Реч на председателя на БСП Корнелия Нинова

Корнелия НиноваКорнелия Нинова

Реч на председателя на БСП Корнелия Нинова на Националното съвещание на социалистическата партия: „Визия за България” – повече държава там, където и когато е необходимо!

Скъпи другарки и другари,

Дами и господа,

Уважаеми гости,

Благодаря за участието ви в тази национална среща. Тя е начало на един процес, който няма да бъде лек. Днес, ние, българските социалисти, предлагаме нещо различно, което не сме правили досега. Предлагаме нещо ново и като форма, и като съдържание.

Досега винаги излизахме пред вас с програма за управление, с алтернатива на ГЕРБ. Днес това е друго – не предлагаме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на системата, създадена в годините на прехода, за която всички имаме принос.

Днес не се обръщаме към политическите си опоненти, днес ние се обръщаме към народа си. Можем ли да събудим и обединим националната си енергия, да сложим край на прехода и да очертаем хоризонт и друг път за развитие на България? Имаме ли сили да се освободим от разделението в миналото – българи срещу българи и да се обединим българите за бъдещето около няколко ключови за съществуването ни, като народ и държава, въпроси. Днес ние не ви предлагаме готови и точни решения, не претендираме, че сме най-умни, всезнаещи и единствени. Не сме. Днес се обръщаме към всеки наш сънародник: чуйте идеите ни и който има желание, по Вазовски – кой с каквато възможност, сили и компетенции разполага, да се включи в този процес.

Имаме нужда от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, справедливост и семейство. Някои от идеите ни ще бъдат оспорвани. Знаем и нека бъде така. В спора се ражда истината. Някои ще ядосат определени кръгове и интереси. Ще има съпротива. Предупреждаваха ни за това. През цялото време казвах на екипите, които работеха: не се стъписвайте пред имена и групировки. Трябват ни смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията. Докато творите, мислете само за едно – интересите на българина и суверeнитета на държавата.

Защо правим това?

Защото 29 години политически грешки, грабеж на национални ресурси, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доц. Петър Иванов, директор на Демографския институт на БАН: “България е в клинична демографска смърт. България изчезва“. С най-голям отрицателен прираст сме в света, с най-висока смъртност сме в света, най-бедната страна в Европа, с най-ниско образовани деца. Ето за това го правим. Това не може да продължава. Тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания, но всички го виждат. И тя не може да бъде кърпена. Тя просто трябва да бъде променена. Ето  как.

Това е нашето предложение към вас:

В годините на прехода, държавата дава своите правомощия на пазара, мислейки че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция, даже умишлено изкриви тези условия. И големите, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малкия бизнес. Държавата прехвърли своите задължения на частни структури. И те заработиха в свой интерес, а не в обществен. Тези икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да управлява, тази спойка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна държава, но всъщност тя дърпа конците на истинската и нашата цел е да върнем силата на автентичната, истинската държава. Не сме идеалисти. Знаем колко е опасно и трудно това. Знаем какви сили и пари стоят срещу това, но искаме да го направим. Ето как:

Предлагаме да спрем разграбването на националните богатства. В момента, вместо обществото да се ползва от тях, малцина ги експлоатират за собствено забогатяване. Нека да обсъдим спокойно, с аргументи, възможността стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесия. Веднага ще ни опонират – държавата е лош стопанин. Уважаеми опоненти, уважаваме вашето мнение, но като че ли вече се изтърка. И първи го осъзната Франция, Германия, Унгария, Чехия, където не само че държавата държи контрола над стратегически обекти, но дори пристъпиха към обратно изкупуване на активи. При нас обаче обратната тенденция продължава. Новият закон за т.нар. вечни концесии за по 50 и 60 години, всъщност е скрита приватизация. Най-яркият пример за това е концесията на Летище „София”, която се задава. Друг пример за липса на държавнически разум е отказът на държавата да участва в процедурата за закупуване на ЧЕЗ – стратегически сектор за България и за българския национален интерес. Радваме се, че КЗК прояви разум и компетентност, и спря сделката за продажбата. Поздравявам всички, които положихме усилия да обясняваме, че тази продажба нарушава не само законодателството на страната, но и на българския интерес.  Разбира се, че ние сме за това- да има равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост. Разбира се, че не сме за това да зачеркнем концесионирането – живеем в съвременен свят и знаем какви са механизмите на пазарната икономика, но балансът беше тотално нарушен. Равновесието трябва да бъде възстановено. Конкретно предлагаме да обсъдим – онези стратегически обекти, които са забранени за приватизация, да бъдат забранени и за концесия. Защото смятаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, Български летища и пристанища, Български пощи, Многопрофилни и специализирани болници, български плажове, ВиК-сектор; в областта на културата това са: НДК, в областта на спорта са национални стадиони и спортни бази, в областта на енергетиката – Български енергиен холдинг. Подлагаме това на дискусия през следващите месеци за намиране на най-вярното решение.

