Злато за 202 милиарда долара има в земите на България!

Бог ни е благословил с големи богатства, страната ни е истински Остров на съкровищата. Какво още чакаме – да ги вземем, възкликва известният геолог.

Вълко Гергелчев е възпитаник на Украйнската и Руската минни академии. Работи като геолог в Маданско, началник е на рудник „Звездел-Пчелояд“ в Кърджалийско. Научен сътрудник в Геоложкия институт на БАН, после в Института по полезни изкопаеми. Автор на повече от 120 научни труда. Старши научен сътрудник и доктор на геоложките науки. Специалист по златните находища в Родопите, България и Югоизточна Европа. Един от ръководителите на Националната програма за проучване на златото в България и ръководител на геоложките проекти „Западен Балкан“ и „Източни Родопи„.

  • – Г-н Гергелчев, чувал съм да казват: „В България златото е повече от камъните и пясъка!“ Вярно ли е?
  • – До преди време се смяташе, че у нас няма много злато и сребро, но последните научни изследвания обърнаха нещата. Вече се знае: България е сред най-богатите страни в Европа!
  • – Колко тона са залежите?
  • – Знаеше се за 13 800 тона на стойност около 140 милиарда долара. Сега прогнозата е за 16 000 тона, които струват 202 милиарда долара!
  • – Това са фантастични цифри! Сериозно ли говорите?
  • – Абсолютно.
  • – На какво се основават вашите изчисления?
  • – На нови закономерности в теоретичната наука металогения и на новата глобална тектоника. На националната програма за проучване на златните и сребърните руди, приета през 1987 г. Регионалните проекти за Източните Родопи и за Западния Балкан потвърдиха тези прогнози и изчисления, но най-голямото потвърждение са нашите 29 металогенно-прогнозни карти.
  • – По българските земи са добивали злато още преди векове, нали?
  • – По-рано се смяташе, че златото и среброто в златните и сребърните съкровища, откривани по българските земи (Панагюрското, Рогозенското, най-ранното е Варненското злато от 6000 г. пр. н. е., същото е Старозагорското злато) са внасяни от чужбина. Сетнешните археологически открития, особено в „Долината на царете„, показаха местата у нас, където са добивани, и работилниците за обработката им. 
  • – Кога е бил разцветът на златарството по нашите земи?
  • – ХVII век е златно време за добива на злато – най-вече в Западния Балкан и в Източните Родопи.
  • – Щом в недрата на страната има такова голямо богатство, за колко време то може да бъде извадено?
  • – В момента най-много се работи в Челопеч. Там има 120 тона многокомпонентни залежи от злато, като годишно се добиват по 4 тона. Канадската фирма, която работи в Челопеч, е с амбиция да стигне 12 тона годишно.
  • – Къде другаде се работи?
  • – В Маджарово, Седефче, Доброселица, Крушев дол, Страшимир – Централните Родопи. По някои от тези места немци са вадили злато още преди Втората световна война.
  • – А сребро?
  • – Само по статистика от Чипровци е добито 300 тона сребро. Среброто у нас също е много, но залежите не са изчислени цялостно. Работи се за извличането му. В Родопите има златни и сребърни оловно-цинкови руди.
  • – При такива съкровища в нашата земя ние си решаваме всички проблеми и то за 50 и даже 100 години напред и ставаме най-богатата страна в Европа!
  • – Веднага си връщаме и външния дълг…
  • – Запознали ли сте министри, министър-председатели, президенти с тези ваши проучвания?
  • – Да.
  • – И какъв е резултатът?
  • – Въздържат се от отговор…
  • – ???
  • – Въздържат се и подсказват, че залежите ще бъдат разработвани от чуждестранни фирми.
  • – Как е в чужбина?
  • – В другите страни златото и среброто са стратегически метали и се разработват само от държавата.
  • – Вие кога съобщихте на нашите управници данните за българските находища?
  • – Преди една година.
  • – И досега нищо?
  • – Нищо!
  • – Канадците, които добиват в Челопеч злато, какъв процент от златото оставят на България?
  • – 1,5 на сто – злато, мед и сребро!
  • – Не ви разбрах – колко?
  • – Процент и половина!
  • – Искате да кажете от 100 кг примерно – килограм и половина за България?
  • – Точно така.
  • – Че това е най-дивият обир, за който съм чувал!
  • – Не обир – така се работи в колония! За тях България е колония!
  • – Смаян съм!
  • – Нещо повече. Те искат да намалят още – смятат да оставят 0,75 на сто от концентрата, половината от досегашното!
  • – Кой от българска страна е сключил този безумен договор?
  • – Александър Божков. В Румъния също чужди компании вадят злато, но държавата получава от 40 до 60 процента.
  • – У нас къде са най-големите залежи?
  • – В Челопеч. Челопеч е най-голямото златно находище в България, но не и в Европа.
  • – Освен злато какви други ценни метали можем да получаваме от рудата?
  • – Сребро и мед, олово, цинк, антимон, живак, германий и още 10 редки елемента.
  • – Колко средства са необходими, за да започнем мащабен добив?
  • – В случай, че се потвърдят прогнозите ни, в повече от половината находища имаме построени рудници и обогатителни фабрики, затова средствата не са големи.
