Русия ще загуби повече от Турция

Русия ще загуби повече от Турция

Igor-Eidman - Русия Igor-Eidman - Русия

Едно от последните знакови събития през изминалата година бе поредното обтягане на отношенията с Турция. Руснаците вече свикнаха с безкрайната серия от санкции и контрасанкции. Конфронтационната политика на путиновото ръководство вкарва все нови страни в списъка на държавите, противостоящи на Русия. При това всеки външнополитически конфликт незабавно се превръща в инструмент за въздействие върху руското обществено мнение. Държавата дава заповед на медиите “Дръж!”, след което те зареждат населението с ненавист към поредния “коварен противник“.

Резултатите от проучване на “Медиалогия” показват, че в края на 2015 година Турция е изместила Украйна и е застанала начело в списъка на враговете на Русия. Тази ситуация веднага се отрази и на резултатите от социологическите допитвания. Почти една трета от руското население е започнала да се отнася по-лошо към турците в последно време. Така например 70 процента от анкетираните одобряват забраната за наемане на работа на турски граждани.

Доскоро Русия поддържаше напълно приятелски отношения с Турция. Турският бизнес присъстваше в много ключови отрасли на икономиката – от строителството, та чак до автомобилната индустрия. Сравнително евтините турски стоки се търсеха от населението. Русия и Турция планираха мащабни съвместни проекти в газовата сфера. Турция беше предпочитана туристическа дестинация за руската средна класа. И само за няколко седмици, в резултат на путиновите санкции, всичко стана на пух и прах.

Русия ще загуби повече от Турция

При положение, че руската икономика и така страда от санкциите на западните страни, е абсурдно тя да се отказва от такъв важен външнотърговски партньор като Турция. Разривът в руско-турските отношения донесе на руснаците повече проблеми, отколкото на турците. И защо беше нужно това странно икономическо самоубийство?

Разбира се, че за разрива има и ирационални причини, като например имперската надменност на руското ръководство и путиновият хулигански морал. Нали си спомняте думите на Путин, че “трябва да удариш пръв“, “да режеш из корен, така че нищо да не поникне“, “да вкараш противника в ъгъла” и т.н. Това обаче не е главното. “Турският гамбит” на Путин е част от съзнателната политика за създаване в страната на усещане за “обсадена крепост“. Можем да определим тази политика като “самоубийствена спирала, водеща страната към катастрофа“: материалните проблеми на населението заставят Кремъл да се хвърля във външнополитически авантюри – за отвличане на вниманието от вътрешните проблеми, а те пък, от своя страна, водят до влошаване на икономическото положение и изискват нови военно-патриотични маневри за заблуда. Руското ръководство стана заложник на тази последователност. Ако то се откаже от тази стратегия, ще загуби поддръжката на обществото и ще се сблъска с масовото недоволство на “обезкуражените” от патриотичната зараза. Затова властта има нужда от все нови авантюри.

Не е задължително Турция да остане единствен обект на тези авантюри. Възможно е руското ръководство да се примири с факта, че не може да постави турците на колене. А нов враг може да стане всеки. Достатъчно е някое действие на международната арена да не се понрави на режима на Путин и всяка страна може да бъде нарочена от медиите за враг на Русия. Съдейки по пропагандата, сред кандидатите за врагове се нареждат Полша, балтийските държави и всеки съюзник на САЩ, които обаче си остават главното световно зло в шизофренната представа за света, налагана на руските граждани. Нали и турците, по думите на Путин, преди всичко “лижели з…а на американците“.

Край на режима или катастрофа за страната?

Какво може да спре катастрофата за страната? Изборите не са в състояние да променят нищо. Очевидно Кремъл ще допусне до избори само удобните му спаринг-партньори. Хлъзгайки се по путиновата спирала, падащият жизнен стандарт на населението не води до увеличаване на неговия протестен потенциал. Затова са малко вероятни и масови протести. Според анкетите, почти три четвърти от руснаците не вярват, че може да се стигне до масови протести.

Не може да се очакват и действителни реформи “отгоре“, въпреки че Кремъл имитира реформа с връщанато на Кудрин в правителството, например. Но при тази власт реалната политика принципно не може да се промени. Всякакви демократични реформи са проява на слабост за управляващата чекистка върхушка. А “пътят на Горбачов” водел до колапс на държавата и капитулация пред Запада. Руските управници ще продължат да вървят по пътя на нарастващо противопоставяне с външния свят, поне докато не изпитат голямо венно поражение или икономически колапс. Само в такъв случай “спиралата” може да бъде прекъсната. Тогава Путин ще изгуби харизмата си на победител, елитите ще се разцепят, а населението ще се освободи от зомбиращото въздействие на пропагандата.

*Игор Айдман –Igor Eidman е социолог и публицист. Автор е на книгите “Социология на интернет-революцията” и “Новата национална идея на Путин“.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!