Путин превръща Мадуро във втори Асад

Путин превръща Мадуро във втори Асад

Путин превръща Мадуро във втори Асад

Путин превръща Мадуро във втори Асад

Руският президент Владимир Путин е на крачка от победата си над САЩ във Венецуела. Само че каква цена ще трябва да плати за това?

В Кремъл могат да са доволни: според източници на “Уошингтън поуст”, Доналд Тръмп е недоволен от своя съветник по националната сигурност Джон Болтън – един от най-твърдите опоненти в американската администрация на Русия и нейните съюзници. Американският президент смята, че Болтън го е подвел, когато е обещал, че лидерът на опозицията във Венецуела Хуан Гуайдо ще може с подкрепата на някои местни силови организации в крайна сметка да свали Николас Мадуро. Но опитът на Гуайдо от миналата седмица да спечели армията на своя страна завърши с провал.

Болтън изглежда настоява за военна интервенция, за да отстрани Мадуро, а Тръмп е против това. В предизборната година той явно желае да спази предизборното си обещание да не намесва САЩ във военни конфликти в чужбина. Освен това Тръмп се надява да постигне споразумение с главния спонсор на режима във Венецуела – Владимир Путин. Това пролича и от срещата на 6. май между Сергей Лавров и американския държавен секретар Майк Помпео, който също е поддръжник на свалянето на Мадуро.

Ние сме армията на народа!

Световен експерт по спасяване на режими

Путин, който миналата седмица успя да убеди венецуелския диктатор да не бяга от страната, изглежда отново е спечелил – и сега може да играе ролята на неприятен, но незаменим партньор за САЩ, с когото американците тепърва ще трябва да преговарят за Венецуела.

Поддържането на социалистическия режим във Венецуела е изключително важно за Владимир Владимирович по редица причини. Руските инвестиции във Венецуела, според най-разпространената оценка, са около 17 милиарда долара. Това са главно инвестиции на Роснефт в петролната индустрия на Венецуела, която постепенно попада под контрола на Москва в замяна на спешна финансова помощ от Кремъл за режима на Мадуро.

Но парите в този случай не са важни. Венецуелските приятели на Кремъл толкова разрушиха икономиката на страната си, че през следващите години ще им е доста трудно да минат без руските инвестиции. Както в случая с намесата в Сирия, за руският президент най-важното е поддържането на образа на най-големия световен експерт, който се бори срещу американската политика за смяна на нежелани режими.

В случая с Башар Асад рискът се оправдава – сирийският диктатор се задържа на власт с помощта на руските ВКС и на наемниците от групата “Вагнер“. Путин успя да нанесе поражение на Съединените щати в западното полукълбо. Именно тази задача сега се изпълнява в Каракас от ветерана от Афганистан и Чечения, генерал-полковник Василий Тонкошкуров и стотици руски военни наемници. Спасявайки Мадуро, Путин спасява още двама от своите “клиенти” – кубинските и никарагуанските режими. За тяхното оцеляване е необходимо непрекъснатото снабдяване с венецуелски петрол. Ако Гуайдо дойде на власт в Каракас, крахът на кубинската комунистическа диктатура много бързо може да стане реалност. А Путин възнамерява да предотврати това по всички възможни начини.

Символичната победа е важна

Символичната победа над Тръмп на венецуелския фронт е важна за руския елит заради основния конфликт, който тя води – войната с Украйна. Ако е в състояние да победи американците на тяхна територия, тогава на какво може да разчита правителството в Киев?

Путин не можеше да не остане доволен от факта, че украинската тема не бе повдигната в последния му телефонен разговор с Тръмп, въпреки заплахата на Кремъл да започне да раздава паспорти на жителите на донецките “републики“.

Москва очевидно не губи надежда за постигане на съгласие с Тръмп за “Ялта-2” – неофициално признаване на постсъветското пространство като зона на изключителното влияние на Москва. Склонен ли е Тръмп да вземе такова решение – засега между него и Путин стои единствено американският Конгрес. А източници от Конгреса твърдят, че подкрепата за Мадуро може да принуди Сената да гласува за въвеждането на нови санкции срещу Кремъл.

Освен това, съответният законопроект – “За защита на сигурността на Америка от агресията на Кремъл” – е готов. Джон Болтън, въпреки венецуелското поражение, продължава да се ползва с доверието на президента и може и да успее да го убеди да използва военна сила срещу Мадуро.

Все пак поддръжниците на свалянето на венецуелския режим имат свой вътрешен политически аргумент: Флорида остава един от ключовите щати за Тръмп на президентските избори през 2020 г.  Няколко милиона избиратели от кубински и венецуелски произход, които живеят там, очакват решителни действия от Белия дом за сваляне на социалистическите диктатури. Голямата игра на западното полукълбо продължава. Защитниците на “доктрината на Монро” все още имат шанс да победят поддръжниците на “доктрината на Путин”.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!