Защо не научихме за протестите в Македония?

Над 20 дни централните части на Скопие са завладени от протестиращи. Не стотици, не хиляда, а хиляди излизат навън, всеки ден без изключение, за да протестират срещу несправедливост – убийството на Мартин Нешкоски от полицията. Колегата от македонската редакция на Global Voices, Филип Стояновски, е особено активен в отразяване на протестите и последствията от тях. Може да проследите и блога на Деян Велкоски – той съдържа голям набор от видеота за и от протестите.

С една дума – става въпрос за убийство, репресии и арести от страна на правителството срещу свободни граждани. Случва се в съседна страна – ни нито дума за тези протести. Можем да се запитаме – защо конят на Александър Македонски е по-важен за нас от съпротивата срещу полицейската бруталност?

Не съм виждал други блогъри тук да пишат за това събитие, тъй че ще цитирам Боян Юруков, който написа на 12 юни следното:

Какво значи за вас полицейското насилие? Бой в ареста? Смърт при арест? Смазване на ръце? Изнасилване на непълнолетни? Или просто безнаказаност на всичките изброени? Ето още един такъв пример: на 6-ти юни вечерта в Скопие един младеж се разхожда, когато му скачат няколко полицаи и го пребиват до смърт. Полицията отрича, аутопсията не показва нищо, а медиите мълчат. Резултатът – седем дни масови протести на хиляди млади хора. На улиците. В дъжд и мрак. Въпреки пълното пренебрежение и липса на отразяване от страна на медиите и полицията. Протестират бурно хората.

Седемте дни отдавна станаха на 20. Стотиците се увеличиха на хиляди. Но отговорите продължават да се крият от македонските власти, които явно ще продължат традицията на сегашното правителство да мълчи по отговорни въпроси (случаят със загиналите българи е само един от случаите).

Защо протестират, македонските активисти обясняват с това клипче:

Редно е да попитаме българските медии защо не отразиха дори един протест в Скопие? Наместо това, главна тема стана лудостта на управляващите в Скопие да построят огромен паметник на Александър Македонски. Всички големи български медии говореха за това, но нито един ред не бе написан или прочетен относно по-важното – протестите срещу полицейската бруталност и убийството на един младеж. Хубавото е, че активистите в Скопие не останаха сами – подкрепиха ги например словенци:

Иска ми се да напиша, че причината не се крие единствено в желанието ни да оплюем Македония. Или в нежеланието да покажем, че хората протестират срещу бруталност, на която ние самите сме свидетели неведнъж. Какво ще стане, ако БНТ или bTV пусне кадри от испанските, италианските или македонските протести? Или от гръцките, но не от частите, когато се виждат само вандалщините, а истинските протести срещу политиката на правителството? Със сигурност подобни картини ще предизвикат въпроси. Боян Юруков завършва с думи, които смятам, че съдържат отговори на множество въпроси:

Въпросът ми е: Защо нито една българска медия цяла седмица не е отразила този протест? Защо се наложи да науча от Twitter и защото по случайност следвам няколко македонци? Какво чакат? Официална позиция от Външно или Бойко? До там ли се стигна? Или ни е страх, че може протеста да се пренесе в България и да обвинят медиите в разбунване на духовете? Защо дори тези предавания, които смятаме за по-свободни, не казаха нищо? Или чакаме някоя новина да стане популярна и чак тогава да говорим за нея?