Защо избрах да се върна в България

Защо избрах да се върна в България

Why I chose to go back to Bulgaria Защо избрах да се върна в България

Защо избрах да се върна в България – Why I chose to go back to Bulgaria

Коментари:

Уважаема госпожице Бехар, Всеки политик се опитва да манипулира. И обикновено или нехае за точните данни или си подбира точно онези, които най-добре подкрепят и тезата му. Въпреки това ми се иска да се обърна към Вас – млада, ентусиазирана и идеалистично-настроена дама. Уважаема госпожице Бехар, с голяма радост прочетох Вашата статия-обръщение към британският политик, който така уплашено говореше за наплива от български емигранти към Великобритания. Особено бях впечатлен от точните данни, които изнесохте на базата на представяната редовно от Националния статистически институт информация. Вероятно връщайки се в България сте имали вече идея с какъв точно бизнес ще се занимавате. Вероятно имате и подобаваща позиция. Дано! Твърдите, че не живеете в балон. Съмнявам се. Не само че живеете в балон, но и спомагате за създаването на нови балони – за това колко прекрасно си живеят българите и никой видите ли не искал да емигрира. Да започнем от данните. 100 евро минимална пенсия според реториката на господина- 138 евро според Вас. 38 евро! За какво ще ви стигнат тези 38 евро, госпожице Бехар (76 лева са това) само токът на един скромен ползвател е 35 лева. Който не се топли на ток и плаща парно 340 лева през зимата. (За скромно жилище.) 27 % под прага на бедността- И това Ви се струва малко, госпожице Бехар?! А как се изчислява този праг – ако имаш доход 224 евро (измислям си в момента) си беден , но ако по някакво стечение на обстоятелствата получаваш месечно 226, то вече си богат, така ли?! Не е нужно на вас госпожице Бехар – тъй като сте учили математика – да обяснявам, че статистиката е най-манипулативния метод за анализ на всяка една ситуация. Вероятно сте чували за индивидуалната вероятност. 10 % безработица е малко. И вероятността да си намерите работа е 80% в града, в който живеете. Но ако това да сте безработен Ви сполети Вас, госпожице Бехар, то това означава 100% депресия, 100% недоимък и 85% вероятност да получите инфаркт или инсулт. Играе ли Ви се на тази рулетка, госпожице Бехар? И без да си ходим на гости, което в никакъв случай не бих отказал, мога да Ви заведа из Родопите, за да видите как живеят хората по селата. Как се препитават и какви са им проблемите. (Няма да Ви водя по вилите на приятелите си, които по една или друга причина са по-заможни. Такива наблюдения вероятно имате.) Мила госпожице Бехар, а били ли сте в Столипиново – квартал на Пловдив? А във Факултета? Знаете ли за проблемите на тези отритнати хора, ромите, които тънат в мизерия и невежество и на всичко отгоре цялото общество ги сочи с пръст и казва “вие сте си виновни!”. Тук прекалих – има и организации, които честно и почтено се опитват да променят нещата и то не като раздават еднократни помощи, а чрез образование и просвета – най-вече между “българите“. Но това е друга дълга тема. Ако все пак британският политик се появи, ще ми бъде приятно съвместно да направим обиколката и да си побъбрим по тези теми. Високо оценявам Вашата позиция, госпожице Бехар. Аз също се стремя да не бъда черноглед. Също съм живял доста време извън страната и съм наясно с ширещото се убеждение, че българите искат само да се махнат и “използвачески” “да си живеят живота” в “техните уредени страни”. И също съм на Вашето мнение, че всеки емигрант, работейки в чужбина развива и тамошното общество – освен че храни семейството си. Напълно споделям и мнението на Мирча Кришан, че “емигрантът е човек, който е загубил всичко, освен акцента си“. Въпреки преувеличенията, все пак господин политикът от Великата Британия в едно е прав – животът у нас никак не е розов. Положението е тежко. Казвате , че не ви се е налагало да ползвате Британската здравна система. Чудесно! И Ви моля от сърце, госпожице Бехар, живейте здравословно, спортувайте, не прекалявайте с нищо, следете си кръвната захар и холестерола. Защото ако Ви се наложи да ползвате услугите на Българската здравна система – тогава първото нещо, което ще сторят е да ви свалят розовите очила. Но кой знае, може би сте заможна и ще можете да си плащате за услугите в някоя от реномираните болници – там нещата са наистина добре. Но при Вашата разходка с британския Ви колега – а виждам, че той Ви е колега, защото писмото Ви оценявам като силно политическо и бодряшки-манипулативно – та като дойде Вашият колега, нека се поразходим и из поликлиниките в България. Имаме доста неща да обсъдим. С уважение Теодор Куюмджиев, разгневен млад човек на средна възраст!
 
Здравей Ралица ! Прочетох твоето писмо изпълнено с патос. Мисля,че трябва да бъдем обективни, дори когато не ни харесва,онова което е написано за нас,за България и българите. Ти си живяла в държава,където има закони от няколко века и тези закони не са променяни през времето. Не казвам,че там всичко е идеално, но те са си изградили държава и общество такова,каквото са харесвали и са искали. Ако някой не те харесва,и не иска да общува с теб, ти би ли правила всичко възможно, за да ходиш при тези хора? Или… ти имаш хубава къща с много красив двор,където релаксирате  с вашето семейство. Добре,ама…онези роми,които бяха във Франция,и които ги върнаха,случайно са минали покрай вашата къща,и са я харесали… Решили са да останат във вас, защото е много красиво и хубаво. И започват да рушат всичко,което вие сте създали с вашето семейство. Каква ще бъде вашата реакция ?  Така,че аз съм сигурен, че англичаните имат право да се притесняват от нас. Нямаме добър имидж на вън. Решението да останеш в България е много похвално,и дано не се разочароваш от нашите политици,ако могат да се наричат така крадците и мошенниците. Но,това е друга тема. Желая ти успех,и по-бърза адаптация към ненормалните условия на живот. P.S.По отношение на пенсии и заплати англичанина е по-близо до истината.
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!