Чарът не винаги помага

Чарът не винаги помага

Какво става в София Какво става в София

Какво става в София?

Преди броени дни в София се изви вихрушка от оставки, а важни лица на управлението спешно бяха командировани в някои европейски столици. Дали всичко това щеше да се случи без натиска на Брюксел?

Председателят на ЕК Барозу покани български учени на среща в Брюксел. Поводът за нея са скандално разпределените седем милиона евро за наука. Премиерът Борисов обаче реши да побърза и още преди насрочената за този уикенд среща  пусна в ход кадровата гилотина. След като правителственият инспекторат констатира десетки нарушения в работата на Фонд “Научни изследвания“, с постовете си набързо се простиха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и управителят на фонда Христо Петров, а срещу председателя на изпълнителния съвет на фонда Рангел Гюров вече е в ход съдебна жалба за заемане на несъответстващ със статута му пост. Оказа се, че сред спечелилите средства от фонда има широко присъствие на “изследователи” от частния Нов български университет. А както е известно, преди да стане образователен министър Сергей Игнатов беше негов ректор.

България – шампион по нарушения

На властовия ешафод набързо попадна и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Той беше обвинен, че е забавил сериозно разработката и приемането на свързаните с Третия либерализационен пакет подзаконови административни актове, в резултат на което ЕК сезира съда на ЕС и страната вече е изправена пред неизбежни наказателни процедури.

Впрочем, само за един ден през миналата седмица България успя да оглави класирането на ЕК по брой на наказателни процедури срещу нея. Освен споменатото непълно прилагане на директивата за вътрешния енергиен пазар, Брюксел погна държавата и заради ограничителните условия при издаването на лицензи за т.нар. мултиплекси, за липсата на мерки, свързани с енергийната ефективност на сградите, за влошеното качество на атмосферния въздух в някои силно замърсени райони на страната, както и за неспазване на таваните за вредни емисии в атмосферата, изпускани от редица промишлени предприятия.

Като леден душ за управлението дойде и намекът на говорителя на ЕК Марк Грей, че “следейки внимателно ситуацията в България“, Брюксел би могъл да излезе с официална оценка и преди предвидения за края на тази година редовен мониторингов доклад.

Кризисна евродипломация

И за да бъде предотвратен евентуален предизборен европейски резил около избора на новия ВСС, неразбориите около попълването на състава на Конституционния съд и избора на нов главен прокурор, за Брюксел спешно беше отпратена министърката на правосъдието Диана Ковачева със задачата да разсее притесненията на генералната секретарка на ЕК Катрин Дей, свързани с наблюдението по Механизма за сътрудничество и оценка. Почти по същото време в Дъблин, столицата на новата ротационна председателка на ЕК Ирландия, се озова председателката на парламента Цецка Цачева – натоварена със задачата да убеди колегите си от комисиите по европейските въпроси в парламентите от ЕС, че основните приоритети на дисциплинираната финансово и същевременно най-бедна европейска страна остават влизането в Шенген и отпадане ограниченията за работа на българите в рамките на ЕС.

На 7 и 8 февруари в Брюксел се провежда заседанието на Европейския съвет. Тогава българският премиер ще трябва да убеди колегите си да не намаляват фондовете за страната от бюджета на ЕС по т.нар. Многогодишна финансова рамка за 2014-2020. За да постигне това, ще са му необходими много и солидни аргументи. За тяхното събиране обаче министър-председателят разполага с цяла една седмица! Така че вероятно “няма нищо по-хубаво от лошото време“, както твърдеше един популярен автор на шпионски романи! И току-виж отново се оказал прав.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!