Вечният Фреди Меркюри

Queen

Вечният Фреди Меркюри. Днес се навършват 30 години от смъртта на вокала на “Queen

Музиката, която ни остави той, ще живее вечно: никой не може да изпълни “Bohemian Rhapsody” така, както я пееше Фреди Меркюри.

Няма друг като него

Няма друг като Фреди Меркюри. С изпъчени гърди той гордо обикаляше по сцената, облечен в лъскави еластични панталони. Пристъпваше като петел, въртеше се с характерното за него движение в ханша и свиваше едната си ръка в юмрук. В другата стискаше микрофона, поставен на стик. За вокала на “Queen” излизането на сцената с класическа стойка за микрофон бе немислимо.

Началото

Истинското име на Фреди Меркюри е Фарук Булсара. Той е роден на 5 септември 1946 в Занзибар. Израства в Индия, а на 17 години емигрира със семейството си в Лондон. Там се запознава с китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, като първоначално им помага по време на турнета. Малко по-късно започва да композира и изпълнява собствени песни в различни групи.

“Отсега нататък аз съм Фреди Меркюри”

През 1970 се ражда “Queen“. Фреди (наричан така още от ученическите си години) си избира артистичното фамилно име “Меркюри“. По-късно Брайън Мей разказва, че то е от една от песните, писани от Меркюри (“My fairy King“) за първия им албум. “Майко Меркурий, виж само какво ми причиниха…” На въпроса дали имал предвид собствената си майка, Фреди отговорил: “Да. Отсега нататък аз съм Фреди Меркюри.”

Queen - Somebody To Love - HD Live - 1981 Montrea

Бохемска рапсодия

През първите години “Queen” са принудени да се задоволяват с минимални успехи. През 1975 обаче те успяват да направят истински удар – при това с оперна пародия. И днес “Bohemian Rhapsody” си остава най-известната песен на групата. Тя носи на четиримата музиканти безброй отличия и е първият им хит, стигнал до първото място в музикалните класации.

“We Аre The Champions”

Седмици наред албумът “A Night at the Opera” заема първото място в британските чартове – както и почти всички следващи албуми на “Queen“. Музикантите пробиват и в САЩ, където също оглавяват различни класации. “Queen” се превръщат в една от най-успешните групи на всички времена. Четиримата тръгват на турнета, а билетите за концертите им винаги са разпродадени.

Приятелки и приятели

Фреди Меркюри пази личния си живот в тайна. След като се разделя с приятелката си Мери Остин, пред която признава, че е хомосексуален, вокалът на “Queen” има няколко връзки с мъже. През 1980-те години из хомосексуалните среди започва да се разпространява вирусът на СПИН.

Диагнозата

Никой не знае кога точно Фреди Меркюри е разбрал, че е болен от СПИН. Първоначално той запазва диагнозата в тайна и продължава с пълни сили да пише нови и нови песни. На пазара излиза албумът “Miracle“, а сред феновете започва да се разнася слухът, че “Queen” са пред разпадане. Те обаче грешат.

“Барселоооооона!”

Заедно с оперната дива Монсерат Кабайе Фреди Меркюри записва баладата “Барселона“. Те имат две съвместни участия – и двата пъти обаче на плейбек. Всъщност испанската оперна певица изпълнява тази песен на живо един-единствен път: придружавана от видеозапис на Фреди на финала на Шампионската лига в Барселона през 1999.

Краят наближава

Последната публична проява на Фреди Меркюри е през февруари 1990 при връчването на Brit Awards, където получава “Почетната награда за изключителни постижения в британската музика“. Той е значително отслабнал и доста сдържан по време на церемонията. Макар че всички знаят, че нещо не е наред, той самият не иска и да чуе за това. През 1991 “Queen” издават албума “Innuendo“.

“Who Wants to Live Forever”

Ден преди смъртта си, Фреди Меркюри съобщава, че е болен от СПИН и така слага край на спекулациите относно здравословното си състояние. Той умира на 24 ноември 1991 от пневмония. През 1996 на едно от любимите му места – в швейцарския град Монтрьо, е издигната негова статуя. Обложката на албума “Made in Heaven“, издаден след смъртта му, изобразява гърба на статуята на фона на Женевското езеро.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.