КАТ гордо прилага холандски опит. Е, и?
Първо ми направете Холандия, после – холандски опит.
Поради ред исторически причини холандецът осъзнава автомобила като транспортно средство и нищо друго.
Поради ред исторически причини българинът разбира колата си като лично пространство. Товари я с със значения. Тя е приют. Тук може да се скрие и от началника, и от тъща си. Може да обладае нервите си, както и колежките. Тя е лично зарядно устройство.
Поради ред исторически причини българинът зад волана се променя. Придобива самочувствие. Той се самоосъзнава като в крепост. В собствен имот. Затова и кроткият лудва. Натиснал газта, българинът мисли, че шпори света.
Какъвто и опит да прилага, КАТ не разбира душата на водача. Не умее и не умее да вникне в нея. Да ме превърне в съмишленик, в асистент. КАТ продължава да наказва. Прилага санкцията като водещ инструмент. Затова, като не ме прави съратник, ме прави враг. Ние се надхитряваме. Полицаят ме стресира, аз примигвам с фаровете. Личното пространство е дълбоко заложено в българската душевност.
То е дълго завоевание. Още от онези векове, в които набезите отвън укрепват крепостта отвътре. Българинът се барикадира в рода, в семейството, в двора. Между него и другото, различното, се издига зидът. Затова заверите са толкова несръчни.
Демокрацията е обществена баня. Всички са голи. Кофти е да си изпуснеш сапуна. Трябва да се наведеш.
Помните ли първото изявление на министър Симеон Дянков? Понеже сме решили проблема с прираста, той обяви, че спира помощите на студентките майки. След пет дни: грешка. След подобно изявление в модерните общества един министър си отива не на петия ден, а на следващия. Аз му се радвам, когато го видя на изложба. В галерията е сам, без шофьор, без бодигард. Той познава българската живопис, но не българската душевност. Той продължава да мисли България като Америка. Както КАТ мисли България като Холандия.
Десетте процента данък върху лихвите е тъжно доказателство за далечното отстояние от българската съдба и психика. Изписаха се хиляди страници, проведе се обществен дебат, някои даже го нарекоха примитивен. Какъвто и да е, той влиза в сила.
От януари демокрацията влиза в банята. Въпросът е кога ще изпусне сапуна.
От януари заработва поредното газене на личното пространство. Над седемдесет и пет процента от вложителите имат депозити около хиляда лева. Десетте процента удрят тъкмо тези, които всеки момент ще изпуснат сапуна. Спестяванията на хиляди и хиляди българи са залъци от хляба, едно кебапче след попарата.
Правят ли сметка управляващите колко гласа губят за изборите? Едва ли. Това е все едно холандците от КАТ да прилагат български опит.
Пушенето е лично пространство. Избор на свободния човек. Дали цигарите го вкарват по-бързо в гроба, или му усложняват белите дробове – това си е собствена клинична пътека. Хиляди движат по нея и не им пука. Тайно или явно картелите бълват милиони къса на всяка минута. Тайно или явно всеки финансов министър им храни уважение. Пълнят хазната. Правителството не забранява продукта. Не санкционира отровата. Санкционира крайния потребител. Как? Като ми създава затруднения. Като ми тъпче личното пространство.
Спомням си битката срещу пафкането в щата Айова, където учех. В компаса се ползваха пропагандни хватки, които заработваха тъкмо върху съзнанието ми. Например стотици малки афиши. Отдалече изглеждат като увиснали цигари. Щом наближиш, става ясно, че нещо друго е увиснало. Войната срещу тютюна продължи двайсет години. В Илинойс – трийсет. Във Флорида – четирийсет.
Общество, което не зачита собственото ми предпочитание, не зачита привилегиите на демокрацията. Пушенето не е криминогенно, не е деяние с опасни обществени последствия. Тъкмо в тази дискусионна пролука се сблъскаха обществените мнения. Едни групи тръгнаха напред – към протеста, други назад – към чистия въздух. Верни до гроб на брюкселските заповеди, чиновниците потъпкаха собствените си постановления. Разпоредиха кафенетата да имат помещения за пушачи и непушачи. 25 000 собственици на заведения вложиха между пет и двайсет хиляди лева – в зависимост от категорията – за преградни стени, нови климатични инсталации, табели и т.н. Правителството не компенсира инвестициите на 25 000 българи.
Колко гласа изпафка ГЕРБ? Към тези 25 000 да сложим съпругите – 50 000. По две деца – 100 000. Против ще гласуват поне петима редовни клиенти на заведението – 500 000. Честито!
Цигарата ли е най-важният проблем на държавата? Тънко и хитро управниците го издигнаха в съществен. Заредиха го с обществена енергия, протести и антипротести. Римляните са го нарекли: аберацио иктус. Отклоняване на вниманието.
Отклоняване на вниманието от болната бизнес среда, нарастващата корупция, спадащото потребление, жалките заплати на полицаи, лекари, учители, творци. 400 000 безработни – това са 400 000 роби.
Холандците от КАТ обслужват властимащите, техните радари не засичат скоростта на депутатите, тия, които за една година обиколиха със служебните автомобили 29 пъти Земята. Нито пък при проверка могат да установят кой си е платил данъка. Кой е гражданин. Няма лични данни, няма лично пространство. Всички сме от лошия материал.
Ако те са държавна машина в една наистина свободна страна, още днес да изхвърлят колите от тротоара на “Московска”. След като завзеха половината паркинг пред общината, наглеците от столичния общински съвет си гласуваха автомобилите им да паркират на плочките.
Когато една вътрешноведомствена наредба нарушава закона, тя нарушава демокрацията.
Когато има много доволни и много недоволни, всяко правителство се чувства свободно. Стотици статии, интернет сблъсъци, улични вълнения, насъскване на пушачи и на непушачи, на шофьори срещу полицаи и на полицаи срещу шофьори, на бедни вложители срещу магнати – прекрасно аберацио иктус.
Някой да донесе сапуна.