Проблем номер едно. България

Проблем номер едно

Проблем номер едно Проблем номер едно

Все още твърде далеч от “образцовия дом“. Две трети от българите не виждат никакъв напредък.

Торстен Гайслер: “България излиза пред Румъния в оценките на ЕК за темпа и посоката на съдебните реформи, но организираната престъпност и висшата политическа корупция си остават болният проблем номер едно на страната.”

Катастрофа за Румъния и обичайни критики за България” – гласи краткият коментар на шефа на базираната в Букурещ Правна програма на фондация „Конрад Аденауер” Торстен Гайслер за съдържанието на последните мониторингови доклади на ЕК за състоянието на румънското и българското правосъдие. Равносметките за реформите в правосъдието и напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност в България и в Румъния водят до един и същ извод. А той е, че петте години европейско членство са се оказали недостатъчни, за да се запълнят големите дефицити в упражняването на върховенството на закона и в правоприлагането в двете балкански държави.

“Сиамските близнаци” на Балканите

Деветдесет и шест процента от анкетираните граждани и в България, и в Румъния сочат корупцията като най-тежкия проблем пред развитието на своите страни. Още по-страшна обаче е една друга, обща и за двете държави социологическа статистика. Тя сочи, че две трети както от българите, така и от румънците смятат, че от присъединяването на страните им към ЕС насам не е постигнат какъвто и да било напредък в съдебните реформи и в противодействието срещу корупцията и мафията. Според Торстен Гайслер чувствителната разлика в тона на ЕК в петгодишния отчет на изпълнението на ангажиментите на София и Букурещ по механизма за сътрудничество и контрол идва като отзвук от острата политическа криза в Румъния. „Предишните три доклада на Еврокомисията за Румъния бяха по-добри от тези за България, но последните събития в Букурещ поставят остро въпроса доколко въобще може да се говори за респект към върховенството на закона от страна на самото правителство”.

Според него България излиза пред Румъния  в оценките на Еврокомисията за темпа и посоката на съдебните реформи. За това говорят и оповестените в Брюксел дати за следващите мониторингови доклади – Румъния ще бъде оценена още през декември тази година, докато следващият доклад за България трябва да излезе едва в края на 2013-та година. „Причина за тази новопоявила се разлика в доверието към двете съседки се крие в сериозните съмнения и тревоги за цялостното развитие на ситуацията в Румъния и заради нарушаването на основополагащи принципи на европейското право в тази страна. Несъвместими с тях са атаките срещу румънския Конституционен съд и националния Омбудсман”, пояснява Гайслер. „Така погледнати, сравненията  между България и Румъния определено са в полза на България, констатациите за която звучат  и по-оптимистично, особено в частта за политическата воля на София да се справи с проблемите. И в Брюксел определено очакват към края на 2013-та година страната да успее да достигне целите, заложени в механизма за сътрудничество и развитие”, пояснява Гайслер. Ако това стане, ще отпаднат  и основанията за мониторинг върху българското правосъдие.

Рибата се вмирисва откъм главата

Според шефа на правната програма на фондация „Аденауер” най-тежки критики в докладите отнасят висшите съдебни съвети в София и Букурещ заради цялостната си дейност и заради непрозрачността при избора на техните членове. И за двете страни се отчита намаляване на дефицита от качествени закони, като в случая основният проблем не е законотворчеството, а прилагането на волята на законодателя в правораздаването – от разследването и разглеждането на делата в съдебната зала до изпълнението на съдебните решения. Експертите на Еврокомисията откриват при наказателните дела много висок процент на оправдателните присъди или на присъди, с които се определят наказания под минимума. Преди пет години в Румъния дялът на оправдателните присъди в решенията на съдилищата е бил 75 на сто, а понастоящем е спаднал на 60 на сто.”В случай, че в двете държави изобщо се е  стигало до присъди по делата за корупция, наказанията са били много меки и не са съответствали на нанесените от това социално зло вреди”.

Организираната престъпност – български специалитет?

Организираната престъпност е отбелязана като отличителна особеност за България, но справянето с нея е предизвикателство и пред България, и пред Румъния”, смята Гайслер. Това социално зло несъмнено има връзка с отчетените и в двете държави високи равнища на разпространение на висшата политическа корупция, със злоупотребите с публични средства и европейски фондове, както и с далаверите около обществените поръчки. „Положителен елемент в българската стратегия за борба с корупцията е създаването на аналитичния център Боркор. Но той все още не работи активно. Все пак България е на път да постигне европейските критерии за правосъдие, докато Румъния пропуска шанса си да направи”, резюмира юлските мониторингови доклади шефът на Правната програма на фондация „Аденауер

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!