СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Руският газ и високите цени: какво се случва в България
вт. авг. 9th, 2022

„Булгаргаз“, руският газ и високите цени: какво се случва в България

Януарските сметки за газ разгневиха битовите абонати в България. Същевременно монополът на „Булгаргаз“ като непреодолим доставчик на газ се разклаща. А оттук и монополът на руския газ. Какво точно се случвав България?

От времената, когато „Мултигруп“ искаше да уреди „Газпром“ с газопреносната мрежа на България, сътресенията в сектора обикновено са буревестник. Сега ги предизвика смяната на борда на държавната компания „Булгаргаз„. Правителството аргументира рокадата не просто с несвършена работа, а с действия против националните интереси, довели до поскъпване на газа и 1,5 милиона лева щети на ден (по изчисления на енергийния министър Александър Николов). Бившето ръководство е „сдържало“ доставките на по-евтиния през 2021 година азерски газ и така е дало приоритет на руския, от който България е силно зависима. Не е тайна, че ако Азербайджан развали договора с „Булгаргаз“, частни компании имат интерес да поемат доставките.

Какво се случи през последните дни?

Последва размяна на удари между засегнати и управляващи. Така например бившият шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов може да се окаже с обвинение след разследването, което тече. Но и около новото ръководство на „Булгаргаз“ не е спокойно: бе съобщено, че то е продало 37 400 мегаватчаса чрез държавната газова борса на частни фирми, изнесли синьото гориво в Румъния. В подобни продажби беше уличен отстраненият борд на компанията – наскоро вицепремиерът Асен Василев заяви, че „Булгаргаз“ е продавал евтино газ от хранилището в Чирен, който впоследствие е изнасян в Румъния. Съмненията, че „Булгаргаз“ продава на купувачи, договорени предварително, не са отсега.

Но след новината за продадените 37 400 мегаватчаса, съобщена от газовото „острие“ на БСП Румен Овчаров, се вдигна голяма гюрултия. В продължение на два дни в най-рейтинговите предавания на bTV, Nova, БНТ и БНР, се чуваха обвинения за „мащабна корупционна схема„, „умишлен фалит на „Булгаргаз„“ и „нови посредници на пазара“, лансирани от Овчаров, бившия му съпартиец Румен Петков, бившите енергийни министри на ГЕРБ Делян Добрев и Теменужка Петкова и, разбира се, отстранените от борда на „Булгаргаз„. Чрез Facebook се включи и Бойко Борисов – от родопското село Кирково. На фона на тази кавалкада министърът на енергетиката даде пресконференция в ранни зори в неделя. Едва се чу коментарът му за „координирана атака срещу националния интерес„.

И така, вместо правителството да инициира разговор за либерализацията на газовия пазар в България, която е на бавен ход от три години, то влиза в оправдателен режим, че няма користни и лобистки интереси към този бизнес. ГЕРБ иззеха инициативата с пресилени твърдения, че някой искал да извади „Булгаргаз“ от пазара – на практика невъзможно за монополист, който държи 95% от пазара. Но те си имат помощници като Овчаров и Петков, които при това са от коалиционния партньор в управлението – „БСП за България„. Тезата им е същата – връщат посредниците на газовия пазар, което прави доставките нестабилни. Договорът за азерския газ е балон, а този с „Газпром“ ни гарантира доставки, казва Румен Овчаров, привърженик на дългосрочните контракти с руснаците. За него подобно решение е стратегическо, за други обаче – васално.

Какви възможности има България?

Тази активност и рекламата на стабилните руски доставки произтича от предстоящите преговори за нов договор за доставки с „Газпром„. Настоящият приключва тази година и тепърва ще се договарят нови срокове и количества, нови клаузи, защото има опции и за други източници на синьо гориво. Годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. метра, почти толкова е и вносът от Русия. Експерти като Овчаров съветват и бъдещият договор да е дългосрочен (за което напътства и Москва), изтъквайки като аргумент ценовата стабилност. Но България има 25-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. метра азерски газ и наред с това се проучват възможностите за осигуряване на по-големи количества.

За да се получи пълният обем на договорените количества, а и на по-големи, трябва да е готова газовата връзка с Гърция. Не е сигурно дали интерконекторът ще заработи от 1 юли, въпреки че от компанията ICGB увериха, че над 80% от строителните дейности са изпълнени, хидротестовете на територията на Гърция – завършени, а процедурата напредва и по българското трасе. Капацитетът на тръбата е 3 млрд. куб. метра годишно, с възможност да се повиши до 5 милиарда. „Булгаргаз“ е резервирал 1 млрд. куб. метра, но други над 500 милиона куб. метра са „заети“ от гръцката ДЕПА, италианската „Едисон“ и американската „Линден Енерджи„, която притежава 50% от българската „Овергаз„. Интерконекторът не просто ще диверсифицира газовите доставки, но и ще намали господстващото положение на „Булгаргаз„, следователно и цените. Втечнен газ – американски или от Катар, азерско синьо гориво – това означава и нови доставчици на пазара, каквито вече се появиха от няколко години, макар и с малки количества. Впрочем, Европейската комисия отдавна настоява да бъде намален монополът на „Булгаргаз„.

Каква е задачата на управляващите?

Наскоро правителството удължи с две години разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух„. Това решение оставя надежди за собствен добив, особено след залежите, открити в румънски и турски води.

Задачата на управляващите е да направят по-прозрачен газовия пазар и да насърчат конкуренцията, която ще даде сигурност на доставките и стабилност на цените. Засега обаче те не са особено убедителни.