Така започва една криза

Така започва една криза…

2009 година

Правителството на Георгиос Папандреу оповестява един факт, който никой в европейските институции не може да проумее, но и никой не го е контролирал: Гърция има 350 милиарда евро дългове, което отговаря на 160 процента от БВП на страната. Бюджетният дефицит не е в рамките на максимално допустимите 3 процента, а достига почти 13 на сто. През въпросната 2009 година германското правителство все още е категорично против помощите за Гърция.

2010 година

Икономиката на Гърция се свива с 5 процента. Атина получава първия помощен пакет, който обхваща 110 милиарда евро. От тях 30 милиарда са по линия на Международния валутен фонд, а над 8 милиарда отпуска Германия. Бундестагът и Бундесратът (двете камари на германския парламент) експресно приемат закон за спасението на Гърция, а противниците на подпомагането се провалят при обжалването на закона в Конституционния съд. В Брюксел държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз се договарят за създаването на кризисен механизъм, чиито максимални гаранции обхващат 780 милиарда евро. Германия отговаря за 211 милиарда евро.

2011 година

Положението на Гърция продължава да се влошава. Икономиката спада със седем процента. Падат и оценките за кредитния рейтинг на страната. Срещу мерките за икономии, които са условие за отпускането на финансови помощи, се надигат остри протести, при които загиват трима души. Първата национална стачка допълнително увеличава натиска над правителството в Атина. Обмисля се въвеждането на данък върху недвижимите имоти, както и продажба на последните валутни резерви. Разчита се и на опрощаване на част от задълженията – частните кредитори трябва да се откажат от половината от парите си. На извънредна среща на върха на ЕС се взима решение за 100 милиарда нови кредити и 30 милиарда допълнителни кредитни гаранции. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу иска да свика референдум по мерките за икономии, но след протестите на кредиторите се отказва и подава оставка. Начело на временното правителство застава бившият вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос.гръцката криза_2015

2012 година

Гръцката икономика отбелязва минус от 6,4 процента. Вторият помощен пакет за страната възлиза на 130 милиарда евро. Като в германския Бундестаг одобрението вече е значително по-скромно. Финансовите министри от ЕС намаляват наполовина лихвите за първия помощен пакет. В замяна те очакват от Атина да наложи строги мерки за икономии. Гръцките граждани реагират еднозначно – на изборите през 2012 година левият съюз “Сириза“, който твърдо се противопоставя на икономиите, се класира на второ място.

Новото правителство е оглавено от Андонис Самарас от партията “Нова демокрация“. Наблюдатели изказват мнението, че той не е особено склонен към реформи. Кризата продължава въпреки преследването на данъчните измамници и блокирането на сметките в чужбина на богати гърци. Подозренията, че Гърция скоро ще фалира, растат. Но президентът на Европейската централна банка Марио Драги контрира: “Ще сторим всичко за опазването на еврото“. Това първоначално успокоява финансовите пазари. Впрочем, в продължение на три години Драги работи в Лондон за инвестиционната банка Голдман Сакс, консултирала гръцкото правителство до 2009 година.

2013 година

Гръцката икономика пропада с още 3,9 процента, а дълговете продължават да растат. Расте и безработицата – над половината от младите хора са без работа. Отпорът срещу исканията на “Тройката” навлиза в съвсем нова фаза. В Гърция изобразяват германската канцлерка Ангела Меркел с нацистка униформа, тъй като я смятат за основна движеща сила на настояванията за реформи. Съпротивата е толкова голяма, а ситуацията – толкова необозрима, че “Тройката” решава да отложи планираната проверка за следващата година. Новото мото гласи: “Дайте повече време на Гърция”. Гръцкият парламент приема мерки срещу кризата, сред които увеличаване на данъците и освобождаването на над 10 хиляди държавни служители.

2014 година

Най-накрая лъч надежда. Гръцката икономика отбелязва минимален ръст от 0,6 на сто. Гърците дори успяват да вземат кредити на свободния капиталов пазар. Примерът Андонис Самарас заявява: “Нямаме нужда от нови помощни пакети“. Непосредствено преди края на годината обаче в парламента пропада изборът на нов президент. Което се превръща в повратна точка за Гърция.

2015 година

Провеждането на предсрочни избори става наложително, а победител в тях е лявата “Сириза“. Партийният лидер Алексис Ципрас и неговият финансов министър Янис Варуфакис започват да работят по изпълнението на предизборните си обещания – смекчаване на мерките за икономии, наложени от международните кредитори. Но се появяват нови проблеми: данъчните постъпления спадат, а бюджетните цели не се спазват. Правителството на Ципрас изпада в противоречия – най-напред отхвърля опрощаването на част от дълговете и удължаването на помощната програма. След което обаче ги приема. Условието на Европейския съюз е Гърция да представи списък с мерки за стабилизиране на финансовото положение. Продължителните спорове по тази тема завършиха в крайна сметка с прекратяване на преговорите. Сега всичко зависи от насрочения за тази неделя референдум. Едва след него може да се очаква някакво конкретно решение.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!