Парадоксът на нашето време

Парадоксът на нашето време

Парадоксът на нашето време е,

Че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве!
Пием и пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко.
Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени.
Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко, а мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем !!!
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме към Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи, но и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предрасъдаците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и болват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове.
Времето на кратките пътувания и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко… успокояват ни, убиват ни.
Време, което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „ИЗТРИВАНЕ”.
Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещото прегърнете човека до себе си, защото това е единственото, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете, казвайте „ОБИЧАМ ТЕ” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

ЗАПОМНЕТЕ, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате намерете време да си говорите и намерете време да си споделяте всичко, което имате да си кажете !!!
Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни !!!

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.