Всевъзможен тормоз…България

Всевъзможен тормоз…България

Всевъзможен тормоз…България. Всевъзможен тормоз…БъВсевъзможен тормоз…България.лгария.

От какво по-напред да спестиш?

Хората в България масово се чувстват жертви на всевъзможен тормоз. Това чувство понякога е субективно, друг път ограничено вътре в отделна група от обществото.    

Става дума за системно вербално, психическо и физическо насилие, което е станало част от всекидневието на обществото. Дали обаче с подобен вид насилие се свиква и какви са възможностите за съпротива?                        

Да пестиш от хигиената и здравето

Типичен тормоз срещу милион и половина българи упражняват например топлофикационните дружества, наследени от “развития социализъм”, които и днес експлоатират успешно своята монополна власт. Едва ли има клиент на тяхната некачествена, бариерно скъпа, но пък единствено възможна “услуга”, който да не се усеща като жертва на една архаична, прахоснически неефективна и раздута държавна система. Система, която дори сякаш му се подиграва със своите прословути топлинни счетоводители, но и чрез свои отговорни служители.

От време на време тези функционери излъчват в пространството странни призиви. Например: парното със закон да се обяви за задължително и гражданите да не могат да се отказват от него, семействата да не се къпят в неделя, защото е неработен ден, или пък хората драстично да ограничат хигиенните си навици, за да понамалят колосалните сметки за услугата, наричана топлоподаване. Мнозина от потърпевшите трудно свикват с чувството за тормоз и с години не си плащат парното и топлата вода.

Колекции от актове за пътни нарушения

Особен вид “насилие” върху почти трите милиона шофьори в страната се упражнява от КАТ. Истина е, че българските автомобилисти са едни от най-недисциплинираните в Европа, но това не оправдава корупцията и произвола. Тяхната цел не е подобряване на организацията или безопасността на движението, а по-скоро прозаичното събиране на средства за постоянно попълване на опразнената държавна хазна, пък и на собствения джоб. В големите градове хронично не достигат места за паркиране, пътната мрежа е разбита, маркировка и указателни табели масово липсват, а разпространеното напоследък видеонаблюдене на задръстени кръстовища игнорира факта, че често пъти единствената възможност на шофьора да избегне катастрофа е да извърши някакво нарушение.

Всичко това вместо да смекчава “вината” на водачите обикновено се превръща в повод за масирано солено санкциониране, което по размери най-често надхвърля финансовите възможности на българина. И шофьорите отвръщат по същия начин, както клиентите на топлофикацията – просто престават да плащат, често също с години.

С гняв към медийната жълтения

Не по-малко болезнен тормоз за милиони българи упражняват собствените им медии. В свой доклад американската неправителствена организация IREX констатира, че “политическият и корпоративен натиск, редакторските пристрастия, продажбите на новинарско съдържание и общият спад в нивото на интелигентност на медийното съдържание са развалили журналистиката в България”.

Все по-осезателното пожълтяване на медийната сфера вече е оцветило и местния политически сектор, в резултат на което “много български политици са прегърнали шоу роли, започнали са да се появяват в шоу програми, танцуват и правят лицеви опори пред публиката”. Изводът му гласи: “Онези обществени личности, които отказват да влязат в ролята на шоумени, просто нямат шанс за реализация и успех”. Подобна раздвоеност в публичния образ на първите личности в държавата няма как да не измъчва. Единствената ответна реакция от страна на объркания българин остава да изключи телевизора, да извърне глава от медиите, а оттам и от своите политици. И така инстинктивно да се съхрани от тормоза на всекидневното си битие.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!