Служебното правителство на Радев: Какво се очаква от него

Румен Радев Румен Радев

Служебното правителство на Радев: Какво се очаква от него

Ще извади ли служебният кабинет на Радев “скелетите” от гардероба на ГЕРБ? Ще успее ли да смекчи твърдия курс спрямо Скопие и да поеме отговорна политика към Русия?

Съставът на второто служебно правителство на президента Радев е пъстър: в него има хора, с които той вече е работил и/или са част от неговия досегашен екип – такъв е, например, премиерът ген. Янев и министърката на туризма Балтова. То включва и фигури, чиято биография е тясно свързана с БСП – например министрите на правосъдието Стоилов и на вътрешните работи Рашков. Министерски пост е получил и лидер на протестите срещу модела ГЕРБ-ДПС, какъвто е министърът на културата проф. Минеков.

Кабинетът включва и личности, които биха се ползвали със  симпатиите и доверието на „градската десница”, а и не само с техните – тук можем да споменем министъра на здравеопазването Кацаров, харвардските възпитаници Петков и Василев – министри съответно на икономиката и на финансите, министъра на образованието проф. Денков и други. Общият знаменател: това е преди всичко екип от експерти; ярките политически фигури са малцинство. Обликът на този технократски кабинет обаче е и индикатор за обществено-политическите среди, на които Радев ще разчита за подкрепа на президентските избори в края на 2021.

Задачи във вътрешната политика

Основната задача на всяко служебно правителство е организирането и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Вече е ясно, че те ще бъдат на 11 юли. Втората задача на кабинета на ген. Янев е да държи под контрол пандемията от Ковид-19 и да не допуска нови взривове на инфекции. В момента строгите противоепидемични ограничения са разхлабени.

Според експерти сме в края на третата вълна, но не е изключено отпускането на мерките да доведе до ново покачване на заболеваемостта. Видя се, че топлото време не е пречка за разпространението на вируса в страни като Индия и Бразилия, например. 

Служебното правителство може би ще подхване “бойната песен“, подадена от ревизионната комисия в 45-ото Народно събрание – с цел да бъдат извадени на бял свят нови „скелети“ от гардероба на Борисов и ГЕРБ. Личността на министъра на вътрешните работи Рашков вероятно е индикатор за това. През 2017 година Рашков, тогава шеф на бюрото за контрол на използването на Специални разузнавателни средства (СРС), обяви, че е имало незаконно подслушване от ДАНС, ГДБОП и прокуратурата, за да бъде упражняван натиск върху политици, магистрати и журналисти.

Голяма част от обществото би приветствала осветяването на модела „ГЕРБ-ДПС”, но не вярвам да се стигне до „лов на вещици”. Разбира се, „ревизията” има и предизборна цел, ала само негативната реторика не е достатъчна, за да се спечелят гласове. Дано новите управляващи си дават сметка за това.

Външната политика

Във външнополитически план пред страната има поне две предизвикателства: отношенията с Русия и с Република Северна Македония.

От една страна, президентът Радев се е изказвал в подкрепа на руските енергийни проекти у нас, той наложи вето на сделката за Ф-16, а от друга – заяви силна подкрепа за инициативата „Три морета”, чийто патрон са САЩ. Противниците му твърдяха, че той е лобирал за самолетите „Грипен”; името на служебния премиер Янев също бе замесено. Въпреки че изпълнителната, законодателната, а и съдебната власт бяха в ръцете на ГЕРБ-ДПС, тези твърдения все пак не бяха доказани и днес звучат като клевета. Малко вероятно е служебният премиер Янев, който е завършил американски военен колеж, да предприеме действия с които да постави под съмнение нашата лоялност към Пакта.

Новият външен министър Стоев, дипломат от кариерата, със сигурност би работил активно за бързото разрешаване на спора със Република Северна Македония (РСМ). Дали обаче българското общество, което в голямата си част настоява за „твърд курс” спрямо Скопие, ще погледне с добри очи на едно смекчаване на тона на официална София? Партньорите на България в НАТО биха приветствали една по-отстъпчива, по-смирена и прагматична позиция на България по членството на РСМ в ЕС, но подобни действия със сигурност ще бъдат интерпретирани от противниците на Радев като предателство.

Според мен, не е реалистично да се очаква от служебното правителство да направи резки промени или дълбоки реформи. Причините са юридически и политически. България е република с парламентарно управление – на практика обаче моторът на политическия процес е изпълнителната власт, която захранва със законопроекти Народното събрание.

Правомощия и отговорности

Макар служебното правителство да има всички правомощия, предоставени на МС в Конституцията, то има ограничена законодателна инициатива. По принцип то действа във време, когато правомощията на НС са прекратени, може обаче да функционира и при действащ парламент: кабинетът „Янев”, например, ще работи и след избирането на новото НС – докато бъде съставено ново правителство.

Служебното правителство не може, например, да сключва военни договори, да „взима” държавни заеми и т.н. – за това е необходимо предварителното одобрение на Народното събрание. Служебното правителство е ограничено и от фактора време – то може да работи максимум около 3 месеца – два, докато се проведат изборите за нов парламент, плюс още един, докато бъде сформиран кабинет.

Според проф. Ст. Стойчев, служебното правителство не е отговорно през парламента (дори в условията на чл. 99, ал. 7), а само пред президента, който може да прави промени в неговия състав и структура, включително да смени премиера.

Всяко бързо и внезапно завъртане на кормилото на властта крие в себе си рискове. А предишните управляващи със сигурност са заложили много капани в администрацията, с които неприятно да изненадат служебния кабинет. Едва ли Радев би заложил всичко на карта преди президентските избори.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.