Тези предприятия предлагаме да се управляват не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и заплащане, което зависи от печалбите му. Подготвили сме и конкретен законопроект за това, което ще се предложи на обсъждане.

Вторият въпрос е – каква икономика искаме да развиваме. Икономика на парче, без публични инвестиции, с износ на суровини- или дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност. Ние предлагаме второто. Макар и много закъснели, трябва да започнем да градим собствено, българско, родно производство и земеделие, което не е 70% зависимо единствено и само от европейски пари и субсидии. Как да стане това? Нашите специалисти поработиха с учените от БАН, за което благодаря на всички външни експерти, които ни помагаха. Предлагаме България да развива приоритетно, целенасочено, с действия за привличане на инвестиции- следните сектори, за които има потенциал: електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Как да стане това?

Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането. Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който сега не може да намери сигурна среда за инвестиции. Държавата трябва да участва с дялово инвестиране, а на инвеститорите да се предложи социален инвестиционен пакет. Държавата да изгради инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се увеличи с 500 млн. лв. Един от най-големите проблеми на страната ни са регионалните ни различия. Те водят да обезлюдяване на цели региони, струпване на населението и икономиката в големите градове, с всички тежки последици от това – пустеещи земеделски земи, напускащи страната българи. Предлагаме оттук нататък всички политики да пречупваме през регионите. Предлагаме да дискутираме модел на регионализация на икономическата, образователната, здравната и социалната политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието. На базата на сериозен анализ на природните дадености, човешкия фактор и пазарните възможности на всеки регион, който отново направихме със специалисти, предлагаме високо-технологични производства да се развиват в областта на информационните услуги в София и Варна, компютри и електроника- в София, Пловдив, Благоевград, Ботевград .

Средно високи и средно ниски технологични производства, например химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив, неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен, автомобили – Ловеч и Ямбол.

Нискотехнологично производство – храни – Ямбол и Сливен, текстил – Габрово, хартия – София, Пловдив, Пазарджик.  Тези производства трябва да покрият територията на цялата страна, така че да избегнем концентрацията на икономика, здравеопазване, образование и население само в големите градове и да започнем лека-полека да справяме с обезлюдяването на останалите градове. Към това в нашето предложение има специална програма за Странджа-Сакар, особено на фона на това, което се случва сега, както и програма за развитие на изоставащите региони. Това подлежи на много разговори, доработки. Ние сме направили програма за среща във всеки регион и изготвяне на отделна програма за покритието на всеки регион.

Вече започнаха да идват предложения. Искам да поздравя колегите от Монтана, които вече ни изпратиха изключително професионално и сериозно подготвено предложение за развитие на региона си. Така ще направим през следващите месеци за всеки от регионите. Този амбициозен план за развитие на индустрия и производство има един огромен проблем, който може да го спъне. Това са кадрите и работната ръка. Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото съпротивление – нямаме – ще си внесем. Не! Нямаме – ще си произведем български кадри. Заедно с големите работодатели, производители, средни и малки фирми, разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един много задълбочен анализ- от какви кадри има нужда икономиката ни днес и как да обвържем тези кадри и тяхната подготовка с образованието. Днес имаме нужда от планиране не само на производство, но и планиране на специалностите, които България трябва да подготви- бройките, местата в университетите и обвързването на тези кадри след завършването им с работа в българската икономика. Ето защо, ние предлагаме: тези бройки по специалности да бъдат държавна грижа. Там обучението да бъде безплатно. Държавата да предоставя стипендии, безлихвени кредити и помощ на тези специалисти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за определен период от време да работят в България, след като държавата инвестира в техните знания и умения. Но нека те след това да инвестират тези знания и умения в полза на българското общество за определен период от време. За такъв обвързан модел на икономиката с регионите, със средните училища, университетите, има нужда от поне три неща, които държавата трябва да направи, за да тръгне този модел. Първо – данъчни стимули. По-ниски данъци за производство в слаборазвитите райони за определен период от време на онези инвеститори, които се съгласят там да открият производство и да наемат работна ръка. Второ – защита на българското родното производство, в името на българската храна, на избягване на второто качество- чрез налагане на процент от български храни в търговските вериги. Нека обсъдим спокойно, с аргументи, но да започнем от днес- намаляване на ДДС върху храните и ефекта от това намаляване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.

