Тик-так, тик-так. България след 48 часа

протестите в България протестите в България

Тик-так, тик-так. България след 48 часа

Дали протестът на 2 септември, замислен като “голямото метене“, наистина ще се превърне в повратна точка за България? Тик-так, тик-так. Часовете текат.

Дали протестът на 2 септември, замислен като “голямото метене”, наистина ще се превърне в повратна точка за България? Или просто ще пречупи върха на гражданското недоволство? Дотогава остават по-малко от 48 часа, а отговорът зависи от мащаба на протеста – колко хора ще се съберат в подкрепа на исканите оставки на третия кабинет “Борисов” и на главния прокурор Иван Гешев. На 2 септември ще бъде 56-ият ден от протестите – и всички вече си дават сметка, че енергията от юли се изгуби през август. Затова и призивите за общонационален митинг са толкова настойчиви.

В очакване на деня хикс

Стига замеряне на фасадите с яйца, домати и памперси – не те, а фасадната демокрация е проблемът. Стига мъртва цаца и инсталации с бесилки и ковчези – това не е пърформанс. Да, имаше бесилки и на протестите в Ливан, но също и десетки хиляди граждани по улиците. Именно силата на техния гняв принуди правителството да подаде оставка броени дни след унищожителната експлозия в Бейрут.

В сряда чакаме винкели от Перник, заяви вчера един от инициаторите на протеста – адвокат Николай Хаджигенов от “Отровното трио”, призовавайки “да изрежем тумора”. Но гражданите ще свършат по-добра работа от винкелите. Защото винкелите чупят глави, стъкла и автомобили.

Денят 2 септември е избран неслучайно – депутатите се връщат за първо пленарно заседание след лятната отпуска. Народното събрание ще бъде под обсадата на протестиращите. Но не познатата сграда с надпис “Съединението прави силата”, а бившият Партиен дом, част от триъгълника на властта, люлката на протестите. Призивите сградата да бъде блокирана връщат към събитията от януари 1997, когато граждани обградиха парламента и се наложи депутатите от БСП да бъдат изведени през полицейски кордон и под щитовете на жандармерията.

Сега е важно какви мерки ще вземе полицията. Дали ще има метални ограждения като при протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС? Или полицията ще действа така, както беше разпоредил Борисов – да не закача протестиращите? Полицейските шефове знаят, че ако напрежението ескалира, със сигурност ще им бъде търсена отговорност.

Очаква се есенната сесия на Народното събрание да стартира с гласуване на две оставки – на председателката на ЦИК Стефка Стоева и на правосъдния министър Данаил Кирилов, двигател (или маша) на проекта за промени в конституцията. Все още не е публично известно кой ще ги замести. И е парадоксално, че Кирилов напуска властта, а проектът му, подложен на остри критики от известни юристи, е на прага на парламента. Бъдещето на идеите в този писан в “12 без 5” документ – свикване на Велико народно събрание, намаляване на броя на депутатите, все по-недосегаема прокуратура – също се крепи на върха на протеста, свикван на 2 септември.

Накъде след 2 септември

След 2 септември ще е ясно дали ГЕРБ и коалиционните им партньори ще внесат компрометирания си проект за конституция за обсъждане в пленарна зала. Набавянето на необходимите депутатски съгласия е само претекст – управляващото мнозинство има 116 гласа, а осигуряването на още четири до изискваните 120 едва ли е проблем.

Протестът на 2 септември ще тества и капацитета на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Въпреки отправените от “Позитано” 20 призиви да се участва активно в протестите, за БСП това ще е изпитание предвид разединението по върховете на партията и ожесточаването на вътрешнопартийните битки на фона на наближаващите преки избори за лидер на 12 септември. А за извънпарламентарното обединение “Демократична България” общонационалният протест е шанс да покажат потенциал извън кръга на софийската градска десница.

Всъщност протестите вече успяха – независимо колко демонстранти ще бъдат преброени на улицата. Доверието към властта е изчерпано. Рейтингът на Борисов е нечувано нисък.

Тик-так, тик-так. Текат часовете до 2 септември. И минутите за заложени компроматни бомби. Колко още Борисов ще бави оставката?

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.