Злато за 202 милиарда долара има в земите на България!
Бог ни е благословил с големи богатства, страната ни е истински Остров на съкровищата. Какво още чакаме – да ги вземем, възкликва известният геолог.
Вълко Гергелчев е възпитаник на Украйнската и Руската минни академии. Работи като геолог в Маданско, началник е на рудник „Звездел-Пчелояд“ в Кърджалийско. Научен сътрудник в Геоложкия институт на БАН, после в Института по полезни изкопаеми. Автор на повече от 120 научни труда. Старши научен сътрудник и доктор на геоложките науки. Специалист по златните находища в Родопите, България и Югоизточна Европа. Един от ръководителите на Националната програма за проучване на златото в България и ръководител на геоложките проекти „Западен Балкан“ и „Източни Родопи„.
- – Г-н Гергелчев, чувал съм да казват: „В България златото е повече от камъните и пясъка!“ Вярно ли е?
- – До преди време се смяташе, че у нас няма много злато и сребро, но последните научни изследвания обърнаха нещата. Вече се знае: България е сред най-богатите страни в Европа!
- – Колко тона са залежите?
- – Знаеше се за 13 800 тона на стойност около 140 милиарда долара. Сега прогнозата е за 16 000 тона, които струват 202 милиарда долара!
- – Това са фантастични цифри! Сериозно ли говорите?
- – Абсолютно.
- – На какво се основават вашите изчисления?
- – На нови закономерности в теоретичната наука металогения и на новата глобална тектоника. На националната програма за проучване на златните и сребърните руди, приета през 1987 г. Регионалните проекти за Източните Родопи и за Западния Балкан потвърдиха тези прогнози и изчисления, но най-голямото потвърждение са нашите 29 металогенно-прогнозни карти.
- – По българските земи са добивали злато още преди векове, нали?
- – По-рано се смяташе, че златото и среброто в златните и сребърните съкровища, откривани по българските земи (Панагюрското, Рогозенското, най-ранното е Варненското злато от 6000 г. пр. н. е., същото е Старозагорското злато) са внасяни от чужбина. Сетнешните археологически открития, особено в „Долината на царете„, показаха местата у нас, където са добивани, и работилниците за обработката им.
- – Кога е бил разцветът на златарството по нашите земи?
- – ХVII век е златно време за добива на злато – най-вече в Западния Балкан и в Източните Родопи.
- – Щом в недрата на страната има такова голямо богатство, за колко време то може да бъде извадено?
- – В момента най-много се работи в Челопеч. Там има 120 тона многокомпонентни залежи от злато, като годишно се добиват по 4 тона. Канадската фирма, която работи в Челопеч, е с амбиция да стигне 12 тона годишно.
- – Къде другаде се работи?
- – В Маджарово, Седефче, Доброселица, Крушев дол, Страшимир – Централните Родопи. По някои от тези места немци са вадили злато още преди Втората световна война.
- – А сребро?
- – Само по статистика от Чипровци е добито 300 тона сребро. Среброто у нас също е много, но залежите не са изчислени цялостно. Работи се за извличането му. В Родопите има златни и сребърни оловно-цинкови руди.
- – При такива съкровища в нашата земя ние си решаваме всички проблеми и то за 50 и даже 100 години напред и ставаме най-богатата страна в Европа!
- – Веднага си връщаме и външния дълг…
- – Запознали ли сте министри, министър-председатели, президенти с тези ваши проучвания?
- – Да.
- – И какъв е резултатът?
- – Въздържат се от отговор…
- – ???
- – Въздържат се и подсказват, че залежите ще бъдат разработвани от чуждестранни фирми.
- – Как е в чужбина?
- – В другите страни златото и среброто са стратегически метали и се разработват само от държавата.
- – Вие кога съобщихте на нашите управници данните за българските находища?
- – Преди една година.
- – И досега нищо?
- – Нищо!
- – Канадците, които добиват в Челопеч злато, какъв процент от златото оставят на България?
- – 1,5 на сто – злато, мед и сребро!
- – Не ви разбрах – колко?
- – Процент и половина!
- – Искате да кажете от 100 кг примерно – килограм и половина за България?
- – Точно така.
- – Че това е най-дивият обир, за който съм чувал!
- – Не обир – така се работи в колония! За тях България е колония!
- – Смаян съм!
- – Нещо повече. Те искат да намалят още – смятат да оставят 0,75 на сто от концентрата, половината от досегашното!
- – Кой от българска страна е сключил този безумен договор?
- – Александър Божков. В Румъния също чужди компании вадят злато, но държавата получава от 40 до 60 процента.
- – У нас къде са най-големите залежи?
- – В Челопеч. Челопеч е най-голямото златно находище в България, но не и в Европа.
- – Освен злато какви други ценни метали можем да получаваме от рудата?
- – Сребро и мед, олово, цинк, антимон, живак, германий и още 10 редки елемента.
- – Колко средства са необходими, за да започнем мащабен добив?
- – В случай, че се потвърдят прогнозите ни, в повече от половината находища имаме построени рудници и обогатителни фабрики, затова средствата не са големи.
