СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Ще свали ли темата за Скопие правителството на Петков? - България Новини
сб. юни 25th, 2022

Ще свали ли темата за Скопие правителството на Петков?

Темата за Северна Македония е на път да свали българското правителство. Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все така ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Но тогава ще се мразят още повече.

Тази тема тръгна с летящ старт в първите два месеца на правителството на Кирил Петков, а сега е в задънена улица: вдигането на ветото на България за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония в ЕС. Тема, която вече е на път да се превърне в табу за управляващата коалиция. 

На всички отсам и отвъд Вардар е ясно, че до края на френското председателство на Съвета на ЕС – 30 юни – няма да се случи нищо съществено. Тъй като не е отбелязан напредък по спорните теми, няма да има и съвместно заседание на българското и македонското правителства на 22 май в Скопие, както беше договорено. 20-ото заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония е насрочено за септември – по настояване на Скопие. Постигнатото досега не е обнадеждаващо – нито като напредък по темите, замръзнали до Охридската епископия, нито като ритъм на работа. 

„Северна Македония може да събори правителството“

Анализатори, а вече и политици признават гласно, че ветото за Северна Македония може да свали властта. Призна го по БНР и депутатът от БСП Петър Кънев, според когото тази тема може да събори правителството, „ако то не се вслуша в настроенията на народа„. Несъмнено управляващите са наясно с настроенията, защото въпросът потъва все по-надолу в дневния им ред и първоначалният ентусиазъм изглежда се е изпарил. Премиерът вече не говори за „надграждане“ и „нова енергия“ в отношенията, а се опитва да примири червените линии и зелената светлина за Евросъюза. „Всички българи знаят, че Северна Македония трябва да е в ЕС и правата на българите там да бъдат защитени. Няма да направим нищо без Народното събрание, но кой иска беден съсед извън ЕС„, заяви по Нова телевизия Кирил Петков.

По македонската тема в българското общество няма голямо разделение – за разлика от отношението спрямо войната в Украйна, където от една страна са симпатизиращите на Русия и режима на Путин, от друга – осъждащите ги. Мнозинството българи одобрява ветото за Скопие и смята, че подкрепа трябва да бъде дадена едва след като югозападната съседка изпълни условията в Договора за добросъседство. Тази непреклонност констатираха множество социологически проучвания в последната година. И макар ситуацията да не е като през 2020 година, когато България наложи ветото и над 80% от българите бяха за такава твърда позиция, сега данните показват нива от около 70%. А има и такива, които смятат, че Северна Македония трябва да остане извън Общността. Толкова силна обществена съпротива може да сломи всяка политическа воля – независимо от многократни изявления на лидери от „Продължаваме промяната„, „Демократична България“ и евродепутати, че българският национален интерес е Северна Македония да се присъедини към ЕС. 

В коалицията, която бездруго не се слави с отборен дух, политическа воля относно ветото за Северна Македония не е налична. БСП със зъби и нокти се държи за червената линия, както и „Има такъв народ“. Председателят на Комисията по външна политика Димитър Гърдев (ИТН) дори коментира по БНТ, че „през последната година двустранните отношения между България и РСМ вместо да се подобряват, рязко са се влошили„, а по настояване на службите при посещенията си в РСМ външната министърка Теодора Генчовска била с охрана.

В огласената наскоро в парламента декларация от „Демократична България„, темата Северна Македония липсва – въпреки че техни симпатизанти и избиратели са сред подкрепящите отпадането на ветото. Призовава се за „депутинизация“ и се извеждат приоритети в различни сфери, чиято реализация ще гарантира подкрепата на ДБ за управлението. Но ветото на Северна Македония не е сред тези приоритети.

В коалицията са наясно, че македонският въпрос може да взриви срещу тях недоволство, многократно по-голямо от това на превозвачи, работодатели, синдикати и „Възраждане„, взети заедно. Словесната еквилибристика тук няма да помогне, нито ще има подкрепа от опозицията, както стана при „военнотехническата помощ“ за Украйна. А това би означавало неизбежно и твърдо падане от власт.

Ще успее ли натискът от ЕС?

Спорно е доколко ще успее натискът на европейските институции за промяна на българската позиция. Към момента дългогодишната безизходица продължава. От 1 юли Чехия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. Прага вече декларира, че Западните Балкани в контекста на европейското разширяване ще са един от приоритетите ѝ. Нерешеният българо-македонски въпрос, който спира и европейския път на Албания, е само един от проблемите в региона, наред със спора между Сърбия и Косово и напрежението в Черна гора.

На 7 април, когато пристигна в България, за да връчи одобрения План за възстановяване и устойчивост, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен напомни, че през 2020 Европейският съвет е обещал да започне преговори със Северна Македония и Албания. „Трябва да спазим обещанието си, знам, че имате силите да го направите„, обърна се тя към премиера. Засега обаче това не се оказва по силите му. Но и българският план за възстановяване и устойчивост още не е одобрен от Съвета на ЕС, за да тръгне финансирането за близо 12 млрд. лева. Очакваше се да стане в началото на май, но добрата новина още я няма.

Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Разликата е, че ще се мразят още повече.