Летният туристически сезон е в разгара си, а българските туроператори бодро рапортуват за растяща посещаемост и подобряващо се качество на българския туристически продукт. Така ли е наистина?

По утвърдена традиция и тази година Слънчев бряг е епицентър на скандалите, свързвани със състоянието и сигурността в българските летни курорти. Активният сезон там вече е в разгара си и сигурен белег за това са пресните криминални новини за пребити и ограбени чуждестранни туристи. Има и добри вести – за втора поредна година пенсионери от Германия обикалят по маршрутите на културния туризъм, в които черноморските курорти са само кратка спирка.

Кой харесва гигантските хотели?

Шефът на софийския Институт за анализи и оценки в туризма Румен Драганов информира, че понастоящем са заети 97 процента от леглата в хотелите по българското Черноморие. А това, според него, означава само едно – отлично качество на туристическия продукт в страната. „Българската туристическа индустрия работи с 350 задгранични туроператори, обслужва годишно 7,5 милиона чужди туристи и 11 милиона клиенти от България. Досега никой не е осъдил български хотел или ресторант за зле свършена работа. Повече от половината от словашките посетители на Черноморието избират отново България за следващата си отпуска. А Гърция предлага по-малки и по-стари хотели от българските“.

Но има и други мнения. Ето само две от тях: във форума на вестник „Новинар“ читател с псевдонима „Светослав“ пише, че няма сила, която да го накара отново да отиде в Созопол, че е отвратен от мръсната вода, липсващите паркинги и ред по улиците и високите такси за всичко на плажа.

Камелия Фукс от германската провинция Баден-Вюртемберг също не е доволна от видяното в Златни пясъци: „Само в България се плаща за плаж – даваме по 25-30 евро за два шезлонга и един чадър на ден, но не сме доволни от чистотата. Много германци я намират за отвратителна и не повтарят грешката да дойдат пак следващото лято. Младите идват включително заради евтиния алкохол и си устройват запои. По-добрите български хотели са също толкова, или дори по-скъпи от същата категория хотели в Гърция или Египет“, споделя германската туристка.

Само евтин алкохол ли е България?

Представителят на германския туроператор ITS Калин Сутев твърди, че скандалната слава на опиянчените младежки летувания по българското Черноморие остава в миналото. „Никакъв „Балерман“ няма вече в България“, казва той по повод на сравненията със същото явление на Балеарските острови. Румен Драганов също не приема, че България има славата на евтина алкохолна дестинация: „Тази мода отминава. Клиентите на западноевропейските туроператори, които организират така наречения „екстремен туризъм“, са намалели с 30 процента“, твърди Драганов. Според него вината не е само в западните туристи, защото и руските гости на Черноморието определено не са пълни въздържатели. Част от проблема трябва да се търси в неизвестните организатори на пиянските „крол-турове“ по барове и дискотеки, убеден е той. Камелия Фукс повдига малко завесата пред въпросните организатори: всички оператори, които водят немскоезични младежи, всяка вечер събират клиентите си заедно в центъра на Златни пясъци за организирани под германския флаг запои на символични цени и в неограничени количества. Подобна репутация има и Слънчев бряг“, сочат наблюденията на Фукс. Тя обаче е забелязала и нова тенденция – все по-голяма част от по-възрастните туристи се решават на обиколки из страната, за да се запознаят с културно-историческите ѝ забележителности.

Големите проблеми остават

Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма не крие, че зад гръмките цифри за възхода на международния туризъм в България се спотайват остри и нерешавани с години проблеми. Те са свързани със състоянието и стопанисването на инфраструктурата в българските курорти, а също и с липсата на политики и адекватно мислене в институциите по отношение на туризма. „Само преди дни с изумление научих, че в съдебен спор с Българската православна църква държавата е изгубила няколко безценни имота във Великотърновско, за които чиновниците дори не са подозирали, че са държавни, камо ли някой да полага грижи за тях. Подобно е отношението към културно-историческото наследство на други места, което смачква перспективите за развитие на туризма, свързан с това наследство“.

Липсата на идеи за разширяване на сравнително късия летен и зимен туристически сезон, както и на заетостта в него, е солиден бонус за развитието на туризма в… Гърция. Освен че все повече българи предпочитат гръцките курорти за своята отпуска, натам масово се насочва и квалифицираната в ресторантьорско-хотелиерския бизнес работна ръка. „Курортите в цяла Северна Гърция все повече разчитат на българския си персонал. В цели заведения там се говори само на български„.