Списък на длъжниците – юридически лица 31.03.2021

Каква е била целта на хакерската атака срещу НАП? Каква е била целта на хакерската атака срещу НАП?

Както служебният министър на финансите Асен Василев по-рано днес обеща, на интернет страницата на НАП бе публикуван Списък на длъжниците – юридически лица, с неуредени към 31.03.2021 г. данъчни и осигурителни задължения в общ размер над 5000 лв.

В уводната част на списъка се посочва, че това са юридически лица, с неуредени към 31.03.2021 г. данъчни и осигурителни задължения в общ размер над 5000 лв., които са изцяло необезпечени или обезпечението им не покрива дълга в пълен размер. Казва се също, че в списъка не се включват лица с прекратена регистрация и дружества по Закона за задълженията и договорите, както и такива, чийто задължения са разсрочени или отсрочени, изпълнението им е спряно на законово основание или задълженията им са погасени, вкл. и по давност.

По думите на министъра общо сумата, която Приходната агенция трябва да събере, е 9,9 млрд. лева. Най-големият длъжник не е платил 160 млн. лв. данъци (по списък това е “Корина БГ“, с адрес в Кърджали), а голяма част от фирмите са с натрупани задължения от над 50 мил. лева. Първите 100 фирми в този списък дължат над 2 млрд. лева.

Част от тези дългове може и да не бъдат събрани, но има такива и на работещи предприятия, отбеляза Асен Василев.

В отговор бившият директор на НАП Галя Тодорова заяви, най-общо казано, че става дума за много стари задължения – от 2017 до 2020 година са били отписвани задължения, които е следвало да бъдат платени през годините преди периода 2006-2009 година. Каза също, че това са задължения на фирми, които участват в организирани схеми на данъчни измами. Фирми, които нямат абсолютно никакви активи, и които са с управители лица с нисък социален статус, или са задължения, които са прехвърлени на такива фирми с идеята те да не могат да бъдат събрани.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.