СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Сега идва най-трудната част: кой кое министерство ще поеме
чт. юни 30th, 2022

Сега идва най-трудната част: кой кое министерство ще поеме

Свикнали на тайни договорки, срещи край зайчарници и в Сараи, този път българите можеха да гледат и слушат как дни наред бъдещите партньори в правителството открито дискутират бъдещите си политики. Какво разбрахме дотук?

Разпределянето на постовете в бъдещото правителство ще отнеме много повече време от петдневните преговори за коалиционно споразумение за управление, които се проведоха миналата седмица между победителя на парламентарните избори „Продължаваме промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Предавани на живо, те започнаха и свършиха с внушения за миролюбие, добра воля и конструктивизъм.

Решението на президента Румен Радев да свика 47-ия парламент на 3 декември, независимо че ЦИК обяви окончателните резултати още на 17 ноември, ще осигури още поне две седмици на преговарящите за коалиционно правителство. Времето може да се удължи още в зависимост от датата на връчване на мандата на ПП, след която започва да тече едноседмичният срок, в който Кирил Петков и Асен Василев трябва да представят структурата и състава на бъдещия Министерски съвет.

Опитът на държавния глава да спечели възможно повече време за преговорите за разпределение на постовете в изпълнителната власт потвърждава, че това е най-трудната част. По-трудна от преговорите пред камерите и търсенето на взаимоприемливи формулировки и редакционни корекции – разногласията просто бяха отложени за „дообсъждане“ на лидерските срещи. Така че в окончателен вид коалиционното споразумение ще е по-различно от настоящата чернова – и дано включва и срокове. Кой ще го изпълнява – това ще стане ясно в най-добрия случай след две седмици.

Това беше добър ход

Идеята партиите да изговорят публично предложенията си беше добър комуникационен ход на „Продължаваме промяната„. Съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев – евентуален министър-председател и евентуален вицепремиер и министър на финансите, управляват процес по откритост и прозрачност и всички се възхищават на тяхното спокойствие, позитивизъм и склонност за бързо намиране на компромисно решение. Свикнали на тайни договорки, срещи край зайчарници, кучкарници, барбекюта и в Сараи, този път българските граждани слушаха как в продължение на часове бъдещите партньори открито дискутират бъдещите си политики. А това определено е точка за ПП – въпреки че в приетите решения отсъстват важни реформи. В тях обаче има значителен брой анализи, оценки и доуточнявания.

Северна Македония, ЕС, НАТО

Разногласия за Северна Македония нямаше – позицията остава същата, тоест твърда, ще се надгражда конструктивно, иначе България подкрепя европейската интеграция на съседите. Без коментари беше посрещната препоръката на Даниел Лорер, спряган за външен министър от ПП: „Дипломатически е важно да обърнем внимание на две важни събития в ЕС. Дълбоки отношения с новото правителство в Германия – с тези, които сменят екипа на Ангела Меркел, същото важи и за Франция, когато след изборите през април…“ (бел. ред. според публикации във френски медии, Еманюел Макрон може да загуби президентските избори)

Всъщност, част от одобрените на дебатите идеи са известни отпреди. От едно друго коалиционно споразумение от 2014 година – между ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. В него беше записана „засилена интеграция в ЕС и НАТО„, а в сегашното е „затвърждаване на геополитическата принадлежност към ЕС и НАТО„, но и недопускане на диференцирана интеграция. В онова беше предвидено да се въведе „механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор„, в това – че ще има реформа на прокуратурата.

Какви компромиси бяха направени?

По време на преговорите конфликтни линии се очертаха между БСП и „Демократична България“ по теми като „Eнергетика“ и „Международни отношения„. От ДБ настояха да се спрат разходите за проекта АЕЦ „Белене„, които продължават, но от БСП възразиха. Двете политически сили дълго спориха да присъства или не формулировката, че възстановяването на диалога с Русия минава първо през спазване принципите на международното право. А БСП предложи България да съдейства за отпадане на европейските санкции за Русия, наложени заради анексията на Крим. От ДБ отново настояха Руската федерация да върне на България архивите, изнесени от Червената армия. А заради съпротивата на БСП не бе записано и предложението, подкрепено от другите три политически сили, за ново административно деление на България заради силно намалялото население (6 милиона, според коментари на участници).

Противоречия имаше и между ДБ и ИТН по въпроса за таван на субсидиите за зърнопроизводителите. 2% от земеделските производители получават 80% от субсидиите, стана ясно на дискусията. От партията на Слави Трифонов настояха за анализ, а от БСП също не подкрепиха идеята.

Какво липсваше?

Имайки предвид факта, че през октомври служебното правителство изпрати в Европейската комисия Националния план за възстановяване и развитие, „редактиран“ и от Петков и Василев като участници в първия служебен кабинет, би следвало да има синергия между предложенията, съдържащи се в плана, и онези, дискутирани на преговорите. Например точно служебният кабинет извади от Плана големия проект за обновяване на напоителните системи, заложен от правителството на ГЕРБ, с аргумента, че не е добре обоснован и трудно защитим пред Брюксел. Проектът за близо 848 милиона лева включваше възстановяване и модернизация на 104 напоителни канала, 10 напоителни полета, 5 деривации, 28 помпени станции, 4 напорни тръбопровода, два изравнителя, 8 водохващания и четири язовира. На преговорите за земеделие обаче БСП поискаха да има рехабилитация на напоителните системи, от ПП ги подкрепиха с идея за магистрални тръбопроводи за поливни системи. И така Планът, от който България очаква 6.6 млрд. евро, отново ще се променя.

При дебатите по темата „Финанси“ присъединяването към еврозоната бе потвърдено, включена бе комуникационна кампания за единната европейска валута, но не и какво да се прави с резерва, който ще бъде освободен. Според правилата на паричния съвет, който ще действа до приемането на еврото в България, БНБ поддържа минимум 100% покритие на паричната база (вкл. и фискалния резерв при управление „Емисионно„, което играе ролята на валутен борд). Това означава, че ще бъдат освободени минимум над 10 млрд. евро, в случай че заявената цел България да приеме еврото от 1 януари 2024 година бъде осъществена. Заявката на четирите политически сили е, че работят за пълен мандат, което значи до края на 2025 година – така че тази тема следва да влезе за обсъждане.

Но на дневен ред сега са номинациите за министри.