You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Скандалът с гласуването в чужбина

Кой не иска българите в чужбина да гласуват? Кой не иска българите в чужбина да гласуват?

Скандалът с гласуването в чужбина: кой и защо?

Румен Радев се оказа в центъра на сюжет, илюстриращ онова, което хората наричат “задкулисие” – не се знае кой.

В последните дни ескалира напрежение по отношение на проекта на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство и предвидените промени в други закони”. Думите са на президента Румен Радев. А парадоксът е, че напрежение наистина ескалира, като отговорен за това е самият президент. Той се оказа в центъра на сюжет, илюстриращ всичко това, което хората наричат „задкулисие“ – не се знае кой, не се знае защо.

Ето какво се случи: Министерството на правосъдието публикува на сайта си проект за промени, най-забележителната сред които бе въвеждането на уседналост от 3 месеца за всички видове избори. Тоест, не живееш ли в България, нямаш право да гласуваш за президент или парламент. Това нямаше как да не предизвика възмущение. Проблемът в случая обаче беше не самото предложение, а начинът, по който бе направено. До ден днешен никой не поема в първо лице отговорността, но иначе всички вече научиха, че президентът изведнъж е поискал да премахне гласуването в чужбина.

Защо беше тази тайна среща при Радев?

След срещата, свикана спешно от президента Радев, знаем само едно: ставало е дума за намесата на Турция в изборите. Но Турция не е единствената страна, която шета из българския двор. Пък и има една партия, която… (21.03.2017)

“Непотребните” българи

За да опазят паравана пред задкулисното съглашателство с ДПС, управляващите удовлетвориха прищявката на националистите и потъпкаха правата на българските избиратели в чужбина. И така де факто им казаха, че са непотребни. (13.10.2016)

Обявиха война на българите в чужбина

Българите в чужбина показват все по-често и все по-настоятелно, че държат да бъдат питани за бъдещето на родината си. И затова властта реши да им запуши устите. (29.04.2016)

Защо?

Този въпрос няма отговор. И това е най-големият проблем в този казус, който успя да се превърне в политически скандал. Иначе реален проблем не е имало в нито един момент. Каквото и да се появи на сайта на което и да е министерство, то няма никаква стойност, ако в парламента не е налично мнозинство, което да го приеме. А в момента дори все още няма свикано Народно събрание. В тази ситуация всеки спор по същество рискува да ни отдалечи от основния проблем – не дали българите в чужбина ще гласуват, а кой и защо забърква тази каша.

Появиха се и спорове доколко президентът може да се бърка в дейността на служебното правителство и дали изобщо е работа на това правителство да се занимава с дългосрочни теми. И това е несериозно. Разбира се, че президентът носи отговорност за действията на служебното правителство – той го назначава, той има право да задава посоки. Като че ли забравихме как Румен Радев притисна министъра на околната среда да се откаже от решението да пусне проекта за актуализация на плана за управление на Национален парк „Пирин“ без екологична оценка. Тогава президентът беше аплодиран. Тоест, не може да е проблем, че Радев е поискал от Министерството на правосъдието да изготвят такъв проект за изборите в чужбина.

Не може да е проблем и опитът на служебното правителство да погледне по-напред и да предложи дългосрочно решение. Помним как Марин Райков въведе изискването най-много 25% от парите на държавните фирми да се държат в една банка – за да се преустанови държавната подкрепа за КТБ. Помним и как кабинетът на Георги Близнашки прие стратегия за съдебна реформа, която после бе потвърдена от следващото правителство. Тоест, не може да е проблем и погледът отвъд хоризонта на служебното правителство.

Тогава остава #Кой

Това са големите въпроси: кой, защо и с какви мотиви предлага толкова радикални промени за изборите? Първият въпрос вече има отговор – от изявленията на уволнения служител на Министерството на правосъдието, а и от позакъснелите обяснения на президента, вече знаем, че Румен Радев е поискал така. Негови са думите „няма да мълча и бездействам, когато се засяга суверенитетът на България. Станахме свидетели на засилващи се опити за външно вмешателство в нашия изборен процес”. По разкази на очевидци, Радев е имал предвид партия ДОСТ и е искал да ограничи възможността тя да влезе в парламента при следващи избори.

И тук липсата на компетентност е по-малкият проблем. Ако погледнем получените резултати, гласовете от чужбина по никакъв начин не биха променили състава на парламента. Тоест, и да има, и да няма забрана за гласуване на българските граждани в чужбина, картината си остава непроменена.

Най-големият проблем е омазването. И страхът. България има президент, който не смее да застане пред гражданите, да назове в прав текст онова, което го притеснява, и да предложи подходящото, според него, решение. Вместо това имаме мрънкане, объркване, оплитане в различни версии и обяснения.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!