Знаем каква структура на земеделието имаме. Десетина фамилии в България владеят земеделската земя. Десетина фамилии в България получават най-високите субсидии. Предлагаме да се сложи таван на субсидиите. Субсидиите да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предлагаме земеделската земя да се ползва само за земеделски нужди, а не за търговски и инвестиционни интереси. Предлагаме да намерим ресурс, каквото и да струва това на държавата, за да се възстановят Напоителни системи, които през годините на прехода бяха разрушени. Без тях, така твърдят всички земеделски производители, те няма да могат да развият адекватно и модерно земеделие.

На трето място – много инвестиции в наука и високи технологии, за да имаме такава икономика и такова земеделие. Имаме нужда от високотехнологични решения при разработването на нови продукти и услуги. В България има потенциал за наука, има хора, но няма държавна грижа за тях. Светът крачи бързо към изкуствения интелект. Вместо да търсим начини да въведем дигитално образование, дигитална икономика, ние в България все още спорим за черно-бели учебници за бедни деца и цветни за по-богатите. Не крачим с големите стъпки на света, който се движи много бързо напред. Предлагаме да се инвестира публично-частен ресурс в следните отрасли:  наука – химия, биология, математика, физика и материалознание. Образованието и науката ще ни изтеглят, като държава. И тук държавата се оттегли. Учебниците се пишат от частни екипи, с много пари и със спорно съдържание. Част от обществения ресурс отиде в частни училища, НПО влияят на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да анализират. Нашата грижа е държавата и тук да си поеме ролята, да гарантира качество и съдържание в образованието и да го върже с практически умения в икономиката.

Предлагаме безплатни детски градини, един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно съдържание на история, български език, семейни ценности. Напоследък много неща се случват, но ще заявя с пълно съзнание за рисковете от това – не на джендър идеологията в българските училища. Общественият ресурс да отива за държавни и общински училища. Голямата цел, която си поставяме, е развиване на аналитични умения у децата, възпитание, не само наизустяване на материала, и култура. Харесваме да четем всякакви книги, но „Борба” на Христо Ботев и „Епопея на забравените” на Вазов са ни по-скъпи от „Робинзон Крузо”. Семейните и християнските ценности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че Българи и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в училището и при децата, защото губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, трябва да дадем отпор на това с истинските ценности – род, отечество, семейство, модерно и традиционно образование, съчетани в едно. Ние предлагаме нещо различно от досегашното, що се отнася до образованието-  а то е образователна система, обърната и адаптирана към дигиталното поколение – това е бъдещето. Това е бъдещето на поколението, което сега расте и ако не се подготвим, отново ще бъдем неадекватни на световните и европейски тенденции. Нека развиваме традиционно и електронно – смесено обучение. Можем да използваме социални мрежи в учебния процес, импровизиране на обучението, учене в мрежа, използване в учебния процес на интернет. Създаване на модел на университет във виртуалното образователно пространство, в който да се получава пълна информация за университета, да се предоставят основни административни образователни услуги и ефективно дистанционно обучение. За всички ни е ясно, че системата за образованието плаче за промяна, трябва да я направим, с най-високата цел обаче – изграждане на мнения, възможност за анализ, ценностна система у младите хора. Ценностната ни система се разгражда, но и не само там. Тя се разгради и в друг ключов сектор – здравеопазването.

