СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Шансовете на проекта "Петков"
чт. юни 30th, 2022

Шансовете на проекта „Петков“

Още няма нито партия, нито програма, нито е ясен „мениджърският“ екип на проекта, който би могъл да произлезе от служебния кабинет. Но в обществото определено има очаквания за поява на нова партия около Кирил Петков.

В обществото определено има очаквания за поява на нова партия около харизматичния министър на икономиката Кирил Петков. Не е изненада, че и служебният премиер Янев обяви, че по принцип би гласувал за него. В атмосферата се усеща определена възбуда, а някои вече трепетно чакат следващия месия – този път с диплома от Харвард.

Ако проект „Петков“ все пак се появи, той едва ли ще участва на очертаващите се през ноември избори, когато е твърде вероятно да има вот две в едно: за президент и за НС. За да се изпълни с живот една новородена формация, освен самата процедура по регистрация е нужно тя да има изградена и функционираща кръвоносна система, т.е. партийни структури. За всичко това ще е нужно време, така че е по-вероятно проектът „Петков“ да излезе на сцената на по-следващите избори.

Смисълът на проекта „Петков“ не е да бъде ДБ-2

Съдейки по факта, че политическата биография на Петков минава през ДБ, изглежда по-логично проектът поне на първо време да си партнира с нея. Възможно е да работи и с БСП. Последното би било особено вероятно, ако в партията влязат и други звезди от служебния кабинет, т.е. не само Василев и служебният министър на образованието професор Николай Денков, но и лица, чийто път в политиката преминава през левицата като вътрешния министър Бойко Рашков и професор Янаки Стоилов например. Може да се възрази с основание, че обществените нагласи към фигури като служебния вътрешен министър Рашков са „по-противоречиви“ и ефектът им върху избирателите може да бъде обратен на желания. От друга страна, каква е ползата на ДБ, ако мисията на Петков е да създаде неин клонинг (не зная със сигурност дали някой му е поставил такава задача, но не бих го изключил)?

Производителите на сходни (политически) продукти неминуемо влизат в ожесточена конкуренция. „Пепси“ и „Кока-кола“ водят безмилостни войни от 1970-те до днес. Компанията „Кока-Кола“ обаче печели нови клиенти с пускането на пазара на втората си най-старата марка „Фанта“ през 1940-а година. Изобщо фантазията е полезна както в маркетинга, така и в политиката (която, разбира се, е и бизнес).

Смисълът на проекта „Петков“ не е в това да бъде ДБ-2. Чрез просто повторение най-голямото предизвикателство пред ДБ няма да бъде преодоляно – тя все още не може да излезе с решителна стъпка извън най-големите градове. Не би имало особена полза и Петков да влиза в листите на формацията на Иванов и Атанасов, а и той едва ли има желание за това.

Чрез партньорства с ДБ и БСП новата формация би могла да помогне за деблокирането на партийната система, която само през 2021-а роди два ялови парламента, неспособни да излъчат правителство. В такъв случай ГЕРБ, ДПС, а вероятно и ИТН биха останали в изолация.

Засега няма нито партия, нито програма, нито екип

Несериозно е да се правят категорични прогнози за идейния облик на формацията. И все пак можем да предположим, че тя ще бъде по-скоро дясноцентристка. Самият Петков посочва, че е десен човек, ала показва и емпатия към традиционни „леви“ теми – „42 процента от пенсионерите да са под линията на бедност не е ОК за мен„. Тази реторика всъщност е класическа популистка хватка, но нека не бързаме да наричаме още неродения (проект на) Петко „популист“.

Формацията вероятно ще се мъчи да надгражда върху направеното от служебните министри: демонтиране на модела „ГЕРБ-ДПС„, реформа на съдебната система, прокуратурата, структурата и начините на работа на МВР, повече прозрачност в банковата сфера. Във външнополитически план кабинетът „Янев“ е категорично евроатлантически (макар да замрази темата за членството на РСМ в ЕС). Проектът „Петков“ почти сигурно ще върви по този път и едва ли ще намери общ език с „Възраждане“ например.

По-категорични заявления от г-н Петков – освен, че няма да се кандидатира за президент – ще има най-рано след две седмици, когато вероятно ще бъде последният му работен ден като служебен министър.

Нека обаче кажем и това: погрешно е да се поставя знак за равенство между високия рейтинг и позитивните електорални нагласи, от една страна, и случването на успешен проект, от друга. Нито броят на последователите във Фейсбук, нито електоралните нагласи автоматично се превръщат в резултати на изборите. Спекулативно е да се прогнозира кой колко гласа щял да вземе, дали няма да стане политически хегемон и т.н., особено когато още няма нито партия, нито програма, нито е ясен „мениджърският“ екип. Рейтингът е най-мимолетното на политическата сцена. Той е мъчно управляем: днес е тук, утре го няма. Когато се изпари, по навик или по неволя, българинът бързичко ще се премести от другата страна на пътя, за да чака на автостоп следващия спасител.