-Фарук и Ахрар ал-Шам, всичките от които се бият на страната на т.нар. Свободна сирийска армия (ССА) и са основната част от нея. Това е елемент дошъл от културите около Персийския залив, като всичките групировки имат една и съща идеология – джихад и налагане на шериата, същия който е наложен в Саудитска арабия, където толерантността е точно толкова вероятна, колко е вероятността на намерите църква в тази пясъчна страна.

Никак не е случаен фактът, че съденият в България за проповядване на ислямизъм (и организатор на онези ислямистки шествия в Пазарджик) – Моафак Ал-Асаад, е братовчед на командира и лидера на Свободната сирийска армия, Риад Ал-Асаад.  Цялата им фамилия е свързана с Мюсюлманските братя. Е, как да им повярваш, че са “светска” армия и борци за “свобода”? Свобода ли?

Та нали във всички територии, в които тази армия поема контрол се превръщат в черни радикални точки, в които властва шериата и се веят знамената на Ал-Каида, заедно с онова знаме с трите звезди, а християните бягат панически от тези места. В Алепо, на територия завладяна от Сирийската свободна армия или т.нар. бунтовници има ПАЗАР ЗА РОБИ, в който се продават отвлечени млади юноши и деца, които стават жертва на перверзници. Можете ли да повярвате, че подобно нещо съществува в модерни времена?

На всичкото отгоре, саудитския духовник Ясир Ал-Ажлауни издаде фатва, с която разрешава изнасилванията на несунитски жени от страна на т.нар. бунтовници. Това не е единичен случай. Непрекъснато се чуват заплахи и се издават фатви от салафитски духовници, които призовават примерно да се заколят всички алауити и да се хвърлят за храна на кучетата.

Сами разбирате защо всички малцинства застават за Асад. Те просто нямат избор. Те са под заплаха да бъдат унищожени. Тази статия няма за цел за адвокатства Асад, никой не е привърженик на диктатури. Но имаме ли друг ИЗБОР? Светска диктатура с демократични елементи или религиозен фашизъм с брадати орангутани? Но сирийската конституция и В МОМЕНТА е хиляди пъти по-демократична и милиарди пъти по-светска от конституциите на всички мюсюлмански страни взети заедно. Та каква демокрация имаме в Бахрейн? Или Катар? Или американския аватар Саудитска арабия? Или Кувейт? Нима християните и светско настроените хора в Египет, Либия и Тунис са щастливи? Къде са християните, живели 2 хиляди години в Ирак? Какви претенции могат да имат тези страни към Сирия? Не, те трябва да се научат на толерантност от сирийците, а не да вкарват чужди, салафитско-уахабитски елементи в културата на Сирия.

Единствената работа на представителите на сирийската опозиция в страните по света е да замазват и прикриват престъпленията на т.нар. Свободна сирийска армия. Затова се налага да плащат на закъсали християни, които да се представят като опозиция и от които всички останали християни се срамуват от тях. Като платения турски агент Джордж Сабра или Мишел Кило, които така и не посмяха да повдигнат въпроса за християните в Сирия. Да, уважаема опозиция, затова си късате и блъскате главите и като археолози и търсачи на антики се мъчите да намерите закъсал християнин, който да подхраните с катарски пари. За съжаление винаги се намират.

Технология за използване на религиозни конфликти

Тази технология за унищожаване и съсипване на страни вече е добре обработена и действа безотказно. Видяхме това да се случва в бивша Юголславия, където се биеха католици, мюсюлмани и православни помежду си. Видяхме го и в Афганистан, където муджахидините финансирани от САЩ доведоха страната до статута на най-бедната и мизерна нация в света. Судан се раздели на Северен и Южен Судан, отново на религиозна основа. Ирак в момента виртуално е разцепен на три части – шиитска, сунитска и кюрдска.

По същия начин съвсем скоро ще почнат конфликти в Нигерия, със своя мюсюлмански север и християнски юг. А това е страна с едни от най-големите залежи в света… Следват Ливан, а може и Кипър.

Тази технология бе наложена за съжаление и в Сирия. При използването на такава технология винаги се получава силна поляризация сред обществото, а най-опасно е когато в страната има етнически и религиозни различия. Тогава настъпва истинска сеч.

А как се предизвиква? Много лесно. Вкарват се отряди, които извършват престъпления спрямо различните етно-религиозни групи и се опитват да ги подстрекават един срещу друг. И така постепенно се вкарва смут, напрежението и омразата ескалират, което по-късно довежда до кървава гражданска война и разрушаване на инфраструктурата. А когато се разруши инфраструктурата на страната, вече е лесно да я направиш твой васал и да настаниш твой президент-марионетка, и  съответно определени твои компании да експлоатират природните богатства.

Демокрацията не е монопол над природните богатства на определени корпоративни единици. Монополът е характерен за тоталитарни устройства.  Демокрацията не е налагане на религиозен фашизъм, който да избива различните, светските маси.

Ще спасят ли европейците християнската култура в Сирия?

Единствената надежда (освен православната църква в Русия) на християните е Европа да се събуди и да им подаде ръка. Да осъзнае, че ако продължава тази линия тя самата ще е съучастник в затриването на най-старата християнска култура в света, а родината на християнството ще бъде превърната в Саудитска арабия, а най-старите реликви на християнството, църкви, храмове и манастири, всички ще бъдат унищожени. Две хиляди години християнството е оцелявало в тази страна, а сега само за още 2-3 години то може да бъде напълно затрито… Единствената надежда на светското население на Сирия е да се надяват, че разума ще надделее и те няма да станат жертва на петролно-газовите аспирации на страни като САЩ и техните васали от Катар и Саудитска арабия.  Президентът на САЩ Барак Хюсеин Обама, който на изборите не спира да намеква, че е християнин, трябва да се засрами и осъзнае какво се случва в Сирия. А то е – ГЕНОЦИД СРЕЩУ ХРИСТИЯНИТЕ. Да, тези ислямистки групи работят за корпоративните каузи на САЩ, но те са обявили джихад на ал-кафър (неверниците) и са на път да изгонят и изтрият цялата християнска история от лицето на Земята. Но дори да премахнем религиозния елемент, възможно ли е да се случва такова нещо в съвременния свят? Може ли да бъде спрян този геноцид? Как е възможно толкова лесно да се контролират масите по света и да бъдат заблудени в една голяма лъжа?

В момента има над 60 000 муджихадини в Сирия. Европа не се ли притеснява от факта, че всяка страна може да стане жертва на този радикализъм?

На колене ли трябва да паднем, ние християните, и то пред християнски страни за да бъде спряно това клане?