- – Смятате ли, че е възможно сами да се справим, за да бъде облагодетелствана страната ни?
- – Напълно.
- – Каква технология се използва?
- – Цианирането е най-евтиният метод, но той застрашава природата, а този с хумосови киселини е по-скъп, но пък безвреден и даже полезен за почвата.
- – Имаме ли специалисти?
- – Специалистите ни са добри.
- – Колко години са нужни, за да започне работа?
- – В Челопеч вече се вади злато. А другаде трябва да се направи преоценка с преопробване за добив на злато и сребро.
- – Не смятате ли, че за толкова примамлив проект могат да се вземат средства от натрупаните около 6 милиарда лева държавен резерв, като после за няколко години те бъдат възстановени?
- – Това е добра идея. От хвостовете на фабриките също е лесно да се извадят пари, които да отидат за проучване – предложих това още през 1985 г.
- – В такъв случай не са ни нужни специалисти от Англия, Русия, САЩ, ЮАР – страни с традиции в добива на злато?
- – Не. Нашите са достатъчни.
- – В кои български находища съдържанието на злато е най-високо?
- – 14 грама на тон – в Чала, Хасковско. Там има един хоризонт – 100 грама на тон! Много важно е неизученото късно злато – 10 грама на тон, в Маджарово – 30 грама.
- – Всички райони на страната ли са проучени?
- – Не.
- – Значи може да се очакват нови открития?
- – Разбира се, включително и в Дунавската равнина.
- – Там правят ли се изследвания?
- – Не.
- – Кои европейски държави са с най-големи златни залежи?
- – Румъния, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Гърция, Европейска Турция крият в недрата си общо 37 000 тона на стойност 500 милиарда долара. Германия, Швейцария и Франция имат общо 9 000 тона на стойност 125 милиарда долара. Бивша Югославия, Унгария, Словакия и Чехия – 7 000 за 100 милиарда.
- – Разработват ли се?
- – Само в Румъния, Испания, Русия и Турция.
- – В коя от тези страни се добива най-много злато?
- – В Русия и Румъния.
- – Смятате ли, че можем да получим много изгодни за нас чуждестранни предложения за разработване на златните ни залежи?
- – Имаме добри предложения, но само за проучване. Открият ли чужденците златни находища, те следва да получат и правото да ги разработват без конкурс, обаче това може да стане едва след сключването на договор с нашата страна. Надявам се да не е като този в Челопеч.
- – Имате ли наблюдения върху добива на злато у нас чрез промиване на пясък от реките?
- – Разсипно злато – така се нарича. Добиват го само частници.
- – Кои са най-златоносните реки?
- – В Източна България – почти всички реки. В Източните Родопи – около Златоград и Момчилград. Особено богат на златни люспи е речният пясък край село Долно Уйно, Кюстендилско.
- – Скъпо ли е оборудването?
- – Не, евтино е.
- – Златоносният речен пясък използва ли се в строителството?
- – О, разбира се. Цели къщи, блокове понякога са „златни“, защото в пясъка, който се употребява при изграждането им, има златни люспи – особено в Момчилград и Златоград. Това е колкото куриозно, толкова и тъжно, понеже златото така се унищожава.
- – Промиването е по-скоро начин за забавление, почивка и сближаване с природата или начин за забогатяване?
- – Щом се прави сериозно, от него може да се забогатее. Още през 1860 г. две англичанки, които пътуват през България и после описват своите преживявания по нашите земи, разказват и за добива на злато от речния пясък. Пишат, че страната ни е земен рай, в недрата й се крият златни съкровища и ако има добро правителство, хората ще живеят царски!
- – Ако се работи един месец през лятото, колко злато може да се получи?
- – О, това е много относително, но определено си заслужава човек да опита.
- – Цената на златото се вдига, нали?
- – Златото винаги държи цена, а последните години тя определено се покачва, така че категорично си струва хората, от които зависи, да обърнат поглед към тази възможност. Стига сме се оплаквали колко бедни сме ние и колко бедни са нашите земи на нефт, на газ, на въглища, на всякакви полезни изкопаеми. Има и мед, и олово, и цинк, и въглища. За злато и сребро вече говорихме. Щом нефтяниците минат на нова глобална тектоника, ще бъдат открити и нови нефтогазови залежи, понеже в глобалните структури България, Румъния, Гръцка Тракия и Турска Тракия са общи.
- – Час по-скоро трябва да се събудят държавните институции!
- – Веднага, веднага! Още има специалисти, но те вече са на години и след едно десетилетие няма да ги има!
- – Какво искате да кажете на управляващите, г-н Гергелчев?
- – Може би един пример ще бъде много по-убедителен от дълги приказки: ако в следващите години разработим добива на злато в страната, можем да вадим по 50 тона годишно , а това прави 100 милиона долара!
– Всяка година?
– Всяка година по 100 милиона долара! Като това е само началото!
– И още?
– Бог ни е благословил не само с разкошна природа, но и с много съкровища по нашите земи, с висок творчески дух на народа. България е истински Остров на съкровищата! Какво още чакаме – да ги вземем!
23.06.2007