Стига вече! Напускам ЕС!
Искам да пуша, искам да поглъщам захар и мазнини, искам да се разхождам нощем в гората – и не ми пука, че всичко това е опасно за здравето и живота ми. Искам да живея така, както намирам за добре. Без ЕС да ме командва!
ЕС забранява ментоловите цигари – същите, дето ги пуши бившият канцлер Хелмут Шмит. Освен това ЕС смята да забрани и всички цигари с диаметър под 7,5 милиметра. И на всички пакети щяло да има ужасни картинки на страдащи от рак хора. Обяснението може да се обобщи в следното изречение: „Пушенето е неразумно„:
Мисля си, че зад тези мерки се крие едно ново разбиране за държавата и нейните задачи. Държавата е възпитател. Тя не само трябва да управлява живота на обществото – не, тя представлява и идеята за така наречения правилен живот. Досега това беше по-скоро специалитет на диктатурите…
Искам си свободата!
Че цигарите не са изцяло забранени, се дължи единствено и само на факта, че държавата не иска да се лиши от приходите, които й носят данъците върху тютюна. Вярно, възпитателите понякога са непоследователни, знам го от собствен опит. И на нашето дете сме му позволявали понякога по някой шоколад, макар че шоколадът е вреден за зъбите. Впрочем, зъбките на детето ни си останаха здрави.
Аз напускам, значи, ЕС! Стига вече! Те вечно ми предписват какво да правя, а пък аз даже не ги избирам, нито пък мога да им кажа да се махнат. Искам и занапред да си имам свободата да се разхождам нощем из гората, въпреки че това може и да е опасно. Искам и занапред да ходя вкъщи по обикновени вълнени чорапи, въпреки опасността от подхлъзване. Искам си свободата да лудея, три нощи подред да танцувам, все едно дали ще получа инфаркт.
Моят живот си е моя работа!
Искам да поглъщам мазнини и захар – и то толкова, колкото на мен ми се ще. Искам часове наред да крещя, стига да няма някой наоколо – да крещя тъй дълго, че да ми се скъсат гласните струни. Искам да се налагаме с приятелката ми с бичове, ако ни се прииска, а пък ако тя иска, нека даже ме беси с главата надолу. Главата си е моя, на ЕС това не му влиза в работата. По дяволите, искам да живея и то така, както намирам за добре! Ако дразня някого, ще му се извиня. Останалото си е моя работа.
А разноските? – ще попитате. Кой да плаща вноски в здравната каса, за да ми лекуват болестите, които евентуално си навличам, упражнявайки свободата си? Питате ли обаче бедните дали са виновни, че живеят от социални помощи? Дали всъщност са обеднели, понеже са живели неразумно? Хайде, успокойте се! Защото колкото по-рано умре някой, толкова по-евтино излиза това на обществото. Свободата е евтина, скъпи са столетниците.