Знаете ли кои са най-често употребяваните думи в разговор за здравеопазване – остойностяване на клинична пътека, доплащане, реимбурсиране, източване на Здравната каса. Къде е човекът в тази работа. Все повече пари се дават за здравеопазване, все по-малко пациенти оставаме и все по-големи проблеми имаме. Тази система е тотално сбъркана.  Тя не може да се кърпи, а трябва да се обърне с хастара навън и предлагаме следното, отново казвам с пълно съзнание- колко хора и днес, и утре, и вдругиден ще разгневим и какво ще се изправи срещу нас. Когато работехме, някой от екипите каза: „Това, което пипаме тук, срещу нас 1,5 млрд. лв. интереси има“. Това, което пипаме  в лекарствената политика, която ще ви предложим, са интереси за 2-3 млрд. лв. Не случайно започнах с думите – смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията.

В момента има държавни и частни болници, които ползват пари от НЗОК, където всички си внасяме здравните вноски. Днес болниците са търговски дружества и са съсредоточени в големите градове, няма го основният принцип в здравеопазването – достъпност. Става въпрос за огромна концентрация – 68 болници в София, но 2 във Видин, по 3- 4 във Североизточния регион. Тази диспропорция трябва да бъде преодоляна. Предлагаме нова държавна политика в здравеопазването – държавните и общински болници да не са търговски дружества, да се отпишат от Търговския регистър и да се регистрират като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, които не работят за търговска печалба, работят като лечебни заведения и да ползват ресурс от НЗОК. Не можем да забраним частните болници. Живеем в съвременен свят, уважаваме Конституцията и равнопоставеността на държавна, общинска и частна собственост.  Ако частните болници, обаче, искат да получават пари от Здравната каса, то те нека бъдат така добри- да се отпишат от Търговския регистър, да се заличат като търговски дружества, които работят за търговска печалба,  да се регистрират  по Закона за лечебните заведения, да бъдат лечебно заведение и тогава да ползват ресурса за НЗОК, за който всички ние си плащаме вноските  И в живота, и в бизнеса, и в здравеопазването, човек трябва да има избор. Ако не искат да направят това и искат да си останат търговски дружества, които работят за печалба, то нека да си създадат  система за частно финансиране, механизъм за застраховане, доплащане от всеки пациент, който иска да отиде там и може да си го позволи, защото има средствата за това.  В този случай те няма да ползват средства от Здравната каса.

Поради тежката концентрация,  хората нямат достъп до здравеопазване и за едно раждане се пътува по 100 км., за да се стигне до болница.  Предлагаме нова държавна политика за регионално здравеопазване – във всеки регион лечебните заведения се обединяват в холдингова структура и включват спешен медицински център, областен център за извънболнична медицинска помощ, областна болница за активно и специализирано лечение, областни центрове за интегрирани здравно-социални услуги.

Тази система гарантира достъп до 30 минути и отстояние от 50 км.

Що се отнася до човека, предлагаме намаляване на ДДС за лекарствата и медицински изделия. Време е за този сериозен и аргументиран разговор – диференциране на ДДС за лекарства, медицински изделия и храни. Държавата прехвърли своята отговорност и в лекарствената политика, като всяка болница може да направи обществена поръчка и да си достави лекарства и медицински изделия и има разлики в цените на лекарствата в различните болници до 50 лв.  Ние предлагаме ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и медицинските изделия, както за болниците така и за аптеките. Това премахва разпокъсаността и правенето на обществени поръчки от всяка болница. Не всяка можем да подозираме в недобра обществена поръчка, където недобра обществена поръчка води до увеличаване на цените на лекарствата за хората.

Предлагаме и забрана на реекспорта на лекарства и персонално медицинско досие, обединяващо цялата информация за всеки пациент на всеки етап от живота му и на заболяването му, за да се прекратят злоупотребите и измамите със здравния статус на хората.

На работещите в здравната система – наредба за формиране на работна заплата в държавните лечебни заведения, гарантираща достойни базови въпроси и с реално остойностяване на труда.

Сега много хора ще реагират, че няма пари, че ще провалим бюджета. Пари има, но много се краде, друго няма – желание за ограничаване на тези кражби. Политиката се храни от тези кражби и няма интерес това да спре. Създаваме нови и нови органи за борба с корупцията, а тя расте.

