Когато през лятото на 2009-та излезе от кметския кабинет и се упъти към Министерски съвет, Борисов обеща на “човешкия материал” в България, че ще пребори корупцията и мафията. Оттогава минаха 3 години. И какво се случи?

Мнозина в България повярваха тогава на обещанието на Борисов, Европа каза “ще видим”. Три години се изтъркаляха вече – години, през които процесите в страната внимателно се анализираха, свършеното и несвършеното безпристрастно се регистрираше и отчиташе в ежегодния мониторингов доклад на Европейската комисия, чието пето издание предстои да бъде оповестено след броени дни.

За трите години от управлението на ГЕРБ обаче корупционният индекс на страната, измерван от международната асоциация “Прозрачност без граници”, ставаше все по-лош. Беше отчетено, че публичната администрация, правоприлагащите институции и политическите партии не функционират в съответствие със стандартите за прозрачност и почтеност. А след няколко особено дискредитиращи скандала, в които беше замесено и името на Бойко Борисов, ръководеното от него правителство се сдоби с печалната слава на едно от най-корумпираните български правителства през последните 20 години.

Украшението, наречено БОРКОР

Този провал по основния ангажимент, с който партия ГЕРБ дойде на власт, поставя пред управляващите сложни, понякога двусмислени задачи, които често пъти са решими единствено с лицемерие. Целта е както да бъде внушено на ЕК, че кабинетът има политическа воля да се справи с корупционните практики, така и да бъдат убеждавани гражданите, че и през следващия мандат борбата срещу корупцията ще е приоритет за ГЕРБ.

Един от тези инструменти е създаденият Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, който тази седмица представи на Министерския съвет отчет за извършената досега подготвителна работа. Концепцията и софтуерният прототип са дело на германския експерт по право и ред Ролф Шлотерер, който е и съветник на вицепремиера Цветан Цветанов.

Към тази структура, наречена БОРКОР, наблюдателите се отнесоха с недоверие. Първо, защото политическата воля на правителството за справяне с проблема до този момент е единствено декларативна. Второ, защото стандартите за прозрачност и почтеност, неотделими от борбата срещу корупцията, някакси не съвпадат с публичния образ на вътрешния министър Цветан Цветанов: в тези стандарти не се вписват нито неясният произход на неговото имущество, нито смущаващите методи на ръководената от него машина за избори, нито недопустимата му лична намеса в съдебната система. Не на последно място недоверието към вицепремиера се задълбочава от умората, натрупала се в годините на псевдодемократичното лутане на страната, от обществената апатия и от социалния скептицизъм.

Зрители на собствения си живот

Нито неправителствените организации, нито медиите успяха да помогнат за изграждането на гражданско общество в страната. Липсата на социална спойка превърна хората в пасивни зрители. Те не са участници в онова, което им се случва, тъй че в България всеки продължава да се спасява поединично. А борбата срещу корупцията е немислима без колективни усилия.

Методиката на германеца Ролф Шлотерер разчита обаче именно на колективните усилия. Тя се стреми към комплексен анализ на слабите места в системата, с помощта на специално обучени анализатори от всички сектори на администрацията, които ще работят между 2 и 4 години в новата структура. По германски педантичен и точен, експертът по право и ред е заложил в софтуерния прототип механизъм за регистриране на цялата събрана информация, който очертава възможните пресечни точки за създаване на корупционни схеми, още преди да са възникнали. И предлага мерки за отстраняването им.

Българският лабиринт

Предстои да видим дали този математически модел за елиминиране на изкушението ще оцелее в сложно преплетения български лабиринт от връзки, контакти, йерархии и зависимости. Предстои да видим дали германската рационалност ще победи българската изобретателност. И въпреки всичко това не разликата в манталитетите е най-важното. Най-важното е доколко искрено, доколко истински правителството желае да изпълни своя централен ангажимент към обществото – борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Въпреки амбицията на целия екип на Шлотерер, мерките, които Центърът ще предложи, нямат задължителен характер. Дали те ще бъдат прилагани и какъв ще бъде срокът за тяхното изпълнение, зависи изцяло от добрата воля на Консултативния съвет. С други думи – от политическата воля на кабинета Борисов.

Навлизаме в предизборна година. БОРКОР може да бъде употребен по два начина – или като украшение, или като лечение, като “отровата, която спасява”. Питам се дали политическият елит осъзнава нуждата от това доста закъсняло лечение в едно общество с дълбоко поразени институции и с администрация, откровено мразеща хората, за които трябва да работи.