Слави Трифонов – продължение на бойковщината

Слави Трифонов Слави Трифонов

Слави Трифонов – продължение на бойковщината

Слави е продължение, преображение и превъплъщение на бойковщината, т.е. на байганьовщината в българската политика.

На 5-и април, в предаването “Денят започва” по БНТ, Владислав Миланов от СУ се захвана да критикува равнището на изразяване на кандидат-депутатите по време на предизборната кампания. И колкото и водещата да държеше, че употребата на разговорна, диалектна и жаргонна реч ще да е подстъп към избирателите, слизане и ходене сред хората, доцентът оставаше непреклонен: говоренето по телевизията изисквало официална публична реч; дори и да допускало диалектни употреби с цел ефект, то не търпяло неовладян диалект. На въпроса дали народът се впечатлява от тези пропуски в говорната култура на кандидат-избраниците, езиковедът беше категоричен, че народът не прощава такава неуместност.

Забавното на тази сляпа дълбокомисленост идваше от контраста ѝ с изборния резултат, според който първи мандатоносители предстоеше да бъдат Борисов и Трифонов – един от друг по-изтъкнати майстори на публичното просторечие. Впрочем в края на изборния ден снимките им една до друга покрай тъй близките резултати на партиите им разкриха стъписваща, почти близнашка прилика. Бръснатите им глави редом начаса ни припомниха, че и двамата притежават удивителния талант да превръщат езиковата си немощ в комуникативна ефективност.

Бегъл поглед назад ще покаже, че не са без ярки предходници: Симеон Сакскобургготски и Тодор Живков – впрочем натурално лиси – също умееха да превръщат езиковите си дефицити във всенародна любов и верноподаническа привързаност. Така, ако човек погледне към последните 60 години, с известна почуда ще установи, че българите са показвали настойчив пиетет към мъже, чиито голи глави (уязвимост, извисена до откритост и мъжественост) са съответствали на хитроумната им способност да обръщат езиковото си безсилие в покоряваща сила и власт над народонаселението. Не е за маене, че Станислав Трифонов, Слави за всички желаещи, откакто стана политик, реши да млъкне: ще да е прозрял, види се, че големите му предходници Живков, Симеон и накрая Бойко, прихватлив бодигард и на двама им, се събират в една характерна енигматична афористичност, в една фолклорно-пословична едносричност, в една сентенциална лапидарност, която вместо да се схваща като словесна оскъдица и скудоумие, минава за пророческа мъдрост, за боговдъхновена убогост. Безброй вождове и сатрапи са наясно, че мълчанието говори езика на вслушаните в него: в него те чуват именно себе си.

Гледай как се прави

Възходът на Трифонов потвърждава жилавостта на модела Борисов

В следизборната нощ все същите коментатори, докато притичваха от студио в студио, се разминаваха във всичко, освен в едно – че българите са гласували за промяната, че протестният вот е надвил не само над този за управляващите, но и над целокупната парламентарна представеност, че летният Видовден най-сетне е дошъл. В един глас всички изтъкваха срива на ГЕРБ, провала на БСП, спада на ДПС, неочаквано високия резултат на ДБ и женския пробив на Манолова и Дончева, като не пропускаха и факта, че на окуцялия ГЕРБ ще му е трудно да не падне без националистическите си патерици. И все пак най-общото беше поклонението на влъхвите пред Слави, не само задето би БСП, но и защото от шоумен и въжеиграч се преобрази в оня, който ще дърпа конците на родния марионетен политически театър.

Може от перспективата на парламентарната аритметика България да изглежда на прага на голяма промяна, вещаеща края на епохата Борисов. От културно-политическа гледна точка обаче нищо подобно не се случва: възходът на Трифонов потвърждава жилавостта и на модела Борисов, и на българския политически модел на прехода от новото хилядолетие. Тъй че набиращата сили крилата фраза, че Слави е новият Бойко, всъщност трябва да се вземе съвършено буквално: Слави е продължение, преображение и превъплъщение на бойковщината, ерго на байганьовщината в българската политика. Слави идва като клонинг на Бойко, когото роди Симеон, когото роди Живков. Защото, освен бръснатите глави и мощта на слабословието, тях ги събира и запазената марка на точещия се преход – тази на чалгата.

Господ ни обича Слави Трифонов

Какво може шоуменът

Вече следва да се добави, че Трифонов – отколешен пръв бард на чалгата в родната публичност, с право се е усетил огорчен, че заетите от него ценности и мурафети задържаха на власт Борисов цяла дузина години. Ето защо, като същи нашенски Тръмп, Трифонов първо превърна своето телешоу в телевизия, която пък обяви за партия и хората взеха, че я припознаха. И как да не я припознаят, като тя им позволява хем да се изтипосат като радетели на промяната, хем всъщност да изберат непромяна. Слави им подари прекрасната възможност да се преживеят като искащи нещо друго, докато си остават непоклатими и непокътнати във вездесъщата си любов към чалгата на всички обществени етажи.

Защото Слави и сие не просто е корпорация, както основателно твърди Антони Гълъбов. Слави и сценаристите му са неспособни да мислят в категории различни от бизнес-категориите на алъш-вериша, на келепира и далаверата. За него вярната любов народна е подчинена на “Едно ферари с цвят червен – едно за теб, едно за мен“. Тъй че в милата ни родна картинка на все по-отваряща се социална ножица, в чийто автопарк пословично съжителстват най-дъртите коли в Европа с най-многото новенички беемвета и бентлита, поршета и ферарита на глава от населението, се появи Слави с червеното си ферари. И както уж се бяхме преситили от политическия брокерлък на Доган-Пеевските Сараи, предстои съвсем да ни приседне: в политиката навлиза личност, чието едничко послание е това на мажоритарен собственик, пропагандиращ мажоритарен вот. Освен ако шоуменът не вземе да се вземе прекалено насериозно и не реши да заеме овакантеното от националистите място и с Чинтуловата песен на уста не предизвика нови избори… Ще зависи от “сценаристите”. Не от тези от шоуто и телевизията му, дето от десетилетия му пишеха репликите, а от онези, истинските.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.