Скоро имах възможност по-спокойно и дълго, в рамките на 3-4 дни, да разговарям с проф. Стиглиц.  Разговаряхме за корупцията, като причина за неравенства. Аз споделих българския ни опит в годините назад, а и скорошния, в който обсъждахме поредния нов антикорупционен орган.  Той ми каза: „Едно време корупцията се изразяваше в даване на подкупи, а борбата с корупцията- да заловиш това. Сега тя промени своята структура в цял свят и съм сигурен, че е така и при вас, в България. Сега корупцията не е просто- даваш или взимаш подкуп,  тя е заложена в самите правила, в законите, натам се насочете и се борете“.

Разбира се, че професорът е прав, и ние сме дискутирали с вас и този вариант, и знаем, че има две нива на корупция – по високите и по ниските етажи на властта.

Корумпиращите – корпорации, частни интереси и кръгове и корумпираните – политиците и взимащите решения, просто се разбраха и си създадоха модел, който е облечен в закон.  Въпросът вече не е само да хванеш тук- там някой с подкуп, това е следствието. Въпросът е да разбиеш модела, да промениш правилата.

Примерът с лекарствата, как предлагаме този модел да се промени. Не всяка болница да си прави обществена поръчка, където има заложени и законови, и технологични възможности за корупция, които водят до увеличаване на цените на лекарствата и до неравенства. Нека променим модела.  Нека това да се прави от държавата, нека тя веднъж годишно да определя цените на тези лекарства.  Махаме причината, която е заложена в правилата, в нашите предложения, а не гоним последиците.

Второто ниво на корупцията- тази която мори всеки човек,  когато опре до бюрокрацията.  Досега, тук-там , на 100- на 1000 случая се хваща 1 чиновник с подкуп и това нищо не промени в годините. Залагаме нови правила за ограничаване на субективния фактор чрез електронна здравна карта и здравно досие в здравеопазването, единен електронен данъчен регистър на финансите, национална електронна система по заетостта, единна електронна образователна система. Защо мислите, че толкова години няма електронно правителство, толкова пари се наля в това? Защото то не е удобно, то ще спре течовете, кражбите и подкупите.

Ето това трябва да направим – махаме причините за корупцията, не кърпим последиците и създаваме едно модерно електронно управление, което да ограничава субективния фактор и следователно- и корупцията. 

Всичко досега е причина за бедност и неравенство. Всичко, което ще кажа е предложение- как да променим това и има една цел – висок стандарт на живот, добър живот за хората, по-високи доходи, първа стъпка- спиране на демографския срив и втора стъпка – опит да обърнем тенденцията в демографската катастрофа.

Това може да стане. Ако с тези предложения досега осигурим по-добро здраве, повече работа и българско производство, повече възможност да останат младите хора в България след като завършат, ако осигурим некорумпирана и сигурна среда, то как още през държавната политика да помогнем на народа си да живее по-добре и да увеличим доходите?

Да започнем от младите. Можем ли да дискутираме, уважаеми българи, докато учат, да им дадем облекчени условия за кредит и за стипендия? Когато решат да направят семейства, можем ли да им осигурим по-ниски лихви за кредит за жилища срещу ипотека? За децата им, когато се родят, можем ли, като държава, да осигурим безплатна детска градина? Може ли детските им храни да са с намалено ДДС? Колко ще струва това на държавата, но и какъв ще е ефектът? За семействата им, можем ли да имаме семейно подоходно облагане, ако работят и имат деца.?

За средната класа, която системно е убивана. Може ли през данъчната политика да им се помогне.  Толкова години водим спор за прогресивното облагане. Нека потърсим съгласие в обществото на принципа на солидарност. Нека разговаряме и с богати, и с бедни, и да намерим онази скала на прогресивно облагане, която е справедлива и всички ще приемат. Вероятно ще има и против, но ако се мисли за справедливост и солидарност, ще намерим това сечение на интересите. Сега отново ще ни кажат: „По комунистически сега те искат да вземат от богатите и да дадат на бедните“. Нека да видим, как по комунистически това става в некомунистическа Америка, в некомунистическа Европа. Такава система на данъчно облагане съществува там.

За пенсионерите търсим разговор- ще преизчислим ли най-накрая всички стари пенсии и колко ще ни струва това? Няма здрав разум в България, който да е съгласен, че може да се живее спокойно с 200 лв. пенсия. Трябва да намерим решение за преизчисление на всички пенсии.