  • – Смятате ли, че е възможно сами да се справим, за да бъде облагодетелствана страната ни?
  • – Напълно.
  • – Каква технология се използва?
  • – Цианирането е най-евтиният метод, но той застрашава природата, а този с хумосови киселини е по-скъп, но пък безвреден и даже полезен за почвата.
  • – Имаме ли специалисти?
  • – Специалистите ни са добри.
  • – Колко години са нужни, за да започне работа?
  • – В Челопеч вече се вади злато. А другаде трябва да се направи преоценка с преопробване за добив на злато и сребро.
  • – Не смятате ли, че за толкова примамлив проект могат да се вземат средства от натрупаните около 6 милиарда лева държавен резерв, като после за няколко години те бъдат възстановени?
  • – Това е добра идея. От хвостовете на фабриките също е лесно да се извадят пари, които да отидат за проучване – предложих това още през 1985 г.
  • – В такъв случай не са ни нужни специалисти от Англия, Русия, САЩ, ЮАР – страни с традиции в добива на злато?
  • – Не. Нашите са достатъчни.
  • – В кои български находища съдържанието на злато е най-високо?
  • – 14 грама на тон – в Чала, Хасковско. Там има един хоризонт – 100 грама на тон! Много важно е неизученото късно злато – 10 грама на тон, в Маджарово – 30 грама.
  • – Всички райони на страната ли са проучени?
  • – Не.
  • – Значи може да се очакват нови открития?
  • – Разбира се, включително и в Дунавската равнина.
  • – Там правят ли се изследвания?
  • – Не.
  • – Кои европейски държави са с най-големи златни залежи?
  • – Румъния, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Гърция, Европейска Турция крият в недрата си общо 37 000 тона на стойност 500 милиарда долара. Германия, Швейцария и Франция имат общо 9 000 тона на стойност 125 милиарда долара. Бивша Югославия, Унгария, Словакия и Чехия – 7 000 за 100 милиарда.
  • – Разработват ли се?
  • – Само в Румъния, Испания, Русия и Турция.
  • – В коя от тези страни се добива най-много злато?
  • – В Русия и Румъния.
  • – Смятате ли, че можем да получим много изгодни за нас чуждестранни предложения за разработване на златните ни залежи?
  • – Имаме добри предложения, но само за проучване. Открият ли чужденците златни находища, те следва да получат и правото да ги разработват без конкурс, обаче това може да стане едва след сключването на договор с нашата страна. Надявам се да не е като този в Челопеч.
  • – Имате ли наблюдения върху добива на злато у нас чрез промиване на пясък от реките?
  • – Разсипно злато – така се нарича. Добиват го само частници.
  • – Кои са най-златоносните реки?
  • – В Източна България – почти всички реки. В Източните Родопи – около Златоград и Момчилград. Особено богат на златни люспи е речният пясък край село Долно Уйно, Кюстендилско.
  • – Скъпо ли е оборудването?
  • – Не, евтино е.
  • – Златоносният речен пясък използва ли се в строителството?
  • – О, разбира се. Цели къщи, блокове понякога са „златни“, защото в пясъка, който се употребява при изграждането им, има златни люспи – особено в Момчилград и Златоград. Това е колкото куриозно, толкова и тъжно, понеже златото така се унищожава.
  • – Промиването е по-скоро начин за забавление, почивка и сближаване с природата или начин за забогатяване?
  • – Щом се прави сериозно, от него може да се забогатее. Още през 1860 г. две англичанки, които пътуват през България и после описват своите преживявания по нашите земи, разказват и за добива на злато от речния пясък. Пишат, че страната ни е земен рай, в недрата й се крият златни съкровища и ако има добро правителство, хората ще живеят царски!
  • – Ако се работи един месец през лятото, колко злато може да се получи?
  • – О, това е много относително, но определено си заслужава човек да опита.
  • – Цената на златото се вдига, нали?
  • – Златото винаги държи цена, а последните години тя определено се покачва, така че категорично си струва хората, от които зависи, да обърнат поглед към тази възможност. Стига сме се оплаквали колко бедни сме ние и колко бедни са нашите земи на нефт, на газ, на въглища, на всякакви полезни изкопаеми. Има и мед, и олово, и цинк, и въглища. За злато и сребро вече говорихме. Щом нефтяниците минат на нова глобална тектоника, ще бъдат открити и нови нефтогазови залежи, понеже в глобалните структури България, Румъния, Гръцка Тракия и Турска Тракия са общи.
  • – Час по-скоро трябва да се събудят държавните институции!
  • – Веднага, веднага! Още има специалисти, но те вече са на години и след едно десетилетие няма да ги има!
  • – Какво искате да кажете на управляващите, г-н Гергелчев?
  • – Може би един пример ще бъде много по-убедителен от дълги приказки: ако в следващите години разработим добива на злато в страната, можем да вадим по 50 тона годишно , а това прави 100 милиона долара!

– Всяка година?

– Всяка година по 100 милиона долара! Като това е само началото!

– И още?

– Бог ни е благословил не само с разкошна природа, но и с много съкровища по нашите земи, с висок творчески дух на народа. България е истински Остров на съкровищата! Какво още чакаме – да ги вземем!

23.06.2007