При наличието на многомилиони протестиращи в Египет, стотици хиляди в Бразилия и десетки хиляди в Турция, у нас протеста наистина изглежда като стачка, особено заради това, че извън столицата не хваща корени и това е. Да не говорим, че полицейските бюлетини за броя на присъстващите показват чувствително по-малко, отколкото твърдят самите протестиращи, което е нормално, но нямаше да бие на очи, ако и самите медии не разпространяваха главно версията на протестиращите и съвсем не отразяваха официалните данни.

Другият освен проблем на протестиращите в момента е, че те нямат искания, които да предявят. Омразата, която води част от тях, ги кара да изглеждат като болни от бяс, отричайки всякакъв разговор с „комунисти, турци и фашисти„. В Бразилия протестиращите седнаха на една маса за преговори с правителството, в Турция също протестиращи говориха с Ердоган и правителството, в Египет положението е взривоопасно, защото протестиращите не искат да седнат на една маса, водени най-вече от нетърпимост, която в техния случай е пределно ясна – не искат налагане на Шериата в Египет и искат повече сигурност по улиците. Ала за разлика от нас, опозицията в Египет даде една година на правителството да покаже дали може да стори нещо и то не успя. Те имат черно на бяло действителността, която е ясен аргумент за протестите. У нас правителството не бе почнало да работи и още  на втория ден почнаха протестите, които сами по себе си са чисто политически по характер вече.