Всеки пенсионер би му завидил

Hans Eichel Всеки пенсионер би му завидил

Алчен ли е, че иска по-висока пенсия? 

Той получава пенсия в размер на 7150 евро, настоява обаче за 9600 евро на месец. Става въпрос за бившия германски министър на финансите Hans Eichel. Едни го обвиняват в алчност, мнозина обаче са убедени, че той е прав.

Преди 11 години Hans Eichel, тогава финансов министър на Германия, бе замесен в афера със служебни полети. Установено бе, че така умело е планирал командировките си, та понякога петък, вместо да пътува със служебния автомобил до родното си място, е имал на разположение специален самолет. Има политици, които са подавали оставка при по-леки обвинения, но Hans Eichel остава федерален министър на финансите в продължение на още 5 години. За него говорят, че е честен човек, че не винаги проявява добър вкус при избора на вратовръзката си, но все пак не е способен да извърши злоупотреба със служебното си положение.

Пенсия-мечта за всеки

Пенсионерът Hans Eichel, който тази година на Бъдни вечер ще навърши 70 години, се обърна към съда, защото смята, че вместо получаваната пенсия в размер на 7150 евро месечно му се полагат по 9600 евро. Несъмнено съдебният спор ще навреди на репутацията му, но той е човек с инат, който е убеден, че претенциите му са законни.

Необичайното в случая е, че всъщност никой не оспорва искането му за по-висока пенсия. Точно обратното. Ето обяснението: От 1975 до 1991Hans Eichel е кмет на Касел, а от 1991 до 1999 е министър-председател на федералната провинция Хесен. След като губи местните избори през пролетта на 1999, става ясно, че ще му се полага месечна пенсия в размер на 10 800 евро. От тях 6000 евро са от касата на община Касел, където в продължение на над 15 години е бил кмет, а останалите 4800 евро са пенсионният дял от провинцията Хесен. Тези 4600 евро обаче се намаляват на 3600, защото социалдемократът Eichel като премиер на провинцията сам налага този таван на чиновническите пенсии.

Вместо обаче да излезе в пенсия, в края на месец април 1999 година Eichel става федерален министър на финансите, което му донася съмнителна слава, свързана с много ядове, но преди всичко и правото на още една пенсия. След напускането на министерския пост в края на 2005 година, федералните власти решават да му отпуснат за годините, в които е бил федерален финансов министър и премиер на провинция Хесен, общо 7150 евро пенсия. Общината на град Касел и провинция Хесен трябва да доплащат само разликата до 9600 евро, отпуснати на Eichel през 1999 година. Вместо обаче да си поделят тези 2450 евро общината и провинцията започват да си прехвърлят топката и изпращат на бившия си административен шеф откази с почти еднакъв текст. Това вбесява пенсионера и довежда до решението му да потърси правата си пред съда.

Кой ще доплаща?

Административният съд в Касел решава на първа инстанция, че общината трябва да му плаща не само разликата в пенсията в размер на 2450 евро, а общо 6000 евро. Административният съд на провинция Хесен обаче разглежда обжалването от Касел и решава, че общината няма нужда да плаща нищо, но е възможно разликата от 2450 евро да се изплаща от провинцията Хесен.

Тъй като обаче провинциалните власти не обърнаха внимание на намека от страна на административния си съд, Eichel сега на свой ред се обръща към следващата и най-висша инстанция – Федералния административен съд в Лайпциг. За него решението е важно и заради това, че от него зависи размерът на издръжката, която пенсионираният политик трябва да плаща на бившата си съпруга. В момента федералните магистрати в Лайпциг разглеждат жалбата срещу община Касел, докато делото срещу провинция Хесен е временно замразено. Официално нито една от страните по спора не желае да коментира хода на делото. “За мен е важно само да се каже, че през цялото време не е ставало дума за повече пари, а само за въпроса кой трябва да плаща“, подчерта Hans Eichel. А говорителка на общинарите в Касел заяви: “Ще приемем решението на съда, каквото и да е то.” Така че е напълно възможно за Коледа 2011 да се възцари мир в отношенията между един служител и държавата.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.