Една така, развита България, със собствена икономика, със стабилни социална, здравна и образователна система, с ограничена корупция, ще има друга тежест в нашето общо семейство- обединена Европа. Не случайно казвам обединена, защото обединена Европа вече е в риск. Не само заради напускането на Великобритания, заради тежките противоречия вътре, между старите страни членки и новите, заради големите срещу малките, заради ядро срещу периферия. Защо стигнахме до тук? Защото политическите елити на Европа направиха много грешки, но изглежда не се поучиха от тях. Лека – полека Европа се превърна от съюз на ценности, в съюз на интереси. Европа не остана встрани от този процес на срастване на политически кръгове и финансови потоци. Това доведе до създаване на правила, които защитават тях, а не  европейските граждани. Грешките доведоха и до бюрократщина, която създаде твърде много пречки за малкия бизнес. Вместо облекчение за свободно движение на стоки, стотици изисквания спъват свободната търговия. Вместо свободно движение на хора, пакет за мобилност, който го ограничава. Вместо  равнопоставеност, решения от позиция на силата – или слушаш и се огъваш, или ще ти спрем парите. Вместо социален стълб и социални права – увеличение за чиновниците в Брюксел с 8 млрд. повече за тях. Като капак на всичко, тотално сбърканата политика по мигрантските въпроси. И днес старите европейски лидери се чудят – защо народите ни се подлъгват по популистки и крайни партии. Защото им омръзна, колеги, защото не ги чуха години наред, защото политическата класа се облагодетелства за тяхна сметка, защото заличихте ляво и дясно и се прегърнахте, уж заради националните си интереси, а всъщност заради личните си, и защото не проумяхме навреме, че или ще започнем промяната вътре, от себе си или народите ни ще ни пометат всички вкупом.

Уважаеми колеги и гости,

За пръв път говорих така в централата на ООН преди година и половина, на заседание а Социалистическия интернационал и видях много шокирани очи тогава от такива думи.  След това, в България, по време на президентската и парламентарната кампания говорихме така и понесохме страшен удар. Това беше заклеймявано като антиевропейско и от наши, и от чужди. Да поискаш отмяна на Постановление 208 за мигранти беше светотатство. То беше наричано нарушаване на човешки права, липса на състрадание и сърце и всичко черно, което се сетите и спомняте.

За да се стигне до вчерашния ден, когато същите хора, които ни клеймяха, се съгласиха да подпишат искане на „БСП за България“ да се забрани на правителството да сключва двустранни договори за връщане на мигранти в България.  Година и половина и дели от онова първото, заклейменото, и от това, което се случи вчера.

Уважаеми другари и другарки от БСП,

Същото ни се случи и с Русия. Години наред твърдим, че Русия не ни е враг, българският национален интерес изисква да нормализираме отношенията си с Русия, да строим, да търгуваме, да пътуваме, да имаме културен обмен и че санкциите ни вредят. Преди две години, половин Европа ни скочи, че ще променяме европейското бъдеще на България. Днес, най-големите европейски лидери в Москва търсят стратегическо партньорство. Когато преди много години БСП представи за първи път въпроса за отношенията с Китай и тогава реакацията е била изключително остра, четейки назад във времето. Днес Китай става желан партньор от цяла Европа. Част от обществото в България обвинява БСП, че искаме и добри отношения и с САЩ, като казват: „Щом е така, значи сте русофоби“. Какво е това, уважаеми българи, политика  на крайностите, на филите и фобите? И докога ще се делим така. Кое може да ни обедини? Едно единствено – българският национален интерес, който мисля, че диктува балансирана външна политика с четирите сили в света – Европа, Русия, САЩ и Китай, с  много ясни и категорични национални позиции, а не с васално и послушно отношение и съюзници в тези наши политики. Търсене на съюзи, на принципна и на ценностна основа.

Ще кажа нещо, което го няма в материала и едва ли ще се хареса на мнозина, дори и в нашата партия, дори и в ПЕС, но го предлагам за дискусия – тема Вишеградска четворка. Сигурна съм, че ще има бурна реакция срещу това, но ви уверявам, че само след 1-2 години противниците ще се убедят, че съм права.

