Провалът на политическите лидери

Google

Пандемия и ваксини: как политическото лидерство в България се провали оглушително

Ако още през лятото политиката си беше свършила работата, сега нямаше да е такава драмата със зеления сертификат. Но отговорните политици предпочетоха рейтинга пред истината и сега ще загубят и двете.

Не е време за анализи, а за мобилизация: обществото трябва да намери начин да се организира и да започне да прилага зеления сертификат. Друг път за излизане от кризата няма. Без масова ваксинация и зелени сертификати ще преминаваме през Ковид вълни на всеки четири-пет месеца. Ще загиват хиляди хора и ще трябва да затваряме всичко, за да не се претоварват болниците. Това се случва в момента за трети път от ноември миналата година. Време е да разберем, че не бива да се случва отново и отново.

Провалът на политическите лидери

От аналитична гледна точка въпросът е следният: след като е толкова ясно какво трябва да се направи, след като цяла Европа вече го е направила, защо при нас нещата не се получават? Не, българите не са по-глупави от останалите европейци, ще скочат криворазбраните патриоти, сякаш разполагат с обективни измерители за масово оглупяване. Въпросът не е за средната интелигентност и образоваността на една политическа общност, обаче. И най-образованите нации са произвеждали чутовни глупости и даже престъпления срещу човечеството. Въпросът е на политическо лидерство и на неговия безсъмнен провал в България.

Отговорността за настоящата ситуация не е безадресна. На първо място, отговорен за нея е президентът Радев и неговото служебно правителство. В междувластие България функционира като президентска република. Радев е отговорен за това, че не обяви политиката за преминаване към зелен сертификат още през лятото. Ако през август хората знаеха, че от октомври сертификатите ще са задължителни, сега такава драма нямаше да има. Вярно е, че щеше да има негативни реакции срещу Радев и правителството и може би рейтингите им щяха да се влошат. Но и Стойчо Кацаров, и останалите експерти несъмнено знаеха, че друго решение няма. Предпочетоха рейтинга пред истината и в резултат ще загубят и двете.

ГЕРБ и БСП са почти толкова отговорни, колкото и Радев. Те се провалиха в ролята си на опозиция като не критикуваха мекушавостта на президента по този въпрос. Напротив, те бяха част от причината за тази нерешителност, защото тръбяха навсякъде, че ваксинацията е просто лично решение и държавата не трябва да ограничава с нищо неваксинираните. Тази безотговорност ескалира вчера, когато те вкупом се обявиха срещу въвеждането на зеления сертификат.

Може да стане и по-лошо

В момента и ГЕРБ, и БСП създават илюзията, че страната е изправена пред много луксозен избор – дали да въвежда или да не въвежда ограничителни мерки. А положението е много по-тежко – изборът е между пълно (или близо до пълното) затваряне и частично затваряне с въвеждане на зелен сертификат. Вярно е, че поради ниските нива на ваксинация в много случаи въвеждането на зелен сертификат ще е равносилно на пълно затваряне – училища и университети преминаха на онлайн обучение, защото просто не могат да въведат зелените сертификати в тези срокове. Но е също толкова вярно, че ако сега въвеждането на такъв сертификат се отложи отново, рискуваме след пет месеца да сме в същата ситуация. Макар и закъсняло, това въвеждане трябва да стане, защото явно то е единственият стимул, който може да промени ваксинационната картина в България.

Политическа празнота дебне отвсякъде

Други народни любимци – ИТН – всъщност се позиционираха като полу-антиваксърска партия. Те уж подкрепяха ваксинацията, но си избраха такива говорители, че за всички беше ясно къде са сърцата им. Те не носят отговорност за ситуацията обаче, защото по принцип едва ли могат да носят отговорност за нещо. И тук не става дума за дребно заяждане за неспособността им да сформират правителство. Проблемът е структурен: Слави Трифонов твърди, че разчита на мнението на експертите си, а експертите му твърдят, че той носи цялата отговорност за всичко. В този порочен кръг отговорността изначално се губи в пинг-понг между лидер и експерт, които в крайна сметка губят статуса и на лидери, и на експерти.

За опортюнисти като Мая Манолова и “Възраждане” също не си струва да се говори: те изглежда ще скочат на всяка трибуна, която им обещава няколко гласа повече. Но има и нещо трагично в злоупотребата с темата “протести за права”. Представете си, че антиваксърите успеят и блокират ограничителните мерки в настоящия момент – какво ще се случи, като хора започнат да умират без достъп до лекарска помощ заради претоварването на болниците?

Добра дума трябва да се каже за ДПС по темата Ковид-19 – те, уверени в твърдостта на електората си, сякаш единствени имаха смелостта открито да застанат зад зеления сертификат в първоначалните си изказвания. Дано да не си променят позицията по въпроса впоследствие.

Демократична България съдържателно мълчи по въпроса, но мълчанието е също позиция, която я нарежда до тези, носещи отговорност за ситуацията. От формация, претендираща за експертност, очевидно се очаква повече – искането за свикване на Консултативен съвет при президента е някаква стъпка, но без ясно позициониране на коалицията по въпроса със зеления сертификат тя не е достатъчна. “Продължаваме промяната” също леко се ослушват, макар че с уговорки, допълнения и пируети все пак изглежда подкрепиха зеления сертификат. Като цяло, умните и красивите се стараят повече да изглеждат красиви в тежката ситуация. Не е ясно кой ще се очарова от подобна красота.

Професор Герджиков без да иска обясни причините за липсата на лидерство по кризата с коронавируса, като каза, че не иска да заема позиция по определени въпроси, защото така ще загуби половината от електората си. За такъв тип сметки политиците заслужават да губят целия си електорат, защото стават ирелевантни и направо излишни.

Партиите трябва да се споразумеят

Какво може да се направи в създалата се политическа празнота, изпълнена с къде красиви, къде по-малко красиви политически образувания, носещи се като сапунени мехури по посока на противоречивите обществени нагласи? Демокрацията не търпи празно пространство и обикновено го изпълва с нови играчи след наказателен вот и голяма политическа турбуленция. Че може ли да има по-голяма нестабилност от сегашната? Може, може, ще кажат оптимистите.

За да не се стига дотам, партиите, претендиращи да бъдат носители на някаква политическа отговорност, би трябвало – гласно или негласно – да се споразумеят да подпомагат въвеждането на зелените сертификати. Да, ясно е, че компромиси в първоначалния преходен период ще са необходими – като броенето на първата игла за временно достатъчно и удължаването на срока на сертификатите на преболедувалите, например. Други гъвкави мерки също ще се наложат в непосредствено бъдеще. Но заставането по принцип срещу разумната политика за зелени сертификати или нейното безсрочно отлагане би било триумф на безотговорността. А и едва ли ще избегнем сериозно затваряне на страната в близките седмици – нека поне то да се използва за приемането на мерки, които най-накрая трайно да нормализират ситуацията. Тази нормализация вече се случва в Западна Европа и ключът към нея не е таен – ваксинация и зелени сертификати. И адекватно политическо лидерство, разбира се.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.