Пловдив като „цигански град“

Монти Пайтън Монти Пайтън

България е циганска държава, според един английски журналист.

Великобритания е страната с най-много гейове на глава от населението. Великобритания, също така, е държавата в която действащият премиер отглежда новородената си дъщеричка в кашон.

Давате ли си сметка колко лесно може да бъде преиначена истината? И как от един известен в цял свят като невероятен композитор и изпълнител, какъвто е Елтън Джон, може да остане само онова, което кара не малка част от хората да повдигат учудено вежди. Или пък симпатичната история за премиерското бебе, родено по време на лятната почивка на семейството, и за това как сестричката импровизирала креватче на малкото същество – тя също може да бъде интерпретирана доста различно… Кой има сметка от подобни спекулации?

Оказа се, че някой все пак има доброто желание да очерни името на България. Филм на британския актьор и журналист Майкъл Палин представя България като някакво отвратително място. Както за живеене, така и за туризъм. В някои медии Палин е представен като известен актьор и журналист. Ние ще се въздържим от подобно определение, не за да ставаме злобни, а по-скоро неутрални. Факт е, че Палин е известен като част от групата „Монти Пайтън“, където обикновено играе прекалено крайни роли.

Това не е първият филм за България на Майкъл Малин. През 2007 година той представи на британската аудитория лентата „Michael Palin’s New Europe“. Сполучливо заглавие, защото представеното във филма и по-скоро лична гледна точка, отколкото обективен репортаж. И тогава, както и сега България е представена като страна на циганите и чалгата. Антибългарската лента е излъчена на 15 февруари, по телевизия “Yesterday“. Водещият пътува от Лондон през Румъния, Сърбия, Македония, България, до Турция. „Новата Европа“ на Майкъл Палин се завъртя малко след като страната ни беше приета за пълноправен член на ЕС. Идеята беше да се внуши каква груба грешка е това. И ако направим връзката между тогавашното и сегашното излъчване, то няма начин да не открием свързващото звено, а именно – Шенген. Тенденциозното и повърхностно представяне на България точно по това време цели именно подронването на престижа й в момент, когато държавата ни търси подкрепа и одобрение за Шенген…

Възмутен и огорчен от преиначаването на истината за страната ни, в редакцията на bnews се е обадил писателят и публицист Мартин Ралчевски, който живее и работи във Великобритания.

Майкъл Палин представи своята антибългарска гледна точка.  Където и да отиде, през която и държава да мине, Палин сипе супрелативи за тях. „Както виждате Румъния е не само красива, но и модерна страна, – обяснява той. – Страната отдавна няма нищо общо с комунистическото си минало. Пазарната икономика е установена напълно и тук практически може да се намери всичко…“. И това се повтаря почти навсякъде, с изключение на България.

В милата ни Татковина журналистът се е срещнал с Азис като един виден представител на живеещите в тази страна. Следват традиционни въпроси от рода на „Има ли дискриминация към теб?“, на което Азис отговаря “Този цвят на кожата ми не е тен. Такъв съм се родил. Това явно винаги ще е трън в очите на някои.

Циганската тема не спира само със сърцераздерателната изповед на Костинбродския славей. Минавайки през Пловдив той го нарича „цигански град“. Това дори не заслужава да бъде коментирано. Палин не си е направил труда да обиколи „най-циганския“ град и бъде малко по-обективен в определенията си.

Подобни твърдения дори нямат нужда от коментар. Факт е, че скечовете и сатирата, в които е участвал Палин са дали някакъв резултат при решаване на определени проблеми във Великобритания. Но в България си имаме хора за скечове, както и такива за критика. Палин явно не е чувал, че добрият журналист не изразява мнение, той представя нещата такива, каквито са…

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.