Предимствата на демокрацията

България - Народът му вярва като на Бог България - Народът му вярва като на Бог

Вярата на българите в демокрацията и месиите

Голямата задача пред българската демокрация е да излезе от порочния цикъл, заключен между недоверието в рационалните структури и сляпото следване на персонална харизма.

В деня за размисъл си струва да се спрем на общото състояние на българската демокрация. Страната за една година три пъти гласува за парламент. Това може да се тълкува като криза на представителството, което не може да излъчи стабилно управление. То е обаче и демонстрация на устойчивостта на конституционната рамка: дори в комбинацията между пандемията и покачването на част от цените политиката се развива по правилата на основния закон. Нещо повече, радикализацията сред партиите не се е увеличила значително и най-крайните политически формации са сериозно маргинализирани. Каквато и криза България да преживява, тя е много далеч от Ваймарския сценарий, свързан с колабиране на демократичните институции.

Предимствата на демокрацията

Тази оптимистична интерпретация се потвърждава от данните на едно скорошно изследване на обществените нагласи на “Алфа рисърч” и Институт “Отворено общество“, проведено в края на октомври. В него 56 процента от българите посочват демокрацията като най-добрата форма на управление, а 28 на сто не са съгласни с това твърдение. За сравнение, през 2018-а година при задаването на същия въпрос привържениците на демокрацията са били 45 процента, а опонентите 34 на сто. Големият извод, на който тези числа навеждат, е, че извънредните избори през 2021-а година, както и протестите през 2020-а не са разочаровали българите от демокрацията, напротив – убедили са ги в нейните предимства.

Оптимистична нотка внася и фактът, че младите в огромното си мнозинство – 64 процента – посочват демокрацията за категоричен свой избор. Хората с висше образование (72 на сто) и жителите на София (71 на сто) са също свъхпредставени сред предпочитащите демокрацията. Възрастовите разлики в отношението към тази форма на управление са особено интересни. Хората над 60 години по време на промените от 1989-а са били трийсет-четирийсет годишни – те са били тогавашните млади почитатели на реформите и демокрацията. Днес сред тях са и голяма част от скептиците.

Всеки десет години – нови играчи

В споменатото изследване за първи път беше включен въпрос за популистките нагласи сред избирателите по утвърдения модел на “Барометъра за популизъм” на фондация “Бертелсман”. И тук се получи една изненада, която се нуждае от обяснение. В Германия през 2020-а година 20,9 процента от избирателите са с изразени популистки нагласи, 47,1 на сто са не-популистите и 32 процента са “смесени” – по-неопределена, междинна категория.

През 2021-а година в България по същата методология резултатът е: популисти – 24,2 процента, не-популисти 27,7 на сто, смесени – 48,0 процента. Изненадата е, че двете страни не се различават драматично по дела на изразените популисти. Това, в което изглежда е разликата, е много големият дял “смесени” в България и съответно по-малкият дял на изразените не-популисти.

Тези числа са важни, защото партийните системи в България и в Германия се различават сериозно. В германската доминират утвърдени партии с традиции, докато в България поне на всеки десет години, а и по-често, има сериозна трансформация на партийната система с появата на нови играчи, някои от които със силно популистки характер. Подобни феномени имаше през 2001-а и 2009-а година, както и в началото на 2021-а. По-малки формации от този тип се родиха и през 2005-а и 2014-а година.

Ако изразените “популисти” в България и Германия са сходен дял, голямата разлика в партийните системи на двете страни изглежда се дължи на ниския дял “непопулисти” у нас. Казано по-разбираемо, средният избирател в България по-лесно се запленява от персоналистки спасители, от герои с особена харизма, които обещават магически решения за кратък период от време. Причините за това различие може да са многобройни – германците изглежда са си взели поуки от Ваймарската катастрофа и са развили имунитет към персоналната харизма. Може би и фактът, че имат по-дълъг демократичен опит (в западната част на страната) им помага да поддържат устойчиви и утвърдени партии.

Рисковете от подхода “всеки сам си преценя”

Има обаче и нещо тревожно в българската ситуация, което също може да обясни фрагментраността на партийната истема и лесния възход на персоналистки и популистки формации в нея. Това са ниските нива на доверие в основните рационални колективни инструменти за защита на интересите на хората. Например, 50,2 процента смятат, че законите по принцип са несправедливи, а цели 57,4 на сто ги смятат за неразбираеми. 84,9 процента пък са убедени, че каквито и да са законите, те не се прилагат еднакво за всички, а 37 на сто считат, че дори правителството не ги спазва. Ако пък работата стигне до съд, мнозинството е сигурно, че няма да получи справедлив процес.

В една такава среда лесно се налага изводът, че всеки трябва да се справя сам за себе си и да не разчита на колективни и солидарни форми на защита. “Всеки сам си преценя” всъщност е влязло дълбоко в колективния код и проявите на този синдром по отношение на ваксинационната кампания са потвърждение на общото правило.

Разбира се, няма общество, което да е оцеляло с политиката “всеки сам си преценя“. Идват кризи, в които са нужни спешни колективни действия – закони, локдауни, компенсационни мерки и т.н. И тук идва проблемът: който не е инвестирал в стандартни и институционализирани форми на колективно сътрудничество (партиите са важен такъв елемент), по време на криза има спешна нужда от извънреден спасител. Този спасител обикновено е някой, който с уж изключителните си персонални качества трябва да вземе нужните решения и да подреди нещата.

Така се получава българското люшкане от липсата на доверие в колективното до сляпото доверяване на поредния спасител, който вместо с постоянство, образование и професионализъм в политиката блести с чудодейни качества, извънредно его и лична харизма.

Голямата задача пред българската демокрация е да излезе от този цикъл, заключен между недоверието в рационалните структури и сляпото следване на персонална харизма. На България са нужни политически партии, които имат решението за позитивен изход от порочния кръг, а не изискват прехласване пред някакви техни магически качества. Политическият свят отдавна е разомагьосан. 

Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 16-23 октомври 2021-а година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустимо стандартно отклонение на национално ниво при 95 процента гаранционна вероятност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено от “Алфа Рисърч” в рамките на проект, финансиран от Институт “Отворено общество” и изпълняван съвместно с Центъра за либерални стратегии. Сравнителните данни от предходни години са от изследвания, проведени и финансирани от Институт “Отворено общество“.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.