You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Този път БСП може наистина да спечели

Бойко Борисов с Папа Франциск Бойко Борисов с Папа Франциск

Ендшпил за Борисов, БСП печели?

В последната си голяма телевизионна изява Борисов изглеждаше вял и лаконичен, уморен и даже примирен със задаващия се жълт картон. Партията му сякаш се е запътила към своя ендшпил. Този път БСП може наистина да спечели.

Този път социолозите са единодушни в прогнозите си – партията, която от десет години насам печели (почти) всички избори, засега изостава на второ място. Или в най-добрия случай може да се надява на „реми“ на предстоящите евроизбори. Подобни прогнози е имало и по-рано, но те (почти) никога не са се сбъдвали. Сега обаче това може да се промени. За което говорят и някои промени в поведението на двете водещи партии.

Новата поза на ГЕРБ

Не за първи път шумни скандали съпътстват управлението на ГЕРБ, но отражението на разкритията за имотите на знайни и незнайни управленци се оказа по-дълбоко и много по-трудно преодолимо от друг път. Премиерът явно го е разбрал и затова, както показа последното му телевизионно интервю, е възприел самокритиката като основна защитна поза. Е, не чак дотолкова, че да признае системния проблем и личната си отговорност. Но за разлика от друг път, вместо яростно да напада разобличителите, той им благодари. А в изреждането на управленските „постижения” бе не енергичен и изчерпателен, а по-скоро вял и лаконичен. Призна, че оставките не могат да заличат „тежките щети“. И даде да се разбере, че демонстративното скриване на Цветанов ще е може би завинаги.

Въобще, за разлика от друг път премиерът изглеждаше не толкова изнервен и ядосан, колкото уморен, отегчен и даже примирен със задаващия се на изборите „жълт картон“. Самооценките му звучаха вече някак от перспективата на историята. Дори бе забравил някъде прословутия си мерак да се шегува. Вярно, това за „всеки (в ГЕРБ), поддал се на манталитета си“ беше много смешно, но не бе търсено. Така се получи случайно изпуснато и неосъзнато признание за мисловните настройки на партийния актив.

С две думи, ГЕРБ е в тежък цуг-цванг и вече дори изглежда като партия, запътила се към политическия си ендшпил. Което обаче не означава, че премиерът се готви да „хвърля кърпата“ – има да се свършат още важни работи (например да се намери подходящ нов главен прокурор).

Какво може да им помогне?

Може ли нещо да помогне на ГЕРБ да избегне прогнозираното изборно поражение? Посещението на папата бе въодушевяващо. То, както практично отбеляза премиерът, може и да рекламира България. Но заради ярко набилия се на очи контраст с поведението, посланията и излъчването на госта, едва ли може да послужи за реклама на управлението и въобще на българския политически елит (още по-малко на тукашния висш църковен клир).

Евентуалното избиране на България за новата инвестиция на Фолксваген би било отлична новина. Все още обаче тя далеч не е сигурна, а и не е ясно колцина биха се вдъхновили от нея дотолкова, че да идат да гласуват за управляващата партия.

Би могла да помогне и прокуратурата – с някое и друго обвинение срещу „свои“ (за да потвърди обещанията на премиера) или пък с някое разкритие за „апартаменти, тераси и асансьори“ на политическите противници. Но тази помощ (както и самата прокуратура в днешния ѝ вид) по принцип е нож с две остриета.

Тъй че дотук положението за ГЕРБ на тези избори е малко по Вазов: „помощ не иде, от никъде взорът надежда не види“.

Новата роля на БСП

Остава да се види какво ще направи този път най-сигурната им „патерица” от последните години – самата БСП. В социологическите проучвания в навечерието на парламентарните избори преди две години тя пак се беше изравнила с водещата партия и за малко да я изпревари. Но тогава под ръководството на новата си лидерка БСП развихри кампания от „алтернативни факти“, ретроградни лозунги и откровени лъжи, с които успя да надвика дори най-отявлените популисти и националисти. Плашеше с „бежанска вълна“ и сочеше „национални предатели“, клеймеше санкциите срещу Русия и се заканваше на „господарите“ и „началниците“ в Брюксел. Така накрая успя да подари първото място на изборите, като накара мнозина избиратели, макар и с отвращение, пак да гласуват за ГЕРБ (за да не им се изгубят гласовете).

Сега обаче отвращението е още по-голямо и още по-трудно преодолимо. А и БСП коренно е променила поведението си. Вместо студиата (няма я дори в предизборните телевизионни дебати), обикаля градове и села. Какво точно говори там пред своите си хора – не знам, но посланията, които се появяват в новините, са умерени, обрани и подчертано проевропейски. Набляга се на апартаментите, корупцията и социалната справедливост, но без никакви крайнолеви и националистически изцепки. Истанбулската конвенция и „джендърите“ са се изпарили, нито дума за Русия, санкциите и прочие. ЕС е не заплаха, а надежда за България.

Ако удържат новата си роля до изборите, този път социалистите няма да налеят толкова много подплашени гласове на конкуренцията си. Така че социологическите прогнози може и да се потвърдят. Гласовете за самата БСП едва ли ще станат повече като абсолютна величина (там таванът отдавна е стигнат), но пък относителната им тежест може да се увеличи.

Алтернатива?

Извън темата за първото място, на тези избори ще има още един важен въпрос: как ще постъпят онези дясноцентристки и проевропейски настроени избиратели, които никога не биха гласували за БСП, но този път няма да гласуват и за ГЕРБ? Дали ще се въздържат от участие в евроизборите или ще се решат да подкрепят алтернативата, която ценностно е най-близо до тях, без да се притесняват, че гласовете им ще се изгубят?

Този въпрос ще е още по-важен на следващите парламентарни избори – защото за управлението на България също е нужна алтернатива. А както съвсем основателно отбеляза премиерът по отношение на БСП: „От другата страна няма нищо“.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!