Wonderful Life

Black – Wonderful Life

Black - Wonderful Life I go Black - Wonderful Life I go

Прекрасен живот

Ето тук съм пак, стоя.
Погалва слънцето разрошените ми коси.
Но увисват някак си във въздуха несбъднатите ми мечти.
В очите ми се отразяват чайките в небето.
И знаеш, сякаш никак не е честно,
че вълшебството около нас ще бъде вечно.

Припев:
Погледни ме тук, стоя
и отново някак сам,
но с отправен взор
към слънчевата светлина.
И без нужда да се скрия, да избягам.
Прекрасен е, прекрасен е животът.
И без нужда да заплача, да се радвам.
О, прекрасен е, прекрасен е животът.

Блясъкът на слънцето във твоите очи.
Топлината скрита в твоите коси.
Не те обичат те, нали?
Защото ти си тук,
а от приятел имам нужда.
Да, от приятел имам нужда,
за да усетя колко вече самотата ми е чужда.

Припев:

И от приятел се нуждая.
Да, от приятел се нуждая.
Щастие какво е да узная
и да не бъда сам…

Припев:

Black - Wonderful Life

Here I go out to see again
the sunshine fills my hair
and dreams hang in the air
Gulls in the sky and in my blue eyes
you know it feels unfair
there’s magic everywhere

Look at me standing
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it’s a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it’s a wonderful, wonderful life

Sun in your eyes
the heat is in your hair
they seem to hate you
because you’re there
and I need a friend
Oh, I need a friend
to make me happy
not stand here on my own

Look at me standing
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it’s a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it’s a wonderful, wonderful life

I need a friend
oh, I need friend
to make me happy
not so alone…….
Look at me here
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it’s a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it’s a wonderful, wonderful life

No need to run and hide
it’s a wonderful, wonderful life
No need to run and hide
it’s a wonderful, wonderful life
wonderful life, wonderful life

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!