Отворено писмо от Мартин Кръстев Кръстев

Отворено писмо от Мартин Кръстев – Балчик

Отворено писмо от Мартин Кръстев - Балчик Отворено писмо от Мартин Кръстев - Балчик

ДО
КМЕТА НА
ОБЩИНА БАЛЧИК 
Г-Н НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Мартин Кръстев Кръстев – ученик в СУ „Климент Охридски“ гр. Добрич
Адрес: Балчик, ул. „Пейо Яворов“ № 15

Уважаеми, г-н Кмет,
Преди повече от месец се даде гласност на проблема, касаещ новата автогара в гр. Балчик, в квартал „Васил Левски“, по точно обособяването на спирка в старата част на града за автобусите до и от гр. Добрич и гр. Варна.
Както знаете, за Варна няма постоянна линия от град Балчик, а само преминаващи маршрутни коли. Това състояние изключително затруднява гражданите-работещи, ученици, студенти и хора, нуждаещи се от специализирана лекарска помощ.
Другата линия, Добрич – Балчик и обратно съществува, но успоредно с това вървят и проблеми, които се изразяват в следното: маршрутните коли от Добрич, пристигат на автогарата в кв. „Васил Левски“ и не слизат до старата част на града. Това представлява трудност за учениците (които живеем в долната част на града) и пътуваме до Добрич и Варна в ранните и късни часове на деня. При зимни условия, особено вечер, ние придвижващите се от Добрич, сме принудени да чакаме на студа около 40 минути на спирка „Акапулко“, за да се приберем у дома с градския транспорт. Превозвачите категорично ниотказват да ни откарат до старата част на града. В тъмнината, при заледени тротоари и бурен вятър изминаването на 2,5 км, неминуемо застрашава здравословното състояние и живота ни. Да не говорим, че родителите ни се притесняват безкрайно.
Уважаеми, г-н Ангелов,
В регионалните медии, както и в БНР Варна (на 29.10. 2018 г.), Вие направихте изявление, че се работи по проблема и той ще бъде разрешен до 20 дни, максимум месец. Времето изтече, но резултат няма.
Гражданите, а също и много други хора, участвали в подписката за уреждане на транспорта, от и до двата големи града, очакват с голяма надежда, че на въпроса ще има незабавен, положителен отговор и всички най-накрая ще си отдъхнем.

С уважение,
Мартин Кръстев
01.12.2018 г.
гр. Балчик

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!