Предлагат затягане на мерките в България още от 27 ноември

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Предлагат затягане на мерките в България още от 27 ноември

Какво може да бъде забранено? Затваряне на училища, детски градини и ясли, забрана за тържествата, екскурзиите и спортните мероприятия: днес здравният министър Костадин Ангелов предложи затягане на мерките още от петък. Ето какво може да се промени:

На брифинг в Министерски съвет днес (23 ноември) здравният министър Костадин Ангелов предложи затягане на мерките с цел ограничаване на пандемията. Предстои предложенията му да бъдат обсъдени от правителството.

Какво може да се промени? 

Предвижда се да бъдат преустановени присъствените занятия в университети, училища, детски градини и ясли, както и всички колективни спортни, културни и развлекателни меропрития. Министърът предлага също така забраната за нощните заведения да бъде удължена, а ресторантите да затворят и да могат единствено да доставят храна по домовете. И още: да затворят всички магазини освен тези за хранителни стоки. Сред предложените от Костадин Ангелов мерки са и тези: забрана на работата на моловете, на екскурзиите и тържествата.

Здравният министър предлага новите мерки да влязат в сила още в петък, 27 ноември. По неговите думи, те би трябвало да дадат някакъв резултат до две седмици. Ако проработят, за Коледа може да бъдат отхлабени, каза още той.

“Предстоят разговори с всички секторни министри”

Не сме обмисляли детайли, които касаят работата на всеки един сектор. Казах какви са принципните ни предложения. Предстои да ги обсъдим с всички секторни министри дума по дума, за да може да анализираме всеки един детайл“, каза той пред журналисти.

Коронавирус в България: никъде другаде в ЕС хора не издъхват на стълбите пред болница

Хора умират на стълбите пред болница, а те ни казват, че усещането за хаос не отговаряло на истината. Къде другаде в ЕС се разиграват такива ужаси? В България и пациенти, и медици са жертви на хаоса и цинизма.

Българските граждани, които възнамеряват да съдят болници и лекари заради загуба на близки, починали от Ковид-19, пропускат истинския виновник – правителството с премиер Бойко Борисов. И пациенти, и медици са жертви на хаоса, ужаса и цинизма в резултат от командно-административните мерки на управляващите. Но не те ще понесат отговорността за смъртта на хора, издъхнали на стълбите пред болници, в линейки или в резултат от разтакаване поради липса на единен протокол за лечение.

В интервю пред швейцарска медия специалният пратеник на СЗО Дейвид Набаро констатира, че европейският отговор на пандемията е бил “непълен”, тъй като е била пропусната възможността да бъде изградена необходимата инфраструктура през летните месеци. Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков обясни вчера по БНР, че властта е използвала летните месеци, за да преговаря за осигуряване на ваксини, да прави анализи и да разиграва сценарии – “как да реагира системата при съответен брой хора”. Сега виждаме, че системата на здравеопазването реагира със срив. Д-р Пенков обаче твърди, че усещането за хаос не отговаряло на истината.

Изгубеното време

Ако управляващите наистина са използвали лятото за разработването на различни модели, настоящите им действия ги опровергават. Вече е краят на ноември, а тепърва се подготвят законови текстове, които да уредят командироването на медици и пребазирането им. Пред Дойче Веле медик сподели, че няма подписани от министъра методични указания до лекарите как се маршрутизира и лекува болен. Освен това, смята лекарят, реалната смъртност от Ковид-19 е много по-висока – поне два пъти, тъй като се съобщават данни само за починали с положителен PCR-тест.

А мнозина изобщо не стигат до такова изследване. Най-малко половин милион души в България нямат личен лекар, а това означава, че дори някой от тях да се почувства зле, просто няма на кого да се обади, за да бъде проследено състоянието му. Този проблем съществува и в София и възпрепятства ефективността на разкритите преди дни Ковид-зони в десетина Диагностично-консултативни центъра в столицата, тъй като именно джипитата насочват пациенти към тях.

Друг съществен проблем е, че PCR-тестовете не се реимбурсират. Въпреки разтръбеното решение личните лекари да могат да издават направление за такъв тест, това още не е факт. А не е факт, тъй като зависи от подписването на анекс към Националния рамков договор за 2020 г., към който общопрактикуващите лекари имат доста резерви. Опитите на управляващите да ги “натиснат”, за да стане бързо, се провалиха.

Сумата от 120-130 лева за PCR-тест е непосилна за хиляди хора в най-бедната държава от Европейския съюз. Но дори и да се стигне до реимбурсиране, десетки хиляди пак ще останат извън обхвата – или няма личен лекар в района, в който живеят, или не са здравноосигурени. Това означава, че реалната картина на заразените с коронавирус е силно изкривена – управляващите нямат представа колко са на практика, за да се предприемат съответни мерки за карантиниране. И след лятното моделиране тези проблеми не са намерили решение.

Това се случва, но не благодарение на управляващите

В края на деветия месец от пандемията, но не благодарение на  управляващите, извън София също ще може да се извлича кръвна плазма от преболедували Ковид-19 – в Пловдив и във Варна. Стана възможно благодарение на дарения: така в Пловдив събраха парите за апарата, във Варна – за сетовете, а кампания за набиране на средства обявиха и в Плевен. Предстои такъв апарат за плазмафереза, също дарение, да заработи и в Стара Загора.

До началото на ноември единствените два апарата работеха в столицата – в Националния център по трансфузионна хематология и във ВМА. Това създаваше големи затруднения – ако някой иска да помогне на свой близък в провинцията, трябва да пътува до София, да се подложи на процедурата, след което плазмата да бъде изпратена в съответната болница. Да, плазмата не е панацея, но повечето българи нямат достъп до по-иновативни и скъпоструващи терапии. Стотици искат да дарят, за да помогнат, а в цялата страна апаратите са едва пет.

В петиция и отворено писмо до премиера и здравния министър от сдружение „Лечение на Ковид-19 с рековалесцентна плазма“ призоваха на желаещите да дарят да се даде възможност да го направят във всеки областен град. Един нов апарат струва 40-50 хиляди лева, купените сега са втора употреба. Както горчиво се пошегуваха лекари, управляващите не бързат с тях, тъй като комисионите ще са малки. Не издържат и оправданията, че консумативите са скъпи – един сет струва около 300 лева, които в краен случай може да бъдат платени и от близките на пациент с Ковид-19, казва д-р Павлина Михайлова, председател на сдружението.

И още факти

Стихийните действия на властта в пандемията отдавна са обект на критика от страна на експертите. Един от тях – д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването, отбеляза наскоро, че “не е много ясно за хората къде трябва да отидат и каква медицинска помощ могат да получат”. Хвърлят се едни пари на едно място, после на друго, без да се оцени какъв е ефектът от бързо нахвърляните мерки, добави той.

Всички тези проблеми се стоварват върху други – дефицит на лекарства заради презапасяване и изтегляне на големи количества към болниците; по-ниски възнаграждения за лекарите заради по-малко пациенти по други клинични пътеки; “протежета” в болници, които нямат нужда от хоспитализация, но са там от панически страх за живота си. И тези проблеми няма да бъдат решени, колкото и заповеди да издадат премиерът Борисов и здравният министър Ангелов.

И всъщност няма значение дали управляващите ще признаят за хаоса. Никъде другаде в ЕС хора не издъхват на стълбите пред болница или след многочасови обиколки из лечебни заведения с двустранна бронхопневмония.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.