Българските евросираци: имат пари, но нямат родители

Евросирак“ е една от новите български думи на 2021 година. Нищо чудно. Десетки хиляди деца растат без майките и бащите си, защото те работят в чужбина. Но могат ли изпращаните пари да компенсират липсата на родителите?

2021 е към края си. Годината, в която неологизмът „евросирак“ (дете, на което един или двама родители работят в друга европейска държава) намери място в Речника на новите думи в българския език на БАН. Подборът на думите в речника предизвика полемика. Но макар и да звучи тромаво, споменатото тук понятие говори за реален проблем – в редица български семейства децата се отглеждат от единия родител, докато другият е „на гурбет“ – разбира се, не само в ЕС. Нерядко за подрастващите се грижат само бабите, дядовците или други роднини.

Транснационално семейство“ – това е понятието в научната литература, което описва семейство, чиито членове живеят в различни държави, но поддържат връзки помежду си, независимо от пространствената отдалеченост. Няма официална статистика колко български семейства са „транснационални„. Но като отчитаме факта, че между 1,5 и 2 милиона българи пребивават трайно извън страната, по всяка вероятност процентът е значителен. Най-голямо безпокойство предизвиква ситуацията в селата в Източните Родопи, Северозападен район и Северен централен район, „където процентът на децата, оставени в България на грижата на близки и роднини, надхвърля 60%„, става ясно от проучване от 2019 година.*

Спред него, типичният профил на тези семейства включва българи от по-малки населени места, обикновено със средно образование, на възраст между 25 – 35 години, които имат 1 или 2 деца, оставени за отглеждане най-често от своите баби и дядовци.

Колко ли български деца днес са „евросираци“?

Изследване, с ръководител проф. П. Кабакчиева, сред ученици от 5 до 11 клас, публикувано през 2014, показва, че 26% или 113 499 от тях имат родител в чужбина; най-много – 15% – са с баща в чужбина; с майка в чужбина са 5%, а при 2.7% и двамата родители са извън България. Нужни са нови данни, за да се оцени картината днес.

В сравнение със социализацията на децата в традиционно семейство, социализацията в транснационалното често протича проблематично и крие много рискове: поведенчески, ценностни, здравни, емоционални и др. Дори цялата загриженост и всеотдайност на роднините не могат да компенсират напълно липсата на бащата и майката. Огромната празнина в живота на тъгуващите за мама и татко деца не може да бъде запълнена и от факта, че в повечето случаи те са добре осигурени материално, благодарение на изпращаните от родителите средства. При тези деца има повишена опасност от агресивност, затваряне в себе си, влошаване на успеха и отпадане от училище, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, извършване на противоправни деяния и др.

По правило“ институциите са безучастни наблюдатели на драмата. А правните механизми да се намесят преди да е станало късно са силно ограничени.

Няма данни какъв процент от „транснационалните семейства“ в крайна сметка биват напълно разбити и/или приключват с развод. Както в много държави в ЕС, в България тенденцията е на нарастване на фактическото съжителство за сметка на брака – 59.7% от децата родени в България през 2020 са извънбрачни, според НСИ.

Не само в България, но навсякъде по света, много от бащите вярват, че мисията им е да осигуряват прехраната на семейството на всяка цена; те прекарват дълги часове в офиса или на път, живеят в чужбина – нерядко в лишения. В резултат: често те се отдалечават от семейството си – във всеки смисъл – и неволно допринасят за края му. В модерния, „западен свят„, в този капан все по-често попадат не само татковците, но и майките.

Изследвания от САЩ показват, че дори при равни социоикономически фактори (етническа принадлежност, образование, доход и др.) рискът децата без бащи да отпаднат от училище е два пъти по-голям. 

Парите или грижите: кое е по-важно?

Причините за външната трудова миграция в България, една от най-бедните европейски страни, не се нуждаят от коментар. Нерядко мизерията, особено в малките населени места, не оставя място за избор. Но преди да стегнат куфарите, родителите не трябва да забравят, че физическата и емоционалната им близост с децата, подкрепата и напътствията, разумната строгост и контрол в крайна сметка са несравнимо по-важни от парите, които могат да изпратят от чужбина.

*А. Попова, 2019, Дефицити в социализацията на деца от семейства на работещи в чужбина родители. Докторска дисертация. София: ИФС, БАН, стр. 7