Властта на ГЕРБ се разклати, но не се срина

Бойко Борисов - къщата в Барселона Бойко Борисов - къщата в Барселона

Опасността е какво ще стане след ГЕРБ и Борисов

Властта на ГЕРБ се разклати, но не се срина. А после? Имаше ли промяна, катарзис, еволюция? Нищо подобно. Когато един човек не плати скъпо за наглостта и безочието си, той става още по-арогантен. Самозабравя се.

През летните месеци изглеждаше, че нишката на живота на третото правителство на Борисов е съвсем изтъняла и всеки момент ще се скъса. Поолющеният, задъхващ се локомотив на ГЕРБ изпухтя застрашително, закашля се гръмогласно, ала не напусна коловозите на властта, не падна в пропастта. Революцията ни подмина. Всичко в България продължи по старому.

“Разделяй и владей”

Борисов остана верен на стила си: хитрува, казва едно, а после прави съвсем друго. Например, ГЕРБ се отказа от намерението да дава надбавки за всяко дете, а (предпоследно) предлага да са обвързани с дохода. По този начин от партията на Борисов, следвайки любимия си принцип „разделяй и владей”, майсторски успяха да противопоставят полицаите и здравните работници на децата.

От ВМРО нарекоха обрата в позицията на колегите си „перверзия”, но дадоха да се разбере, че няма да разтурват седянката. Мен искрено ме развесели обяснението на зам.-председателя на ВМРО: не били съгласни, но „нямало време”, за да излизат от управлението. Думите на г-н Веселинов вероятно означават, че за него принципите са хубаво нещо, но изпълнението им може да почака. А могат да се тълкуват и така: „я как хубаво си хапваме на трапезата – още малко ни остана, не ни разваляйте рахатлъка”.

Наказателни акции срещу критици на властта

В началото на септември, прокуратурата внезапно реши да проверява веригата за детски играчки „Хиполенд”, чийто изпълнителен директор Мариан Колев бе активен участник в протестите срещу правителството и главния прокурор. Впоследствие това, което изглеждаше като „наказателна акция”, бе преустановено. Два месеца по-късно обаче КЗК все пак успя да „скрои шапка” на „Хиполенд” като ги глоби с 124 500 лв. за „нелоялна конкуренция”.

Както се казва, божият инструмент забавя, но не забравя. И работа на МВР също не поднася изненади. Ако сте смятали, че заради побоя над журналисти и протестиращи там ще настъпят сериозни промени – лъгали сте се. Напротив, има основания да се смята, че МВР се готви, например, да „покрие“ отговорните за побоя над журналиста Димитър Кенаров. От министерството мълчат оглушително и отказват да коментират какво е показала вътрешната проверка.

След като се беше скрил от медиите, докато политическата му съдба за пореден път висеше на косъм, сега премиерът се поокопити. Той дори не пропуска да дразни опонентите си с намеци за нов мандат. И по време на карантината си, Борисов не загуби енергия, а продължи да реди познатите си нескончаеми тиради, както и да се държи господарски с придворните министри. Освен това успя да обогати и колекцията от обиди, които периодично нанася на журналисти, неприятни нему политици и др. По време на едно от последните му включвания „на живо” във Фейсбук, се чу как сипе ругатни от „джипката” по адрес на „посрещачите”. „Д**ба майка им глупава! Давай да бегаме от тука” – изрева в ефир познатият на милиони чаровен баритон.

А нима вие очаквахте нещо друго? Промяна, катарзис, еволюция? Или просто махнахте с ръка, засмяхте се и се задоволихте с коментара: „Ами това е Борисов, ние си го знаем!”. 

Дали избирателите най-после узряха?

Когато един човек не плати скъпо за наглостта и безочието си, той обикновено става още по-арогантен. Самозабравя се. Същото е с институциите и политиците. Последният запис с псувните на премиера бе бързо-бързо изтрит, но каква ще е съдбата на следващия? Може би вече няма да е необходимо някой в тъмна доба и злокобен час да пуска компрометиращи материали. Не бих се изненадал, ако г-н Борисов започне сам, на живо, в социалните мрежи, да споделя „нефилтрираните” си „интимни” мисли и съображения. Може да реши, например, да си направи гордо селфи в спалнята с кюлчетата и пищака. Един вид: „Ето ме такъв, какъвто съм – не се срамувам! Има ли кой да ме накаже?”.

Въпросът не е в това дали догодина ще си тръгнат Борисов и ГЕРБ, а дали ще се запази техният „стил” в политиката. Съдейки по това колко пъти прескачат „трапа”, не е изключено следващите управляващи да са като старите, само че нови (по Валери Божинов). И тогава, вместо да чакат политиците да „бегат”, или мнозинството от избирателите най-после да узреят, поредните българи загубили надежда, че нещо у нас ще се промени към добро, ще си бият камшика. Ще си тръгнат, търсейки убежище при мащехите зад граница, вместо да търпят токсичната обич на родината, която ги притиска към пресъхналата си гръд.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.