You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Проевропеецът Валери Симеонов

Протести с искане за оставката на Валери Симеонов Протести с искане за оставката на Валери Симеонов

Проевропеецът Валери Симеонов

Един уж вицепремиер в една уж цивилизована държава. След поредната изцепка на вицепремиера Валери Симеонов е редно той да се сбогува с властта. Но нищо подобно няма да се случи – заради оцеляването на власттa.

Ако слушате неговите колеги, вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов е консерватор, патриот и загрижен за държавата. Към описанията за него причисляваме още: твърде откровен, импулсивен, проевропейски ориентиран и “знаете го какъв е”. Според Волен Сидеров пък колегата му е джендър и соросоид, защото искал приемането на Истанбулската конвенция, което пък далеч не е вярно. 

Не оценките на коалиционните партньори обаче са най-верният измерител, затова нека видим как действа политикът Валери Симеонов – и като вицепремиер сега, и като депутат, подкрепящ управлението в предишния мандат. 

“Опраскахме ва”

Проевропеецът Валери Симеонов беше изключително щастлив от приетите ограничения за гласуване на българите в чужбина. Съответно той вървеше из кулоарите на парламента и си припяваше: “Опраскахме ва, опраскахме ва”. 

Същият проевропеец и патриот влезе в управлението, след като блъскаше и буташе по брутален начин пенсионерка с българско гражданство, опитваща се да премине границата, за да упражни конституционното си право на глас.

Твърде откровеният” и “импулсивен” вицепремиер, който “знаем какъв е”, направи забележка на телевизионен водещ какви въпроси му задава и му напомни, че столът на доскорошната му екранна партньорка е останал празен. За сходна реплика негов колега от ГЕРБ бе накаран да подаде оставка. За Валери Симеонов обаче очевидно това не важи.  

Същият знаков управленец няколко пъти плашеше да напусне властта и то в редките прояви на европейски стандарт от страна на ГЕРБ – при отстраняването на шефа на парламентарния шеф Димитър Главчев; както и при оставките на тримата министри след ужасяващата катастрофа край Своге с десетки жертви. 

Проевропеецът Симеонов нападна без свян различни групи граждани, несъгласни с негови тези – обяви се против протестиращите в защита на Пирин и срещу къмпингуващите, за да мине всякакви благоприлични граници с казаното по адрес на майките с деца с увреждания.

Капката, която преля чашата

Репликата, която взриви в обществото, Симеонов произнесе пред личната си телевизия СКАТ – канал, който неведнъж той е употребявал за разправа с политическите си опоненти. 

Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели”, заяви Симеонов със самодоволна физиономия.

Описвайки държавата си, датчаните казват, че имат социална система, която е до теб, когато се нуждаеш от нея, отбелязва английската журналистика Хелън Ръсел в книгата си “Така го правят датчаните”. Ако се наложи българи да опишат социалната система в своята държава, може би трябва да кажат, че тя липсва точно когато им е най-необходима.

Ето защо най-нормално е най-уязвимата и беззащитна група в България, изоставена от държавата си, да има не други, а тъкмо материални цели. В този смисъл изненадата на Валери Симеонов от вида искания на майките, посветили живота си на оцеляването на собствените им деца, е напълно непонятен и показва неразбиране. Не просто житейско и логическо, а държавническо, въпреки вицепремиерския му пост, към който са зачислени като отговорности и здравното и социалното ведомства. 

Проблемът обаче не е просто в репликата на Валери Симеонов, която може да получи десетки квалификации. Проблемът е в начина на разсъждение на властимащите. Впрочем, реакцията на Борисов не е по-различна от тази на коалиционния му партньор.

Адекватността изисква Симеонов – този проевропеец, консерватор и патриот – незабавно да напусне поста си. Защото е неприлично да го заема повече. Вместо адекватност обаче публиката получава постно извинение от страна на Борисов за думите на своя вицепремиер и препоръка към него да се извини. 

Подобни властови реакции обаче не са нищо друго освен комични, защото подсказват отношението на цялата власт към подобни казуси. Май на всички вече ни стана пределно ясно, че никой в управлението не възнамерява да си разваля приятното прекарване заради “една реплика” по адрес на “едни майки”.  

По-лесният противник

Впрочем, описваният като импулсивен (освен проевропейски и прочие) политик далеч не прояви въпросната си импулсивност и не заплаши нито веднъж да напусне управлението, ако не бъде приет законът му за ограничаване на рекламата на хазарт – тема, по която той получи доста сериозна обществена подкрепа. Нещо повече – когато документът бе удавен в различни технически процедури, лидерът на НФСБ, който е известен с острите си реакции, не просто не реагира както обикновено, ами и заключи, че не би се обесил, ако текстовете му не бъдат одобрени.

Защо Симеонов реагира по един начин спрямо майките, а по друг спрямо хазартни и рекламни босове с медийно влияние – отговорът е очевиден. Първите са малко на брой и стилистичните му упражнения върху тях, по неговата логика, са съвсем допустими. Докато в другия случай вицепремиерът би си спечелил противник, комуто не може така лесно да се противопостави. 

Единственото по-скандално от поведението на вицепремиера обаче е, че то ще бъде неглижирано, както всеки път досега, когато е ставало дума за отделни, малки групи граждани. Омаловажаването му пък ще бъде в името на оцеляването на властта. А това, че от ръководството на ПП “Атака” снемат доверието си от него “заради недопустимите обиди към хора с увреждания” и настояват за излъчването на друг вицепремиер от Патриотите, все още нищо не означава. Изглежда Симеонов ще продължи да си бъде уж вицепремиер (по неговите собствени думи), уж проевропеец, уж патриот в една уж цивилизована държава, част от чиито граждани са подлагани на геноцид – но съвсем не наужким.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!