Себастиан Курц е развенчан

Sebastian Kurz Sebastian Kurz

Митът за политическия магьосник Себастиан Курц е развенчан

Дълги години Себастиан Курц бе възприеман за детето чудо на европейските консерватори. След обвиненията в корупция, които доведоха и до оставката му, царят се оказа гол.

На 31 години “детето чудо” Себастиан Курц стана канцлер на Австрия. Той показа на европейските консерватори как можеш да печелиш избори, да водиш твърда дясна политика и в същото време да останеш социално приемлив.

Рецептата за успеха: Популизъм с виенски привкус и в рамките на позволеното. С щипка предубеденост към чужденците и неприязън към левите, той си остана момчето за пример, което сякаш с магическа пръчка печелеше изборите. Но лъскавият имидж на Курц се пропука. Прокуратурата в Австрия го обвинява в злоупотреби, корупция и даване на подкупи. 

Къщата от карти се срути

Сред цялата тази политическа мръсотия прозира едно обвинение, което може да разклати из основи мита за Курц: подозренията, че още като външен министър той е манипулирал проучвания, за да излъска имиджа си в тях, които след това срещу заплащане са били публикувани в булевардната преса. 

Това означава, че заглавията, които се появяваха в годините на възхода на Курц и декларираха, че той е най-предпочитаният кандидат за канцлер, е възможно да са били изфабрикувани от приближени до него. Обвинението гласи още, че цялата тази схема е била финансирана с публичен ресурс. Във вестниците са били публикувани скъпи реклами на държавни компании в замяна на ласкателно съдържание. 

Най-ярко искрящата звезда в австрийския политически небосклон е използвала спорни и забранени методи, за да осигури своя възход. Образът на Себастиан Курц е бил полиран от една система на държавна пропаганда, която подкопава свободата на словото и демонстрира отношението на неговия ПР екип към австрийския народ, гласи обвинението.

“Традиционните” австрийски корупция и непотизъм

Когато някой призове за източване на блатото на корупцията в Австрия, обикновено става за смях. Непотизмът се е превърнал в традиция в страната, а следвоенната ѝ история е белязана от политически скандали. Банки, казина, строителни фирми – низ от афери, свързани с личностно забогатяване и съмнителни сделки между представители на политиката и икономиката. 

Последното разкритие извади на бял свят аферата Ибиса. В нея десните популисти от Партията на свободата на Австрия, тогавашните коалиционни партньори на Курц, бяха разобличени като толкова мафиотска и морално безскрупулна организация, че избирателите им се отдръпнаха от тях. 

Последователното демонтиране на закона и почтеността подкопава държавата и вярата на гражданите, че политиката е нещо повече от магазин на самообслужване. 

Този потоп няма как да не доведе до наводнения. Но не трябва ли опозицията да се опита да подсуши поне някои аспекти от тази системна корупция? Тя настоява например за нов закон за медиите, който да сложи край на порочния навик да се рекламира корупция. Следвайки този пример, могат да се предприемат и сериозни стъпки по отношение на банките и обществените поръчки. 

Царят е гол, прокурорите – не

С девиза “Време за нещо ново” Себастиан Курц дойде на власт през 2017-а година. Ако обвиненията на австрийската прокуратура се докажат, “новото” ще е само формата на иначе добре познатата стара корупция. С решението да се оттегли от поста на канцлер, той демонстрира поне някаква приличност. След първоначално обидения тон, с който отричаше вината си. 

Австрия се нуждае от своеобразно движение на “чистите ръце“, което да разрива оборите във Виена на всеки няколко години. Поне страната все още изглежда има смели прокурори, които разследват, без да се съобразяват с положението на заподозрените. Те могат да бъдат основа за политическо обновление, което много граждани в Австрия чакат отдавна. И като следващ канцлер може би е добре австрийците да си изберат сериозен политик, възрастен с малко по-малко харизма. 

Митът за политическия магьосник Себастиан Курц е развенчан. Той е цар, който при по-внимателно вглеждане се оказва напълно гол.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.