You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Страх и безпомощност

ПРЕСТЪПНОСТ, КОРУПЦИЯТА И МЕДИИТЕ ПРЕСТЪПНОСТ, КОРУПЦИЯТА И МЕДИИТЕ

Доган не бил застрашен, защото оръжието на нападателя не било годно да убива, заяви шефът на столичната полиция.

ДЪРЖАВНИ ПОЛИТИЦИ пребиват гражданин. ЕГН – то НЕ е задължително

След покушението срещу Доган има само един безспорен факт: българските турци получиха еднозначното послание, че нападението срещу техния лидер не е сериозна работа, щом като властите му отговарят с несериозно отношение.

Покушението срещу Доган се етнизира поради простата причина, че никой не вярва на следствието. Ако то работеше, досега щеше да има образувано разследване срещу НСО и частната фирма Крон, допуснали пропуск в охраната. И със сигурност нямаше да ни обясняват, че за един линч, извършен „в състояние на афект“, не може да се повдига обвинение.

Когато няма кой да говори по същество, пространството се изпълва с това, с което е изпълнено днес: с приказки, че мюсюлманите насаждали вражда и не спазвали законите. Шампион в това отношение сега се оказа не Волен Сидеров, а вътрешният министър Цветанов, последван от премиера Борисов. Първият каза, че „законите важат за всички етнически групи – както разбрахте, нападателят е мюсюлманин“, а вторият се прослави със следната сентенция: “Омразата, която налага ДПС в годините, е изключителна, и не случайно български мюсюлманин е участник в тази недопустима постъпка“.

Страх и безпомощност

Тези изказвания, умножени по липсващата охрана на Доган, липсващата осъдителна реакция на президента, забавената с 24 часа реакция на премиера и препълването на социалните мрежи с твърдението, че Доган сам си е спретнал атентата, поставиха немалка част от българското население в състояние на страх, безпомощност и неувереност.

Нищо чудно, че на този фон ДПС благодари на своите делегати за смелостта да защитят Доган, вместо да ги осъдят за линча над младежа, извършил покушението. Партийна преценка, която може и да е разбираема, но само налива масло в огъня на етнизирането.

Впрочем, ако в България имаше работещо следствие, досега ДПС трябваше да е публично линчувано от медиите заради хипотезата си, че разследването трябва да е международно. Но засега реакция няма или почти няма. Което означава, че недоверието на пресата и политиците в разследващите органи е напълно синхронно. Както бяха синхронни и приказките за омразата, която се насаждала от една или друга етническа група.

Всичко това е класическа ситуация с потенциала да произвежда войни – и България е в момента точно в една такава ситуация. След покушението срещу Доган има само един безспорен факт: българските турци получиха еднозначното послание, че покушението срещу техния лидер не е сериозна работа, щом като му се отговаря с несериозно и непрофесионално отношение от страна на властите, гарнирано с обвинения за насаждане на омраза.

За по-малко от година те получават това послание за трети път. Първият път беше покрай така нареченото дело срещу имамите, а вторият път – покрай факта, че нито един представител на властите не отиде на погребението на шофьора на автобуса, взривен при атентата в Бургас. „Подозирате ли ни в нещо?” – попитаха жителите на селото му, след като в допълнение разбраха, че може би ги смятат за причастни към въпросния атентат.

Опасните етнически искри

Сега е третият път и двойният стандарт се вижда с просто око. Градският прокурор, който беше готов да повдигне обвинение в опит за убийство, внезапно реши, че става дума за хулиганство и за закана за убийство. И това е същият прокурор, чиито подчинени повдигат обвинения на мафията във всички недоказуеми смъртни грехове. А после обвиняват съдиите, че произнасят оправдателни присъди, след като са разпознали недоказуемото като недоказуемо.

Шефът на столичната полиция пък директно каза, че Доган не е бил застрашен, защото оръжието на нападателя не било годно да убива. И за разлика от десетки други случаи, в които основателно мълчи, защото не е направена експертиза, в този случай подозрително бързо се изказа още преди експертизата да е направена. А освен това забравя, че нападателят е имал и нож.

Не е ясно откъде при това положение да дойде доверието в разследващите органи и как да не бъде заменено с всичките опасни етнически искри.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!