Скоро имахме европейска делегация на мисия в БСП и там се чу изречението по повод на Истанбулската конвенция: „Постъпваш като Орбан, който руши нашите ценности“. Добре, Орбан е десен политик,  но Словакия се управлява от партия от нашето политическо семейство, наши политически партньори се включиха в управлението в Чехия. Кое е общото между тези държави, макар че и те имат много грешки, в ограничаване на права и свободи и не са идеални, но общото е, че икономиките им процъфтяват, че инвестициите им растат, че не са в демографска смърт, а народите им се увеличават и живеят все по-добре.

На срещата на лидерите с партиите от Вишеградската четворка, Робeрт Фицо ми каза, че само за последната година има над 10 нови производства, че произвежда части за коли и машини за цял свят. Каза ми: „Имаме толкова пари, че сега въвеждаме безплатен транспорт, безплатна храна за ученици, увеличаваме заплатите, увеличаваме пенсиите“. Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обсъдим в следващите месеци, какво от този тип политики в Европа може да бъде полезно за България. Ние изпратихме специалисти там, те взеха законодателството на тези държави, ние го прегледахме и видяхме, че то в много отношения отива на левите идеи, но преди всичко са мерки и политики за националните им интереси и облагодетелстване на народите им.  

Искам да поставя и още един въпрос, който вероятно ще породи много ответна ответни реакции, но нека го дискутираме. БСП е решила този въпрос на най-висшия си форум – Конгрес. Никой, нито тези, които сме се събрали днес,  нито ръководство, нито депутати, нито председател на партия може да си позволи да промени решение на Конгреса, освен самият Конгрес. Моля ви, да го дискутираме сега, в  партийните структури, с експерти този въпрос и да решим дали правилно сме го отсъдили.

Моля Сергей, да не се сърди, защото този доклад беше негов на Конгреса, ние споделяме всичко това, но нека да помислим. Става въпрос за Еврозоната и приемането на еврото. Нашата партия на Конгреса е решила „ДА“, но виждате какво се случва в момента. Оставете това, че Европа ни отряза, защото правителства наред не сме подготвили държавата за това,  че социалните ни системи не са готови, че икономиката не е готова, че  банковият сектор не е готов. Сложиха ни в чакалнята на чакалнята просто за да кажат любезно: „Не сте за там“. Добре това го оставяме на страна, но нека да проведем разговора за България, за българската икономика, за стандарта на живот, за българските цени, за живота на обикновения човек и как ще му се отрази това. Дайте да забавим с това ежедневно и непрекъснато напиране, сега и веднага еврото и да ни приемат в Еврозоната.

Предстои ни много сериозен разговор, не само тук. Чужди експерти, германски експерти ни предупредиха: „Не го правете. Последиците ще са такива и такива за вашата икономика, за вашите системи – образователна, здравеопазване, социална “.  Предлагам да отворим тази дискусия, въпреки решението на Конгреса и ако стигнем до друго по-разумно, по-полезно и по-важно на народа, за България и за националния ни интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме, но нека да го говорим. Досега го приемахме- решено е от Конгреса и край. Не, животът, условията и нещата се промениха и ние трябва да сме адекватни към тази промяна.

В заключение, нашето предложение за нов начин на развитие на България е край на бягството на държавата от функциите й, връщането й в стратегически сектори на живота на българите, производство, земеделие, енергетика, здравеопазване, образование, социални системи, образование и култура.  Смяна на договорените правила между политическата класа и икономическите интереси за кражби. Здравето на българина застава на първо място пред частния интерес. Образованието и културата изграждат ценностна система и умения. Науката движи България напред. Всички политики се пречупват през регионите. Всичко това е с една цел – по-добър живот на сънародниците ни и обръщане на демографската катастрофа, външна политика с характер, стъпила на националния интерес на България.

Благодаря на всички, които работихте по тези идеи. Благодаря на всички, които сега ще се включат. Това са само предложения.

Уважаеми другари и другарки,

Дами и господа българи,

Това са идеи. Предстои много работа, за да могат те да станат национално съгласие по ключови сектори за България и за нашия живот. Идваме с тях при вас- работници, учени, лекари, пациенти, културни дейци, земеделци, специалисти.

Ако грешим, кажете ни го, дайте ни акъл и ни поправете.

Ако сме прави, ни подкрепете.

Ще срещнем голям отпор, отпорът на 10 млрд. лв, паралелната държава. Ето защо, пожелавам на всички смелост, неподкупност и последователност в действията.

На работа!

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.