Здравна карта България

Здравна карта България Здравна карта България

Една българка: Здравей, Пепи! В Гърция ни оперират с наша здравна карта без пари, а тук НЕ!

Здравей, Пепи! Здравей, Москов! Ти си ми любимецът! Искам, Пепи да ти кажа една важна новина! Преди две седмици оперирах баща си, Пепи в Гърция! Да, онази закъсалата и фалиралата наша съседка, дето все ни я давате за пример, Пепи, че за нищо не ставала. Направиха му присаждане на имплант в колянната става и го хоспитализираха за около 14 дни. В България, Пепи, му искаха около 2700 лв. за тази интевренция, като в тази цена влиза и хоспитализацията и импланта и цената на операцията. Всичко на частно, защото в държавните болници го ориентирали към частни ортопедични кабинети, те нямали апаратура и компетенция за подобна операция. Та. в този ред на мисли Пепи, аз му изкарах синя здравна карта, която важи за целия ЕС и го оперирах тук, в държавна болница. Докато я вадихме в България ми обясняваха, че тя служела само за оказване на спешна медицинска помощ, докато си в Чужбина.

Знаеш ли, обаче Пепи, сложиха му чисто нова американска става, храниха го с много добра храна, направиха му ревматологични, ортопедични, нефрологични и всекидневни кръвни изследвания, без да съм им платила и един цент. А, мен ме пускаха да нощувам при него, както и да съм 24 часа в болницата и всички мило и любезно ми обясняваха и най-малката подробност. Защо така бе, Пепи? Защо все ни се караш, от екрана, че не си плащаме осигуровките, а на човек, който няма и един ден неосигурен, през последните 30 години, здравеопазването в България не можа да помогне? И кажи ми, Пепи, да не му изпратят сега, когато се прибере в Българя, някоя дебела сметка, от твоето Министерство, че Ви дължи пари за чужд труд?

Константина Войводова

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.