Радев срещу Герджиков: защо вторият тур ще е по-труден

За доброто на България Румен Радев За доброто на България Румен Радев

Радев срещу Герджиков: защо вторият тур ще е по-труден

Радев спечели убедително първия тур на президентските избори. Вторият тур обаче ще бъде по-труден. Инерцията на двойната преднина, с която води пред проф. Герджиков, може да му изиграе лоша шега.

За ниската избирателна активност на изборите в неделя вероятните обяснения са поне две. Едното е умората от изборите, трети за година, съпътствана с желание за наказване на партиите заради неспособността им да съставят правителство. Другата е истеричната кампания на ГЕРБ срещу машинното гласуване в последните седмици, която е уплашила едни и отблъснала други от вота.

Предимствата на Румен Радев

Ако бяха гласували над половината избиратели, безапелационният победител на президентския вот Румен Радев щеше да спечели още на първи тур. Но и така абсолютният му брой гласове – около 1 350 000, са значително повече от тези, с които спечели първия тур на предишните избори през 2016 година – 974 000. Предпоставка за това бе фактът, че той бе подкрепен от всички онези партии, които са срещу статуквото, с изключение на “Демократична България“. Той разполагаше и с уюта да води “държавническа” кампания като действащ президент и да избягва рисковете на директната конфронтация с опонентите си, поради което и се скри от президентски дебат. Опонентът му Анастас Герджиков пък проведе кампания, в която умереният тон често се сливаше с отказ от заемане на категорична позиция.

Румен Радев бе и основната мишена за атака на ГЕРБ не само за президентския, но и за парламентарния вот. ГЕРБ не атакуваха толкова основния си конкурент ПП, нито останалите анти-ГЕРБ формации, колкото самия президент. Защото по този начин се позиционираха като опозиция срещу актуалната власт на служебните му кабинети. В яростната си анти-Радев реторика в нощта след вота Борисов дори се зарадва, че “останахме живи” след “репресиите” на Бойкорашковото МВР.

Провалът на Лозан Панов

Голямата изненада на президентския вот обаче дойде не в челото, а в дъното на класацията. Най-голям провал отбеляза Лозан Панов, който със своите 3,5% остана дори след русофила-патриот Костадин Костадинов. От самото начало Панов бе като осиновено от “Демократична България” дете. Отвън изглеждаше, че кандидатурата му е в десетката на профила на ДБ, доминиран от съдебната реформа. Отвътре обаче тя беше резултат на тежък компромис между нежеланието на основната част от ръководствата на коалицията за издигане на собствен кандидат (заради потенциалната конфронтация с партиите на промяната, застанали зад Радев и опасността от подкрепа за собствения кандидат от ГЕРБ) и самочувствието на част от електората, за когото бе “абсурд ние да нямаме кандидат“. Капсулиран в тесния си кръг от съпруга, пиарка и част от инициативния комитет, изживяващ се като негова партия, Панов проведе самостоятелна, скромна, но остра анти-Радев и незабелязваща ГЕРБ кампания, в която подкрепата на ДБ за него остана само декларативна. На финала на кампанията той се обяви за най-големия демократ и словесно разгроми в два последователни поста подкрепящите го “демократи“. В резултат подкрепата от 2/3 от избирателите на ДБ за него се сви до 1/3 на финала. Поведението на Панов бе не с нулев (при който и той, и ДБ загубиха електорат), а с двойно нулев резултат – критиките към недоподкрепящите го щяха да имат някаква тежест, ако бяха изказани след изборите и щяха да оправдаят поне донякъде предизвестено ниските му, но не чак санитарно мизерни резултати, каквито се оказаха на финала.

Предизвикателствата при втория тур 

На втория тур може да се очаква дори и по-ниска избирателна активност, като това най-вероятно ще е в ущърб на Радев. Въпреки широката партийна подкрепа зад него, тя не е докрай мобилизирана. Още в нощта на вота Радев се опита да я мобилизира, като постави “императивна задача след изборите за съставяне на правителство – реформаторско, антикорупционно и социално“. Инерцията на двойната преднина, с която води пред проф. Герджиков, може да му изиграе лоша шега – много от избирателите му може да не отидат до урните. И обратно – хъсът за реванш след загубата на парламентарния вот ще мобилизира избирателите на ГЕРБ. Които могат да разчитат и на гласовете на ДПС, както и на част от тези на ДБ и на Лозан Панов.

Вторият тур за Радев ще е по-труден от първия. Ако срещу него бе Костадин Костадинов, той можеше да разчита и на отчетлива подкрепа от “гласували с отвращение“, каквато получи Георги Първанов при балотажа си с Волен Сидеров през 2006 година. Победа на Радев на втория тур ще улесни съставянето на правителство под ръководството на бившите му служебни министри и ще му осигури допълнителна легитимност. Победа на Герджиков пък ще върне ГЕРБ на пистата на едно безкрайно състезание за първото място, а евентуалният редовен кабинет ще бъде под двойната преса на парламентарна и президентска опозиция.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.