Джонсън спечели, Великобритания загуби

Моментът наистина е исторически: резултатът от тези избори ще определи за години напред съдбата на Обединеното кралство. Но какво губи Великобритания, когато печели Джонсън?

Последният път, когато британските консерватори постигнаха подобна съкрушителна победа, беше на изборите през 1987 година. Тогава премиер беше Маргарет Тачър, която се заканваше на ЕС, размахвайки енергично чантичката си, че ще си поискат парите обратно. 

Сега британският гняв се изразява в тези три думи: „Да приключим с Брекзит“ (Get Brexit done). Само че приключване засега няма и не се очертава да има в обозримо бъдеще. 

Живеем във времена на откровени лъжи, неизпълнени обещания и на неприкрит расизъм ала Тръмп. Образование, престъпност, бездомници и една загиваща Национална здравна служба – всичко е впрегнато в пропагандната машина за печелене на гласове. Борис Джонсън усвои почти всички трикове от каталога на Доналд Тръмп. И никой не се стряска от това. Джонсън ще продължи да залъгва Великобритания, че излизането от ЕС ще е лесно и меко, и че още в края на преходния период през декември 2020 година ще има търговска сделка с Общността. Само да припомним: на ЕС и Канада им трябваха цели 10 години, за да финализират търговското си споразумение. 

Провалът на лейбъристите 

Къде сбъркаха лейбъристите? Много просто: грешката им беше Джереми Корбин. Имало ли е изобщо друг по-недолюбван и колеблив лейбъристки лидер? И наистина ли той си вярваше, че още веднъж ще успее да попречи на торите да спечелят мнозинство – както през 2017 година с Тереза Мей начело? 

Корбин няма друг избор, освен да си подаде оставката и така да направи една последна услуга на своята партия. Той вече заяви, че няма да се кандидатира за следващите избори – нещо, което всъщност трябваше да направи още преди сегашните.

Голям удар за лейбъристите е това, че те не успяха да спечелят в избирателните региони, които са смятани за тяхна крепост – т. нар. „червена стена“. Става въпрос за обширни райони в постиндустриална Северна Англия, където политиката на икономии на консерваторите осакати обществото и икономиката и направи бедните дори още по-бедни. Партията на Корбин се оправдава за катастрофалния си резултат на тези избори с това, че хората били уморени да се занимават с проточилия се Брекзит. Това е твърде елементарно обяснение. Да не говорим, че още по-малко помогна двойнственото отношение на Корбин по въпроса за Брекзит. Много по-сложно е обяснението защо лейбъристите се провалиха на тези избори срещу една партия, чието некадърно управление в продължение на години съсипва страната – социално и икономически. Лейбъристката партия е в дълбока криза и губи все повече значението си, подобно на социалдемократите в Германия.

Тези избори бяха по-скоро състезание за приемане на по-малкото зло. Спечели Борис Джонсън. Ще изпълни ли сега той обещанията си? Едва ли. Но избирателите бяха разтревожени повече от обещанията на Корбин. 

Най-болезнена е непоправимата вреда, която този резултат ще нанесе върху и бездруго дълбоко разделената и поляризирана страна.

Разединеното кралство?

Шотландия изглежда ще се вслуша в призива на Шотландската национална партия, която ще засили натиска си за провеждане на нов референдум за независимост. Разбира се, че правителството на консерваторите ще се противопостави на подобна стъпка. Предизвикателството обаче вече е хвърлено – шотландската министър-председателка Никола Стърджън заяви, че Борис Джонсън няма мандат, позволяващ му да извади страната ѝ от ЕС. Дали ирландските националисти, които за пръв път спечелиха много повече гласове от пробританските юнионисти, също ще настояват за напускане на Обединеното кралство?

Резултатът от тези избори е важен и от друга гледна точка: той ще определи каква роля ще играе занапред Великобритания на световната сцена. И трябва да кажем, че ставаме свидетели на трансформация на британската политика, която ще сложи отпечатък върху страната за години напред.