В тези европейски градове велосипедистът е цар - България Новини

В тези европейски градове велосипедистът е цар

Велосипедистът е цар Велосипедистът е цар

В тези европейски градове велосипедистът е цар

Карането не велосипед е природосъобразно, здравословно и евтино. Много европейски градове влагат огромни средства за изграждане на съответната инфраструктура. Вижте най-успешните сред тях:

Копенхаген

В датската столица мрежата от велоалеи е дълга 350 километра, има светофари, даващи предимство на велосипедистите, и опори за крака по улиците – за изчакване на зелен сигнал на светофара. При това положение не е чудно, че 62% от жителите на града ходят на работа с колело. А междувременно думата “копенхагенизирам” се е превърнала в нарицателно за градовете, правещи толкова много за велосипедистите.

Амстердам

Подобно на Копенхаген, Амстердам също е сред най-пригодените за колоездачи градове в Европа. Велосипедистите в този холандски град изминават ежедневно по 2 млн. километра. Като цяло в равинната страна придвижването на две колела е много популярно. А Утрехт държи един рекорд – там се намира най-големият паркинг за велосипеди – с 12 500 места. До 2020 те трябва да достигнат 33 000.

Антверпен

Белгийският град Антверпен също е привлекателен за колоездачите – с многото си паркинги и добрата инфраструктура за велосипедисти. И в него се полагат много усилия за “копенхагенизиране” – предстои разширяване на мрежата за даване на велосипеди под наем, покрай пристанището се изгражда специална защитена велоалея, строят си и три моста само за колоездачи и пешеходци.

Париж

Във френската столица от години последователно се работи за разширяването на мрежата от велоалеи. В неделя цели улици се затварят за автомобилно движение. Туристите също могат лесно да се смесят с велосипедистите, тъй като навсякъде в града има станции за наемането на колела. Това се отнася и за Страсбург, който – заедно с Париж – е сред най-пригодените за колоездене френски градове.

Малмьо

Шведският град Малмьо инвестира много средства в подобряването на инфраструктурата за колоездене. Там е изградена дълга 500 км мрежа от велоалеи с пунктове за напомпване на гумите и система за осигуряване на предимство. В града има даже и хотел за велосипедисти със собствена работилница, а между Малмьо и Копенхаген пътува специален ферибот, който трябва да насърчи колоездачния туризъм.

Трондхайм

Норвежкият Трондхайм е доста хълмист, но пък градът разполага със специално устройство – първия в света “асансьор” за велосипедисти. Той може да качва до 300 велосипедисти на час на височина от 130 м – до крепостта Кристиянсен. Успоредно с релсата е монтирано специално приспособление, на което колоездачът стъпва с десния си крак, за да пази равновесие.

Мюнстер

В Мюнстер, Северна Германия, велосипедите са повече от жителите на града. Затова едва ли е чудно, че това е градът с най-много кражби на колела в цялото немскоезично пространство в Европа. Това обаче не пречи на хората да предпочитат пътуването на две колела. Придвижването е достатъчно комфортно: широки велоалеи, достатъчно места за паркиране и никакви хълмове за изкачване.

Барселона

В Барселона придвижването с нает велосипед е възможно още от 2002 година. Столицата на Каталуния разполага със 158 км велоалеи. Зоните с ограничение на скоростта до 30 км/ч гарантират сигурността в уличното движение. Възможности има достатъчно и за туристите: те могат да участват в различни тематични маршрути из града, да карат колело до плажа или по стъпките на известния архитект Антонио Гауди.

Базел

Предимство и на Базел е, че е равнинен, а разстоянията не са големи. Пренаселено скава по време на фестивала Slow Up, който се провежда в няколко швейцарски града едновременно. Тогава организаторите затварят за движение около 30 км сред прекрасна природа, които предоставят изцяло на велосипедистите, за които е подготвена и разнообразна програма. Така колоезденето наистина носи удоволствие.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!