Стига лицемерие!

Google

Стига лицемерие! Видя се какво е търсел Западът в Афганистан

Какви ти човешки права? Хората на Запад постепенно разбират, че преди 20 години техните правителства влязоха в Афганистан не за да пазят демокрацията, а само заради политическите си интереси.

След изтеглянето на американските войски всичко стана светкавично. Само за няколко дни талибаните успяха да прегазят почти всички провинции в Афганистан. Провинциалните столици падаха като плочки за домино. Хиляди жени и мъже хукнаха да се спасяват и се отправиха главно към столицата Кабул, където очакваха да намерят сигурно убежище. Но всуе! Талибаните вече превзеха и Кабул.

Западът гледа с изумление и потрес как Ислямската република Афганистан за броени дни се превръща ислямистки емират. Приятели и познати непрекъснато ми звънят и ми пишат, за да изразят своето съпричастие. Един колега от Арабската редакция на ДВ ми каза, че случващото се в Афганистан страшно го засяга, макар че сам не знаел защо.

Не заради човешките права

Да, мнозина са шокирани, а причината за това е очевидна: хората на Запад постепенно разбират, че преди 20 години техните правителства влязоха в Афганистан не за да опазят човешките права, а само и единствено заради политическите си интереси.

Но политическите интереси постепенно се промениха, а разходите по операцията сериозно надвишиха ползата от нея, тъй че закономерно се стигна до решението: да се махаме оттук колкото е възможно по-бързо!

Всичко се оказа една огромна лъжа. Човешки права ли? Правата на жените ли? Демокрация ли? Нека афганистанците да се оправят сами с тези въпрос, каза наскоро президентът на САЩ Джо Байдън. Байдън заяви, че прекратява една операция, която преди него поддържаха не един и двама, а четирима американски президенти.

В случая обаче той премълчава нещо важно: през 2001 година САЩ навлязоха в Афганистан не само, за да се борят срещу талибаните и Ал Кайда. Те обещаха на афганистанския народ, че ще демократизират страната. А един от главните аргументи в полза на окупацията беше защитата на правата на жените. Сега, 20 години по-късно, постепенно става ясно, че залогът всъщност не са били правата на жените или демокрацията. Всичко това са били просто празни приказки.

Част от афганистанските жени горещо се бореха за правата си, но по цял ден слушаха само успокояващи слова и обещания, че видите ли, демокрацията в крайна сметка ще победи. Същите тези жени отново са натикани в средновековния мрак отпреди 20 години. Те бяха предадени и продадени. Много правозащитнички с основание се боят за живота си.

Същото лицемерие наблюдаваме и в политиката по отношение на мигрантите, която водят ЕС и Германия. Хора бягат от Афганистан вече от години. Такова решение не се взима лесно. Те бягат от родината си, защото там положението от ден на ден ставаше все по-опасно.

Всичко това Западът го игнорираше. От гледна точка на миграционната политика Афганистан минаваше за „сигурна страна“. Бежанците от Афганистан или бяха принуждавани да се върнат у дома, или оставаха с някакъв неясен временен статут. Хиляди афганистанци живеят в обидни за човешкото достойнство условия в Гърция, Турция и в други балкански страни.

Какво e длъжен да направи Западът сега?

Европейските политици просто си затваряха очите пред факта, че Афганистан е много опасно място, а интервенцията се е провалила окончателно. И сега, когато вече е прекалено късно, те изведнъж са шокирани: политиците, медиите, експертите. А държави като Германия носят в случая съвсем конкретна отговорност.

От години те поддържат местни военни главатари и корумпирани политици в Афганистан, вместо сериозно да се задълбочат в историята и културата на афганистанския народ и да се опитат да ги разберат. От години те се опитват да успокоят афганистанските жени, вместо сериозно да се вслушат в гласа им. А вместо да създават правителствена армия в Афганистан, те трябваше да влязат в диалог с хората и заедно да изградят някаква стабилна перспектива.

Какво следва оттук насетне? Западните държави и международната общност трябва да осигурят убежище на афганистанските бежанци – по възможно най-бързия и небюрократичен начин. Те са длъжни най-сетне да приемат онези афганистански бежанци, които вече от години водят окаяно съществование в други европейски държави, чакайки за политическо убежище. Същото се отнася и до онези, които тепърва ще пристигат през следващите месеци и години. Ще пристигат от една разрушена страна, на която Западът обърна гръб.

Европа трябва да ги приеме – това е най-малкото, което може да стори за Афганистан.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.