Парковете в България

Парковете в България Парковете в България

Две министерства се съдят заради  Асоциация на парковете в България.

Общо водените дела от „Асоциация на парковете в България” срещу различни министерства и държавни институции са над 47

От 2008 г. насам сдружение „Асоциация на парковете в България” е завело 14 дела срещу Министерство на околна среда и водите. Това става ясно от писмо до НГС „Природата за хората”, получено по Закона за достъп до обществена информация. Сдружение „Асоциация на парковете в България” с председател Тома Белев е учредено през 2003 г. от Дирекциите на девет държавни природни парка, които са създадени с постановления на Министерски съвет.

От предоставената от МОСВ информация става ясно, че всъщност Дирекциите на парковете, които са държавни структури на бюджетна издръжка към Министерство на земеделието и храните съдят държавата в лицето на Министерство на околна среда и водите. Тази абсурдна ситуация, продължаваща вече 11 години, е благодарение на бездействието и безсилието на държавните институции. За всичките тези години МОСВ не е изпратило нито един сигнал до Министерство на земеделието или до други компетентните органи, с което да поиска прекратяване на тази порочна практика, структурите на едно министерство да съдят друго. Още по-учудващо е , че МОСВ мълчи безропотно и се явява по всички дела. Същевременно Асоциация на парковете в България участва в десетки конкурси и печели поръчки от същото това Министерство на околната среда и водите.

Представете си , че заместник-министрите, подобно на колегите си държавни чиновници от „Асоциация на парковете в България”, си създадат асоциация на „Заместник-министрите в България“, с която да участват в усвояване на евро проекти да получават пари за тях и същевременно да водят съдебни дела срещу актове на Министерски съвет. Общо водените дела от „Асоциация на парковете в България” срещу различни министерства и държавни институции са над 47.

Безобразието става още по-голямо и от факта, че сдружение „Асоциация на парковете в България” от почти шест години е с нелегитимно управление. Цялата дейност на Сдружението, включително и участието им в обществени поръчки и усвояване на средства по еврофондове е в противоречие на българското законодателство. Това се прикрива от председателя на сдружението Тома Белев и от членовете на Управителния съвет – Михаил Михайлов, Юлия Тумбаркова, Иван Иванов и Милко Белберов. От 2008 г. насам всички членове са нелегитимни, не само поради факта, че мандатът им е изтекъл преди шест години, но и че са освободени от постовете Директори на природни паркове (с изключение на Юлия Тумбаркова) и нямат законно основание да участват в управлението на „Асоциация на природните паркове в България“. Вписването на Тома Белев като председател на Управителния съвет на Асоциацията, освен че е извършено в противоречие на закона, е и в нарушение на устава на организацията. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Устава, Председателят на управителният съвет е член на Управителният съвет, а Тома Белев не е член, а само представляващ Дирекцията на парк „Витоша“. Това нарушение на устава обяснява защо няколко години след прекратяване на правомощията му като Директор на ДПП „Витоша“, все още представлява една организация, към която няма вече никакво отношение. От 2008 г. насам членовете на УС съзнателно са бездействали и заблуждавали обществото и институциите, че представляват легитимно Сдружението, като не свиквали Общо събрание и не са отразили необходимите промените в ръководството на сдружение „Асоциация на парковете”. Това е нарушение на Закона и Устава на Сдружението.

Предисторията: На 13 март 2003 г. Софийския градски съд, фирмено отделение с Решение № 1 регистрира сдружение с наименование „Асоциация на парковете в България”. Учредители са:

  • – ДПП „Витоша” – представлявано от инж. Тома Георгиев Белев;
  • – ДПП „Русенски Лом
  • – представлявано от инж. Милко Сотиров Белберов;
  • – ДПП „Рилски манастир” – представлявано от инж. Михаил Борисов Михайлов;
  • – ДПП „Златни пясъци
  • – Представлявано то инж. Юлия Димитрова Тумбаркова;
  • – ДПП „Сините камъни” – представлявано от инж. Иван Йорданов Иванов;
  • – ДПП „Персина” – представлявано от Ана Пейзанова;
  • – ДПП „Врачански Балкан” – представлявано от инж. Николай Ненчев;
  • – ДПП „Шуменско плато” – представлявано от инж. Дарина Николаева;
  • – ДПП „Странджа” – представлявано от Стефан Златаров.

От решението на съда става ясно, че учредители на „Асоциацията на парковете“ не са физическите лица, а Дирекциите на девет държавни природни парка, които са на бюджетна издръжка към Изпълнителна агенция по горите. Към тогавашния момент – 2003 г., изброените по-горе физически лица са Директорите на природните паркове. Съгласно цитираното по-горе Решение № 1 и съгласно Устава, членове на Управителния съвет са ДПП „Витоша”, представено от Тома Белев, ДПП „Русенски Лом”, представено от Милко Белберов, ДПП „Рилски манастир”, представено от Михаил Михайлов, ДПП „Златни пясъци”, представено от Юлия Тумбаркова и ДПП „Сините камъни”, представено от Иван Иванов и се вписва като председател на Управителния съвет – Тома Георгиев Белев.

От учредяването си през 2003 г. „Асоциация на парковете в България” е използвана като инструмент за натиск и реализиране на частни интереси в областта на опазване на околната среда, законодателството, печелене на обществени поръчки, включително и налагане на екологичен и съдебен терор върху публични и частни инвестиционни проекти, общини и бизнес.

Настояваме Министерство на земеделието и храните незабавно да прекрати безобразията и незаконните действия, извършвани от Директорите на природните паркове, чрез Сдружение „Асоциация на парковете в България“, и да потърси отговорност от виновните за това длъжностни лица.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.