СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Пет ваксини - коя е най-добра?
чт. юни 30th, 2022

Пет ваксини – коя е най-добра?

Векторни и РНК-ваксини, протеинови и „убити“ – битката срещу коронавируса се води и с помощта на ваксините, които обаче действат различно. В ЕС одобрените са пет на брой. Коя от тях какви предимства и недостатъци има?

Имунизираните германци вече са над 61 милиона, но това все още не е достатъчно – едно твърдо ядро от хора продължава категорично да отхвърля Ковид-ваксинациите. Надежда, че те могат да променят мнението си, дава протеиновата ваксина Nuvavoxid на производителя Novavax. „Смятам, че неимунизираните над 60 години биха могли по-лесно да приемат този базиран на протеина препарат„, казва председателката на Германското дружество по имунология Кристине Фалк.

Всички залагат на шиповия протеин

Дълго време най-големи надежди се възлагаха на РНК-ваксините на BioNTech/Pfizer и Moderna. Те бяха първите, получили одобрение в ЕС. Това бе технологичен пробив, но всъщност този вид ваксини се изследват от над 20 години. Те, както и другите одобрени типове ваксини, са фокусирани върху т.нар. шипов протеин на коронавируса. Препаратите по изкуствен път изграждат този вид протеин, който след това може да бъде разпознат от имунната система. Тя активира защитните клетки и изгражда антитела. Ако впоследствие се стигне до зараза, тялото разпознава шиповия протеин и го атакува. 

Векторните ваксини на AstraZeneca и на Johnson & Johnson залагат на генетичния строеж на шиповия протеин. Но те се базират на обезвредени и неопасни за хората простудни вируси, използвани като транспортни коридори за генетичната информация за шиповия протеин. И при тях впоследствие тялото само доизгражда протеина.

Измененията в генома са изключени

Ваксината на AstraZeneca вече не се прилага в Германия. Още в самото начало бе констатирано, че тя предлага по-малка защита от РНК-препаратите. Освен това стана ясно, че тази ваксина може да причини, макар и в много редки случаи, тромбози във венозните синуси при младите хора. А пък ваксината на Johnson & Johnson осигурява само 65-процентна защита от коронавируса, по данни на Института „Роберт Кох„. 

Някои хора се опасяват, че РНК- и векторните ваксини могат да променят генетичната информация. Според имуноложката Фалк това е изключено. „РНК изобщо не може да проникне в клетките. При векторните ваксини такава възможност съществува теоретично, но вероятността това да се случи клони към нулата„, уверява тя.

Новият тип ваксина

Препаратът Nuvavoxid на производителя Novavax е поредният, одобрен от Европейската агенция по лекарствата ЕМА. Базираните на протеин ваксини не съдържат генетична информация на протеина, а самия шипов протеин в себе си – като негово синтетично копие.

Т.е. тялото няма нужда само да доизгражда протеина – една от стъпките се прескача. Така обаче отслабва и силата на имунната реакция. Затова ваксината съдържа един вид катализатор, който усилва действието на препарата и вкарва шиповия протеин в клетките. За целта Novavax залага на едно относително ново вещество, което се добива от кората на чилийските сапунени дървета.

Ефективността на Novavax по отношение на по-раншните варианти на вируса бе изчислена на 90 процента при клиничните изпитания. Нови проучвания показват, че тази ваксина може да се използва и като бустерна. ЕС вече е поръчал 100 милиона дози от нея.

Не е класическа „убита“ ваксина

Някои хора очакваха дълго препарата на Novavax, тъй като той бе определян като първия с умъртвен вирус. Но не е точно така, защото тази ваксина съдържа само изкуствено създадения шипов протеин на вируса, а не целия вирус, отгледан преди това във вирусни клетъчни култури и впоследствие умъртвен, т.е. деактивиран.

А понеже протеинови ваксини като Novavax се използват отдавна, този препарат може да се пребори със скептицизма на част от нерешилите да се ваксинират, макар за него да няма научно основание.

Как влияят ваксинациите на Омикрон?

Въпреки двойната имунизация, а в някои случаи и след поставена бустерна доза, хора продължават да се заразяват с Омикрон. Но от това не следва, че одобрените до момента ваксини не дават ефект. „Чрез имунизацията се активират три линии на защита: антителата в устата и гърлото, в кръвта и в Т-клетките в лимфните възли. От тези трите само първата линия не функционира добре срещу Омикрон – изградените антитела в устата и гърлото не стигат за избягването на заразата„, казва имуноложката Фалк.

Но имунизацията предотвратява тежкото протичане на заболяването. Затова сега би трябвало да бъде предприето всичко възможно за поставянето на третата доза максимално бързо – а и повече хора да се решат да си сложат първа ваксина. През това време производителите на ваксини работят по вариант, съобразен с Омикрон. Но няма смисъл да се чака, защото и съществуващите сега ваксини предлагат добра защита, уверява експертката.