Саботаж срещу правителството на Кирил Петков?

Кирил Петков Лицата в предложения от Кирил Петков кабинет

Саботаж срещу правителството на Кирил Петков? Не, това е нещо нормално.

Поскъпването на газа не е саботаж срещу кабинета на Петков. Покачването на цените винаги е неприятно. Не само за потребителите. А и за политиците. Те трябва да са наясно, че популизмът тук е опасен.

Мнозинството от българите възлагат големи надежди на новото правителство. И с основание – на фона на опротивелия им доскорошен модел на управление и на онези, които го олицетворяваха.

Надежди и разочарование

Засега е твърде рано да се каже дали и доколко тези надежди ще бъдат оправдани. Управляващите като цяло са все още на етапа на “опипване на почвата” и почти не са предприели решителни стъпки в сферите, които се нуждаят от спешни реформаторски решения.

С изключение може би на енергийните цени. Точно в тази сфера обаче действията и изявленията им предизвикват противоречиви чувства. За някои вероятно тези действия потвърждават възлаганите на новото управление надежди. За други обаче те изглеждат, меко казано, разочароващо.

Мораториумът

В началото бе гласуваният от парламента мораториум върху цените на тока, парното и водата за битовите потребители, с който всъщност “промяната” падна жертва на стария порочен инстинкт на политиците – да се опитват да диктуват цени в разрез с икономическата логика. Младият министър-председател дори си позволи да намекне, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преднамерено саботира току-що положилото клетва негово правителство. Ако обаче при съществуващата нормативна рамка комисията не бе приложила всичките си регулаторни механизми, предложеното от нея повишение на цените щеше да бъде в пъти по-голямо.

Съмнително е всъщност дали самият мораториум е законен. Но по-важно е, че по всеобщото мнение на експертите той е нецелесъобразен и вреден. Още повече, че съществуваха други, далеч по-елегантни начини да се постигне същият или почти същият ефект и да се избегнат вредните последици на мораториума.

Да забраним повишението

После, понесена на крилете на ентусиазма от новия си пост и желанието да избягва лошите за електората новини, вицепремиерката, министърка на икономиката и соцлидерка се закани да забрани на телекомите да упражнят законното си и предвидено в договорите с абонатите право да индексират таксите си съобразно инфлацията.

Спорно е дали операторите могат, след като не са го направили досега, да индексират цените си едновременно за две години назад. Така или иначе обаче в крайна сметка повишение ще има (макар и отложено и леко смекчено) и финансовият ефект от акцията на министърката за потребителите ще е миниатюрен и незабележим. Но за нея е важен друг ефект – да отклони вниманието от други проблеми и да ѝ се носи славата на защитник на хорските интереси, който може дори да забранява повишението на цените.

Саботажът на КЕВР

Накрая дойде поредното стряскащо за човек с такова високо образование и успешна бизнес практика обвинение на министър-председателя срещу КЕВР – този път заради обявеното повишение на цената на газа. “Като се заклехме като правителство и същия ден КЕВР увеличи цената на тока и трябваше да въведем мораториум, имах колебания дали е било преднамерено. Но второто решение сега, на 1 януари с увеличението на цената на газа, доста ясно показва, че този орган не си върши работата както трябва“, каза премиерът. По думите му решението е “учудващо“, “изненадващо” и “неестествено“.

Всъщност, няма нищо такова. КЕВР не определя цената на газа, а само я утвърждава по предложение на “Булгаргаз“, проверявайки дали предложението съответства на заложените в договорите с газовите доставчици формули на изчисляване. Цената на природния газ в България зависи преди всичко от цените на европейските газови пазари (70%) и от цената на петрола (30%).

Целта на КЕВР е да се съобразява с пазара, но и да измисли начин крайните потребители да са защитени“, каза премиерът. Комисията обаче не може да си “измисли” нищо. Нещо повече – в практиката си през годините тя винаги системно, с всички възможни средства, се е стараела да потиска цените за крайните потребители. Често за сметка на интересите на бизнеса като цяло и на другите участници на енергийния пазар.

Това решение не беше обсъдено с мен“, каза премиерът, опитвайки се да намери виновник за по-високите цени. По закон обаче никой не само не е длъжен, но и не може да обсъжда този въпрос с него. Напълно напразна е и надеждата му, че когато съставът на КЕВР бъде подменен, ще се намерят хора със “съвсем различен подход към цените“.

Разочароващ популизъм

Покачването на цените, разбира се, винаги е неприятно. Първо за потребителите и след това – за политиците, които в повечето случаи по дефиниция се опитват да се харесат на всички. Накрая цената я плащат и едните, и другите. Потребителите плащат с още по-високи цени. А популистките забежки рано или късно като бумеранг се връщат върху главата на политиците. Защото ефектът от тях е временен, формира нереалистични очаквания и води до бързо разочарование.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.