Gypsy menace hanging over Bulgaria

Циганска напаст тегне над България

Защо намразихме циганите

Да, ние, българите се различаваме от циганите. Различаваме се, при това много. Ние не сме като тях и те не са като нас. Ние сме различни и никога няма да станем еднакви.

Не ги мразехме. Гледахме на тях малко отвисоко, малко с насмешка, но не ги мразехме. Ние, българите не мразим никой народ заради това, че е различен от нас. Ние не мразим никого ей така, по принцип. Ние нямаме расистка нагласа. Ние не мразим безпричинно. Обаче намразихме циганите, за което си има сериозни причини. Цитирам мнение, взето от Интернет форума на в-к “Атака“.

НАПАСТТА ЦИГАНСКА – ИЛИ ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СМЕ “РАСИСТИ”?

У нас определена категория граждани от ЦИГАНСКИ произход са възприели различни от европейската ценностна система убеждения. Те считат за свое колективно право нарушаването на обществения ред и законовите разпоредби. Смята за оправдано извършването на кражби, грабежи, изнасилвания и дори убийства. Типична е ненавистта им към труда, бягството от образование, склонността на голяма част от тях към безгрижен живот на гърба на другите.
Получаването на социална помощ е превърнато в професия.
Близо 60% от всички отделяни от държавата месечни социални помощи и 80% за майчинство отиват за циганите, които представляват 4,6% от населението на страната. Социологическите изследвания показват, че: 45% от циганите не приемат работа за по-малко от 200 лв. месечно, а 17% – под 300 лева. Никога не са работили 28,8% от циганите между 16 и 25 години и 25% на възраст от 25 до 39 години.
При това 72,8% от тях твърдят, че причината за голямата безработица е дискриминация заради етническата им принадлежност. Същевременно едва 0,2 % имат висше образование, а 6,5 % – средно, въпреки усилията и помощта на държавата. С основно образование са 41,8%, 28,3% са с начално, а 23,2% са неграмотните .

ЗАПАДНА ЕВРОПА И ЦИГАНИТЕ

През цялата си история циганите, проникнали в западната половина на континента Европа, били подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания – от убийство и каторга до разпъване. Средновековните хроникьори описват циганите като най-долни същества, близки до животните. В съзнанието на тогавашното общество това убеждение по-късно се претворява и в закони, останали непроменени дори до средата на 20 в. (причината – в средата на 20 век част от едно друго – пак толкова паразитно, но не така “тъпо” малцинство “създава своя държава” и започва похода си към световно господство в управлението.) Пр 1496, 1497 и 1498 г. в Ландау и Фрибург е свикан Райхстага и всички цигани са обявени за престъпници, турски шпиони, и преносители на чумата. Обвинени са още в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилиян наредил да не бъдат търпени на германска земя и разрешава избиването им. Електорът Георг II издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин в Саксония. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм I наредил всеки хванат, да бъде обесен. Обесването през 17 в. било популярно и в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г. Луи ХII заповядва изгонването на циганите от Франция. През 1539 г. Франсоа I отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 г. наказанието се заменя с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложени на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки прилага и император Бонапарт, както и в други райони на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращане на циганите в каторга. По-късно (17-18 в.) войската извършила ужасна сеч, а и на всеки друг било разрешено да ги убива. Това отношение довело до пълното изчезване на циганското население. В Австрия ловците на цигани получавали парични и материални награди. В Швеция циганите са изгонени след 1637 г. с кралска заповед, а ако някой останел, бил разстрелван. Чак до 1954 г. разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.) за изгонването им били в сила, главатарите трябвало да бъдат екзекутирани. В Дания Кристиян III издава през 1563 г. заповед за изгонване на циганите от кралството, а ако бъдат заловени главатарите трябвало да се екзекутирани. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на 16 до края на 17 в. е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на 16 до началото на 18 в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите, най-вече в Италия. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Но далеч преди това обаче, през 1905 г. в Бавария, е проведено преброяване на циганите и номадите.
Оповестено е твърдението, че те представляват “напаст”, за чиито прояви следвало да се информира създаденото в Мюнхен през 1899 г. специално бюро. В 1926 г. баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейски контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.

Променена ли е Европа в отношението си към циганите?

Според направено през 2011 г. проучване дали биха живели в един квартал с цигани, отрицателно отговарят 76% от унгарците, 72% от поляците и 85 % от чехите и словенците.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!