Преломен момент за Гърция

Гръцкото правителство иска да пробута на избирателите своята отговорност за провалените преговори с международните кредитори. Това застрашава демокрацията в страната.

Този референдум е повратна точка в най-новата гръцка история. На пръв поглед става дума за последните предложения за икономии и реформи на кредиторите на банкрутирала Гърция. Правителството на Ципрас ги отхвърли и напусна преговорите, а сега тика избирателите към урните, за да подкрепят с едно мощно „не“ позицията на управляващите пред международните кредитори. Но тъй като тези предложения и планове изобщо вече не са предмет на обсъждане, става ясно, че референдумът в крайна сметка е за оставането на Гърция в еврозоната, за отношението й към Европа и цялостната бъдеща ориентация на страната.

Онова, което си позволява популисткото правителство в Атина, е скандал от първа величина за цялата европейска демокрация. Алексис Ципрас обича да се кълне в тази демокрация, но в същото време води страната към референдум по финансово-политически въпроси – нещо, което е изрично забранено от гръцката конституция. Ципрас обича да се представя за защитник на човешкото достойнство, в същото време обаче банките са затворени, а възрастните хора са принудени да се редят на опашки пред празните банкомати, за да изтеглят по няколко дребни банкноти. Икономиката е в пълен застой, политиците са докрай поляризирани, а хората се чувстват безпомощни и все по-отчаяни.

Призракът на диктатурата

Допитванията сочат, че резултатите от референдума ще са много близки – защото силите на онези, които искат да се постигне споразумение с международните кредитори, и на другите, които одобряват безкомпромисното поведение спрямо чуждите институции, са почти изравнени. Малцина са онези, които осъзнават, че правителството на Ципрас, а с него, за съжаление, и цялата страна, оконочателно проиграха доверието и снизхождението на останалата част от Европа. Само на пръв поглед изглежда парадоксално, че огромната част от гърците (близо 80 на сто) все още са за запазването на еврото. За жалост, мнозина вече смятат силната обща валута за „дар божи“ и не разбират, че това е достижение, което трябва да се защитава с ежедневни усилия и производителност.

Икономически, политически и манталитетно днешна Гърция е по-силно отдалечена от останалата Европа от когато и да било преди. Страната е пречупена, изтощена от безпримерната икономическа криза на последните пет години и отчуждена от Европа, където има различна политическа култура. Тъкмо в тези трудни времена, във водовъртежа на почти пълната безизходица, отново се пробуждат призраците на едно ужасяващо минало. 40 години след края на диктатурата в гръцкия парламент е представена неонацистка организация – прословутата „Златна зора„. Авторитарните идеи обаче междувременно витаят и сред правителството на Ципрас. Тези дни гръцкият министър на отбраната Панос Каменос, който е лидер на дяснопопулисткия коалиционен партньор АНЕЛ, заяви, че армията винаги е била „гарант на вътрешната сигурност“. Присъстващият премиер Ципрас само се усмихна загадъчно на тези думи, които влизат в грубо противоречие с конституцията. Правителството на „Сириза“ мъти нещо опасно.